Да не разстройваме Христа
Октомври 21, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
- Мнозина отбелязват в духовния живот някакъв етап, до който достигат, а след това не продължават. Тези хора могат да ходят на църква десет и повече години, но като че ли обикалят в кръг. Къде е проблемът?
– На първата или втората година от своето монашество аз веднъж отидох при стареца Паисий и се оплаках, че съм на Атон вече достатъчно време, старая се да се моля, но не виждам никакъв резултат. Старецът се удиви: „Какъв резултат искаш?” „Този, за който четем в книгите” – отвърнах аз. Тогава старецът каза: „Ето, почина ми котката, отиди да я възкресиш! Какво искаш, да правиш чудеса?”
Всички тези размисли-„напредвам”, „развивам се”, „не напредвам” са малко изкуствени. Когато кажа, че съм направил нещо – това означава, че тогава всичко съм изгубил!
Веднъж ние със стареца Паисий плавахме с кораба от Атон. Към него се приближи един подвижник, който беше истински аскет и вече много години не беше напускал Света Гора. Този монах през цялото време повтаряше: „Ето, ние излизаме от Света Гора, сега ще отидем в света и всичко, което сме придобили ще го изгубим.” Той повтори това стотина пъти и след това направо попита стареца, какво да правим. Старецът отвърна: „А в мен няма нищо, така че няма и да изгубя нищо!”
Да не разстройваме Христа
Ние не сме монофизити и вярваме, че Христос е съвършен Бог и съвършен Човек, на 100 процента Бог и на 100 процента човек. Затова християните трябва да са образ на Бога: да използват творението, обкръжението и всичко наоколо за слава Божия, за да благодарят на Господ. Ние трябва да преобразим всичко наоколо, да го направим по-добро и прекрасно, такова, каквото Господ го е създал.
Ако човек не знае, какво да прави в живота – нека не се отчайва. Какво знаем ние за бъдещето? Само това, че искаме да сме с Христос, а това никой не може да ни го отнеме. Останалото е вторично: ще създадем ли семейство, ще отидем ли да учим в университет или ще отидем в манастир. Аз мога да придобия Христа навсякъде: и на улицата, и в самолета, и вкъщи, и в манастира…
Целта не се заключава само в това, да умъртвим своя егоизъм, но да се облечем в Христа. Господ спасява човека чрез Църквата, и ако ние сме обединени с Него чрез Църквата, тогава не само ще се освободим от ветхия човек, но и ще се облечем в новия. Това може да стане и в манастира и в света.
Всеки ден ние имаме много възможности да се избавим от егоизма, особено в обществото, в което живеем. Това може да стане чрез търпение и любов, които ние сме длъжни да проявяваме към своя ближен.
Нужно е да се стараем не само да умъртвим нашия егоизъм, но и да търсим способ да пуснем Христа в своето сърце. Ако това стане, Той ще го изцели. Грехът е болест и ако придобием имунитет, всички болестотворни микроби ще загинат.
Старецът Паисий казваше: “Дайте да се подвизаваме любочестно, не за да избегнем ада, но за да не разстройваме Господа.” За него Христос беше и баща и брат и приятел и всичко правеше от любов към Бога. Подвижникът не искаше нищо от Христа за себе си. Нито да се изцели, когато е болен, когато е изморен, искаше само едно: да не разстройва Христа.
Затова той искал и ние да се научим да гледаме на Христос по този начин. Не като на полицай, а да виждаме в него приятел и брат…
Понякога хората се бавят да отидат в Църквата. Те са подобни на тези, които искат първо да се излекуват, а след това да отидат в болницата. Не се притеснявайте! Ние не се освобождаваме от греха със свои сили, спомнете си как бил превзет Иерихон, въпреки седемте реда отбранителни стени и огромната армия. Отидете в болницата и Лекарят ще ви изцели. Имайте доверие в Бога. Той не е направил нашия живот сложен, Той го е направил лек. Старецът Паисий казваше: „Господ е кислород, не правете от него въглероден двуокис.”
Откъс от беседа изнесена в Русия
източник: православие ру