Нашето живелище е на небесата
Юли 4, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Протопр. Николай Лудовикос
„А нашето живелище е на небесата” (Филип. 3:20)
Ето първият израз, който е болезнен за нашия нарцисизъм. Тези думи означават, че нямаме много надежди на тази земя. Тоест всичко, което искаме, не става на тази земя. Стават някои неща, в действителност стават много малко. Всички на нашата възраст и по-нагоре знаят, че от нещата, които искахме да направим на 18 – 20 годишна възраст, твърде малко от тях се случиха. Човекът чувства, че има една огромна възможност, която постоянно се ограничава от хиляди неща. Окончателното ограничение се нарича смърт. Дори да не се огранича от семейството и социалното, политическо, историческо, икономическо състояние, ще ме ограничат обстоятелствата, безизходиците на човешките отношения, духовните и душевни проблеми, ще ме ограничат историческите условия. Колко много хора не са се развили поради исторически обстоятелства. Не са се развили поради икономически обстоятелства, поради исторически обстоятелства, загинали са във войни, колко много млади хора – милиони загинали във войни, без дори да поздравят света и да поживеят. Въпреки това ние настояваме, че нашето живелище е в този живот. Особено ако постигнем и две дребни неща, които нашият нарцисизъм постоянно раздува, и смятаме, че са нещо повече, отколкото реално са. Малцина са тези, които измерват себе си с реални критерии. Да кажат виж, не съм това, което един-двама ласкатели около мене може да ми казват, защото искат да спечелят от мене или защото им харесва да ме използват и т.н.
И тъй, ако сме направили две-три нещица, веднага се възгордяваме и си мислим, че…, а има и толкова други, които не направихме, и толкова други, които други не направиха, и всички неща, които не стават около нас и постоянно се възмущаваме и казваме „Другите са виновни! Виновно е правителство! Виновни са всички политици!“ Освен нашият, понякога и той е виновен. Виновни са всички и всичко. Какво имаме предвид, когато казваме – виновни са всички!? Имаме предвид именно това, че нашето историческо осъществяване и оистиняване не се придвижва отвъд една определена граница. И когато чуваме тези думи на св. ап. Павел се ужасяваме. Какво означава, че „Нашето живелище е на небесата?“ Означава това, което разбираш изключително добре, че си недостатъчен сам по себе си, че този живот не е достатъчен. И дори да си атеист, без връзка с Църквата и Бога, отново трябва да признаеш, че този живот не е достатъчен. И психоанализа да прави човек ще види, че животът не е достатъчен, за да приключи тази себеанализа – тя не свършва. Къде свършва всичко това? Къде е краят? Къде бива оправдан този живот? За да видим и другото – всички тези неправди, безизходици, болести, смърт, дълги премеждия, мъки, къде биват оправдани? Дори една несправедлива смърт да има в света – а има милиарди – и целият човешки живот, смисълът на човека на земята би бил несъвършен. С други думи, не е възможно да сметнем човешката свобода за съвършена. Само при една несправедлива смърт, а има милиарди. И ние всекидневно вършим тази неправда, като се убиваме взаимно по разнообразни начини, малко или повече, и така се създава огромен проблем, който не може да реши нито икономиката, нито политиката, нито дори научното познание, защото не може да реши проблемът за целта. С каква цел става целият този голям смут, тази буря, която представлява животът? Нима за да придобия малко повече знание? Да речем, че съм придобил научно знание, днес имаме едно научно познание, което е доста напреднало в сравнение с предишни епохи. Но не знаем много неща и винаги ще има такива неща. И ако аз умра без да зная всичко, което би трябвало да зная, това не е ли един неуспех?…
