Няколко поучителни случки от свети Порфирий
Април 3, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Св. Порфирий Кавсокаливит
Веднъж старецът казал на един дошъл при него човек, че той в своя живот е направил някакво зло. Посетителят му отвърнал, че никога не е чувствал съвестта да го упреква за нещо и че в продължение на тридесет години, когато притежавал един магазин в Атина, той бил уважаван от всички търговец. Този човек не помнел да е извършил някаква недобра постъпка.
- В своето село – попитал го старецът – не си ли направил нещо лошо?
- Не, отвърнал той – нашето семейство живееше в доволство. След смъртта на моя баща аз наследих всичко. Но за да разберете, че аз не съм лош човек, ще ви приведа един пример. Веднъж нашият управител открадна значителна сума за онези времена, но аз не го предадох в ръцете на полицията. Разбира се го уволних, защото не би трябвало такъв човек да управлява стопанството.
Тогава отец Порфирий го попитал:
- Ти сам видял ли си как е откраднал тези пари?
- Не – отвърнал той – но аз бях уверен, че ги е откраднал именно този човек. Само той знаеше къде държим парите.
Тогава старецът му казал:
- Не, тези пари не ги е откраднал той. И ти, уволнявайки го, си навлякъл позор не само на неговото име, но и на цялото му семейство. Затова не трябва сега да се причастяваш с тялото и кръвта Христови.
Истинският виновник за кражбата бил друг човек. След това този търговец незабавно се върнал в своето село и там пред всички селяни оправдал управителя, с когото той по незнание постъпил така несправедливо. След това отишъл в храма и се причастил със Светите Тайни.
٭٭٭٭٭
Ще ви разкажа една история, която разкрива душевното величие на отец Порфирий.
Преди години, веднъж, след Богоявление, старецът по обичай ходел да освещава домовете. Влизайки подред във всеки дом надолу по улицата, той, сам не знаейки това, влязъл в един дом, който се оказал дом на неприличието. Когато запял: „Спаси, Господи, люди твои”… и започнал да ръси всички със светена вода, съдържателката на заведението започнала да му казва: „Не, не, не. Не бива тези момичета да целуват кръста.” На което старецът отвърнал: „Не знам могат ли те да целуват кръста. Също не зная дали и ти можеш да му се поклониш.” Намиращите се там жени целунали кръста и отец Порфирий им казал няколко слова. Той говорил за любовта към Бога. Това била неговата най-любима тема за проповед.
Виждайки пред себе си изпълнения със святост лик на стареца, жените почувствали как нещо вътре в тях се променя. Особено когато им казал: „Обичайте Христос, който ви обича. Тогава ще видите как ще бъдете щастливи. Ако вие знаехте как ви обича Христос! Постарайте се и вие да го възлюбите!”
Старецът Порфирий знаел, че ако тези жени биха познали и възлюбили Христос, тъй като знанието довежда до любовта, те биха захвърлили своята безчестна работа.
٭٭٭٭٭
На една майка старецът казвал: „Моли се и бъди внимателна. Погрижи се за това твоите деца да не падат в плътски грехове. Разбира се, човек съгрешава в помислите, но не е същото. При плътското извършване грехът е къде-къде по-голям, защото в този случай в човека настъпват дълбоки изменения и душата му се поврежда.”
٭٭٭٭٭
За да изправи недостатъците на един брат, от които собствено не сме свободни и всички ние, старецът често му привеждал както примери от природата, така и случаи от своя живот. Той казвал:
– Ти трябва да знаеш, дете мое, че няма нищо случайно. Всичко има някаква цел. Без причина нищо не се случва. Без волята Божия не пада нито една игличка от бора. Така че не трябва да се вълнуваш за това, което се случва с теб. Така ние достигаме святост. Да… Ти се разстройваш заради своите домашни и страдаш както за своята жена, така и за децата си. Но в резултат на това ти растеш духовно. Ако беше сам, то при теб нямаше да има никакво преуспяване. Бог е дал тези деца и жена точно на теб. Ти ме питаш: “Какво добро има в това, че ние търпим притеснения от най-обичните ни хора?” Но това иска Бог. Ти си много чувствителен човек и от притесненията започва да те боли коремът. Така ли е?
– Да, Геронда, но да бъдеш чувствителен човек, това лошо ли е? – попитал братът.
– Да – отвърнал старецът – да бъдеш толкова извънредно чувствителен, както ти, това е лошо. Със своите притеснения ти провокираш в себе си развитие на различни телесни заболявания. А знаеш ли, че всички душевни заболявания са демони?
– Не – отвърнал братът.
– Е, сега ти разбра за това от мен – завърши нашия разговор старецът.
