Какво е твоето усърдие?

Май 5, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Протопрезвитер Стефанос Анагностопулос

 

В една от статиите на списанието „Ефимериос“ (1.11.1956), което се пази в архива на приснопаметния старец отец Арсений Комбуяс от манастира св. Богородица Скоропослушница в Навпактос е описан следния случай:

 

Един ревностен и много деятелен свещеник веднъж видял насън следното:

 

„Седях в креслото си, изнемощял и уморен от работа. Тялото ме болеше от преумора.

 

Много хора в моя храм търсеха драгоценния „бисер“ и на много се беше  отдало да го намерят. Енорията процъфтяваше в пълния смисъл на тази дума. Душата ми беше пълна с радост, надежда и смелост. Проповедите ми правеха на всички голямо впечатление. Много хора идваха на изповед. Църквата винаги беше препълнена. Отдаваше ми се да въодушевявам цялата енория.

 

Предоволен от всичко това, всеки ден се трудих до изнемогване. Размишлявайки за това, без да усетя съм заспал и видях следното:

 

Един непознат влезе в стаята без да почука. Лицето му излъчваше благост и светлина. Беше добре облечен и държеше в ръцете си някакви приспособления от химична лаборатория. Целият му вид предизвикваше странно впечатление. Непознатият се приближи и протягайки ръка за поздрав, ме попита:

 

– Какво е твоето усърдие?

 

Този въпрос предизвика у мен огромна радост, защото бях изключително доволен от своето старание. В мен нямаше никакво съмнение, че и непознатият ще бъде много радостен, ако разбере за моите трудове.

 

Тогава, доколкото помня, за да му покажа каква стойност има моето усърдие, аз като че извадих от моята гръд някаква плътна маса, която блестеше като злато и я сложих в ръцете на непознатия.

 

–Това е моето усърдие!

 

Той го взе и внимателно го сложи на своите везни:

 

–Тежи петдесет килограма – сериозно отбеляза той.

 

Едвам можах да сдържа радостта си, чувайки тази цифра. Непознатият, без да промени сериозното изражение на лицето си, записа всичко това на хартия и продължи своя анализ.

 

Той разпредели тази маса на части, сложи ги в специални химически съдове и ги постави върху огъня. Когато масата се разтопим, той я вдигна от огъня и се зае да я разделя на съставните ѝ елементи. Отново втвърдявайки се, те приеха причудливи форми. Той почука по тях с чукче, претегли ги и записа всяка част.

 

След като приключи всичко, ме погледна с поглед пълен със съжаление и каза:

 

– Надявам се, че Господ ще се смили над теб и ще се спасиш.

 

В този миг той изчезна.

 

На хартията, която той остави на масата, беше написано следното:

 

„Анализ на усърдието на йерея Х.

 

Подробният анализ показа наличието на следните елементи:

 

– фанатизъм: 5 кг

 

– славолюбие: 15 кг

 

– сребролюбие: 12 кг

 

– стремеж към уважение и власт над душите: 8 кг

 

– показно старание: 9 кг и 980 гр

 

– любов към Бога: 10 гр

 

– любов към хората: 10 гр

 

Всичко : 50 кг“.

 

Странното поведение на непознатия и погледа, с който ме погледна преди да си замине, ме хвърлиха в безпокойство. Но когато видях резултата от неговия анализ, нозете ми се подкосиха.

 

Бих искал да не вярвам на тези резултати, но в този момент чух въздишката на непознатия, който излизаше през входната врата. Поуспокоих се и реших да мисля хладнокръвно, но докато размислях, всичко около мен помръкна и не можех дори да прочета написаното на хартията, която държах в ръцете си. Обхвана ме вълнение и страх и от устните ми се изтръгна:

 

– Господи, спаси ме!

 

Отново погледнах листа хартия. Внезапно той се превърна в кристално огледало, отразяващо моето сърце. Усетих и осъзнах своето състояние. Със сълзи на очи започнах да моля Бога да ме освободи от мен самия. Накрая се събудих, обхванат от тревога.

 

По-рано се молих Бог да ме избави от различни опасности. От този ден започнах да Го моля да ме спаси от моето собствено „аз“.

 

Дълго време чувствах вътрешно безпокойство, но след усърдни молитви почувствах как Божията светлина изпълва моето сърце и изгаря тръните на егоизма. Когато Господ ме призове при Себе Си, горещо ще Му благодаря за това откровение. По този начин Той ми откри моята истинска същност и насочи моите стъпки по тесен, но прекрасен път. От този ден нататък, всеки ден преразглеждам своите намерения.

 

Това посещение “испытующаго сердца и утробы” (Пс. 7:10) ме направи друг човек и много ми помогна в моята служба“.

 

Превод от руски: Православие ру