Този израз е много съдържателен и ни показва, че човекът е трагично същество. Защо е трагично същество? Защото разбира всичко това. Не е ли така? Кученцето, котето, лъвът не разбират от всичко това. Човекът обаче разбира. Той е създаден по Божий образ. Той обаче е нещастен. Липсата на смисъл означава скръб. Пълната липса на смисъл е депресия. Абсолютната липса на смисъл е лудост. Епиктет казва и ми харесва да го повтарям, че човекът издържа всички мъчения, освен едно: да го лишиш от смисъл. Защо? По коя причина? Да речем, че имаме икономически успехи – какво означава това, когато на всяка една минута едно дете умира от глад!? Не разбрах. Трябва да си скот, за да се смяташ за успял като историческо човешко същество. Какво означава „на село е мирно“ – когато целият съседен континент буквално е в пламъци. При това пожарът и тук ще дойде не след дълго. Какво означава „имам какво да ям!?“ – когато толкова хора днес имат проблем с прехраната? Разбира се, това е въпрос на чувствителност. Ако човек е много чувствителен… Какво ще рече „щастлив съм с женичката?“ какво означава „децата ми са добре!“ – а детето на съседа страда от много тежка болест? Тоест и моето утре. Това на другия не е ли по някакъв начин и мое, не сме ли всички едно? Животът губи своя смисъл, ако не схванем тази израз – „нашето живелище е на небесата“, ако Бог не устрои нещата, това е смисълът на нещата. „На небесата“ не означава, че отиваме на облаците и възхождаме с ракетата, а ни описва трансцедентното, ако искате, наречете го метафизичното и нещо, което трябва да потърся, за да го намеря. Какво означава това царство Божие? – дори това не знаем. Казваме така, защото нямаме друг начин да го кажем. Не се касае за някакво царство, а за господство на смисъла, на божествения смисъл, на начина, по който Бог гледа на нещата.
Сякаш тук ти казва, че твоето живелище, този живот, начинът, по който го търсиш и не го разбираш, е именно в сферата на божествения смисъл. Казахме, че съществата са сътворени от Бога, днес всички казват това, но св. ап. Павел отива и по-нататък и казва – сътворени не само чрез Него, но и в Него. „Ис Автон ектисте“ означава, че са за Него, за Неговия свят, за Неговия тропос. Той е ръководството, Той не само ги е създал, а иска да им каже и как функционират добре. Защото, в противен случай, за какво да казвам, че Бог е създал света, когато аз самият не мога да живея по Бога, и се провалям всекидневно независимо дали шумно или тихо? Провалям се и провалът ми е видим, защото всички други ми се противопоставят. Защо ми се противопоставят? Защото не се отнасям добре с тях. Ако аз бях свят, всичко около мене щяха да ме обичат. Странното е, че не ме обичат, както бих искал да ме обичат и да съм известен и популярен, както всички искат днес под въздействие на американския лайфстайл. Това се превърна и в наш начин на живот. Другите или ги осмиваш, или ги обичаш истински. Или ги осмиваш и си популярен по погрешни причини, но ще престанеш да бъдеш популярен, защото другите ще ти издигнат статуя, но не след дълго ще те наругаят и ще останеш поруган в историята. Внимавайте, защото много неща не знаем.
Бог може да те поучи как да използваш нещата, как да използваш тялото си, което днес предоставяме без нищо, какво без нищо, говорим за абсолютна себепроституция, зрелища, безкрайно забавление, което води до болка.
Защо до болка? Ама няма смисъл това нещо! Един студент дойде и ми каза:
- Досега съм бил с 13 жени!
Попитах го:
- И какво ти остана от това?
- Една странна болка.
Защо? Защото се наслаждаваш единствено на себе си с всичко това. Нарцисизмът в своята дълбочина съдържа болка, психоанализата знае това. Болка и липса на смисъл. Смисъл и себеуважение има, когато работя за другия, когато крепя другия, тогава болката отстъпва. Тоест не разбрах, моят дядо и вашите дядовци, които са се запознали с една жена и с нея са живели заедно 60 години, нима са си прекарали зле? Напротив, живели са с голяма радост. „Чудо беше! Превъзходно!“ – ти казва. Защо другият казва „Краят му не мога да намеря! Бия си главата в стената! И всички са същите!“ А той не е същият. Всички други са същите! Не казваме ли така? И хайде да играем играта, в която да се харесваме на другия, без това да изразява нещо по-дълбоко. Трябва да ме приеме! Защо да ме приеме? Нека ме отхвърли! Ама ако ме отхвърли, след това съм в риск, защото няма да съм приет сред приятелите ми, защото ще имам провал в любовта. Трябва задължително да имаме успехи във всичко и се срамуваме да кажем, че нямаме успехи.
