Тук е война
Юли 8, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : старец Ефрем Светогорец
Благословено мое чедо, Божията Майка да те укрепва докрай в подвига на душата ти.
Виждам разочарованието ти. Приличаш на онези новобранци, които биват пращани на фронтовата линия. Едва чули пукотевицата от изстрелите и от взривяващите се бомби, те губят присъствие на духа и молят да ги върнат в тила. Но по разпореждане на опитни военачалници ги смесват със стари и закалени воини, които въодушевяват новобранците, докато не свикнат с войната.
Хваля желанието и волята ти да постигнеш съвършенство и безстрастие и всичките ти усилия трябва да бъдат насочени към това. Но не бива да забравяш с кого трябва да се сражаваш. Твоята бран е с началствата, властите, с тъмни и изключително коварни сили (виж: Еф. 6:12), с опитни в сраженията бойни редици врагове. Твоята бран е също против плътта и света на страстите – на страстите, приличащи на язви, причиняващи страшна болка, и за изцелението им са необходими подобаващ начин на живот, време, търпение и усърдие.
Що се отнася до твоето отчаяние, знай, че тук е война; това е артилерийски обстрел на противника, това са рани, които страстите нанасят. Затова са необходими търпеливо чакане и мъжество. Нека това не помрачава небето на надеждите ти. Вярвай, че Бог знае душевното разположение на всеки човек и никога не пренебрегва доброто произволение и самопринуждението (насилието над себе си). Въздаянието Му никога не идва нито по-рано, нито по-късно от определеното време.
Виждаме как светите отци през първите години са понасяли духовна сухота, страшни разочарования и други гибелни изкушения. Но твърдо са се държали за търпението и самопринуждаването и впоследствие ги посещавала благодат, която възнаграждавала предишното им търпение.
Ужасяват те начинът на мислене на герондисата, нейната неопитност и общо околната обстановка, която поради изкушения не спомага за постигане на съвършенство. Всичко това отстъпва пред смирението и самоукоряването. С други думи, пренеси цялата тежест върху себе си – казвай: “Или поради гордост, или поради късогледство аз съм причината за собственото си разочарование, не мога да се ориентирам правилно и, което е естествено, губя дръзновение в надеждите си.
Този облак може да бъде разпръснат и с вярата в онзи, който те ръководи. Достатъчно е само да спазваш правилата на борбата.
От отеческото и исихастко преданието знаем, че в предишните времена младите и начинаещите, имайки благославението на някой велик старец, са строели килии и са живеели в самота. Само от време посещавали стареца, изповядвали пред него помислите си, получавали наставления и си тръгвали. И въпреки че старецът не стоял над душата им, те, благодарение на неговите съвети, достигали до високи степени на добродетелта.
Знай, чедо мое, че над всичко това е Христос. Той е не само над нашата душа, но Той е и в нас възнаграждава всяко добро желание и самопринуждаване.
Лъжливото (тоест отровеното от дявола) смирение често ни внушава “смирени” помисли: “Аз съм слаб и за преуспяването ми е нужно еди-какво си и еди-що си; но щом това липсва, как ще се спася?” Ако вярваме в това, духовните нерви почват да се късат, от което се получава душевна отпадналост. А за да не изпаднем в такава отпадналост, трябва да се укрепваме със съветите на опитен духовник. Защото знаем, че дяволът се преобразява в ангел на сатаната (2 Кор. 11:14) и че всяка добродетел без опитно разсъждение може да нанесе голяма вреда. Затова отците са казали: “Най-високо от всичко е разсъждението”.
Възлюбено в Господа чедо, отхвърли разочарованието и кажи: “Ще се самопринуждавам до смърт, ще се стремя към съвършенство и постигане на безстрастие. Ако ли пък не постигна това или поради моите немощи, или поради смърт, или поради някоя друга причина, вярвам, както отците са вярвали в това, че Бог ще ме причисли към съвършените.”
Може би ще ми кажеш: “Но аз искам да вкуся блаженството и Божи мир.” Добре, казвай на врага така: “Бог е в мен. Ако се самопринуждавам към молитва, смирение и сълзи, Той ще ми покаже светия Си лик! И не само в манастир, но ако живея дори в Содом, като Лот, Бог е силен да ми дари това свято пожелание на моята душа.”
Чедо, вярвай в това, което ти пиша. Праведният Лот бил измъчван чрез слуха и взора си ден и нощ, виждайки беззаконите деяния на нечестивите, но не осъдил никого, затова и бил удостоен с Божествено явяване и спасение.
И ти гледай само себе си в греховете си и вярвам, че ще намериш нещо, което ще надмине всичките ти очаквания.
Източник: “Отечески съвети”, манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
