Бай Теодор живееше в едно село до Ксиромеро. Беше на около 52 години и никога не се беше изповядвал. Обаче ходеше на църква и беше добронамерен. Веднъж когато се намираше в градчето Астако по някаква своя работа, отиде в църквата „Свети Николай”, намери свещеника отец Иеротей, който беше духовник и се изповяда. Извърши обаче една формална изповед, а тежките грехове не каза. Духовникът, за да го утвърди в покаянието, му препоръча да посети светата обител на преподобни Герасим на остров Кефалония, чиято памет се чества през лятото, на 16 август.

И така на 15 август заедно с други поклонници бай Теодор пристигна в манастира на свети Герасим. В този ден след обед  тържествено пренасят честната рака с мощите на светията в големия храм за извършването на празничната служба. По време на пренасянето раката на светията преминава над болни, главно бесновати, а местният архиерей, заобиколен от плеяда свещеници от остров Кефалония, съпровожда литийното шествие с мощите. Там наблизо, прочее, се намери и бай Теодор, подобно на Закхей, проследявайки церемонията по пренасянето на честната рака на светията.

Тогава внезапно един бесноват изскочи от тълпата и започна да крещи: „Тодоре, ти какво търсиш тук? Вижте и Тодор дойде при Капсалис!”[1] След това, обръщайки се към друг бесноват, той продължи: „Тома, чуваш ли? И Тодор е дошъл при Капсалис! Дай му да разбере”. И така те започнаха да крещят, напомняйки му смъртните грехове, които бай Теодор не беше изповядал, а в това време той се чувстваше посрамен.

След като изслуша всичко това, той уплашен изтича пред честната рака с мощите и обръщайки се към приснопаметния архиерей Иеротей Вуис, му каза: „Полудявам, посочете ми духовник, искам веднага да се изповядам”. Тогава архиереят спря шествието, прие ласкаво бай Теодор и възложи на един духовник да го изповяда в малкия храм, а в това време шествието продължи своя ход. След това бесноватите вече не можеха да му кажат нищо, защото той беше изтрил греховете си с добрата изповед.

Всичко това разказа самият приснопаметен бай Теодор, който оттогава коренно промени живота си, живеейки с постоянно покаяние и пазейки със страх Божий заповедите на Христа. Доживя до 95 годишна възраст и почина в мир и покаяние на 23 април 2000 година.

Вечна му памет. Амин.

Сподели:

Send this article by email

What is your name?

Please indicate below the emails to which you want to send this article: Посрамване на неизповядал се

Enter one email per line. No more than 5 emails.

Send

Close

Близки теми:

Колко струва едно чудо Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец Пътувайки зад стените на града В дома на Сина ми не се играе За раните на душата и за “духовния пластир”