За щастие кризата накара някои хора да кажат, че са бедни. Велико нещо е, защото предишните години се смяташе за унижение да кажеш „Нямам!“ Трябваше да имаш, смятаха те за увреден, ако нямаш, както е в други превъзходни места на земята, където, ако нямаш пари, те смятат за увреден.
Всичко това и много други такива неща означават, че всъщност не съм достатъчен, сам по себе си нямам пълнота. Въплъщението, инициативата на Бога, идва да поправи именно това, защото тук е чудото, че Бог не си играе с творението, Той можеше да си играе, и има всяко право да го прави – аз мога да си играя с това, което създавам, и вие играете с вашите изделия, с кученцето, с котката, с децата. Той не си играе с творението. Това е великото.
Отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,
Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло
Христос приема това унизено тяло, за да го направи славно тяло. Виждате, че при светците то бива прославяно на земята. Нека да дам един пример. Например по характер съм милостив, някои хора са кротки, тяхното семейство е било такова и са добронамерени. Това обаче е естествена дарба. Ако този човек остане така, най-много да стане филантроп, който ще направи няколко неща, с център своето аз, накрая неговата егоцентричност ще се оскверни от всичко това и ще търси нещо в замяна – това е човешкото. Но ако съедини това с Божията милостиня, ако го принесе евхаристийно и любящо чрез лична аскеза, изповед, молитва на Бога, започва да става милостиня на Самия Бог и там поникват всякакви духовни дарби. Човек не може сам да направи това вътрешно разширяване. Това именно е последица от Въплъщението, че се причастяваме с това Тяло и Кръв всеки път на св. Литургия и аналогично с нашата готовност приемаме благодатта. Малко или повече. Ако е малък и незначителен, вижда малка светлинка, чувства малко радост, малък покой, но ако е нещо повече (в духовен смисъл), вижда повече, очиства се. И накрая чрез св. Причастие светците имат и боговидение. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Никога не се причастих без да видя нетварната светлина“ – разбирате ли? За всеки става храна и прославление – ето думата, и в този процес на нетлението и безсмъртието човекът започва да осъществява „мечтите”, които не е могъл да осъществи и в Светия Дух може да съучаства в обезтленяването на целия свят, което именно е Божия план за света и човека. Защо ? – защото Бог обича света и хората. И това не е изобщо самопонятно. Самопонятно би било да си играе със света, да си играе с човека като с едно малко дете. Както и да не дава толкова много дарове и накрая да отдава и Себе Си като дар. Това е безумието на Бога. Неговата голяма „глупост”. Бог е „безумен”. Думите са на св. ап. Павел. За „Юдеите съблазън, за елините безумство.“ Какво означава безумство? Това е любовно безумство, както казва св. Николай Кавасила. Това е дело на Някой, Който е силно влюбен. Само лудо влюбените могат да отдадат себе си напълно. Най-малкото при първата любов, по-късно това се преодолява и накрая нямаш нищо, защитаваш себе си, но първия път е „драма”. „Разби сърцето ми!“ – така казваме.
Исках да кажа, че този акт е един акт на чрезвичайно „безумство”. И когато човек навлезе в този начин, по който Бог действа, тогава намира най-големия покой и той самият прави безумни неща, които му носят огромно блаженство – на него и на хората до него. И това блаженство започва отсега и така идва царството Божие, тази свобода от тлението и смъртта, която е нашето всекидневно преживяване.
Със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко
Неговата нетварна енергия може да направи това – и не само да го направи, но и да подчини всичко. Всичко ще се подчини на Него. Кога ще свърши светът – след 50, 500, 1000 години, не знам кога, някога – разбира се, така както вървим, може да свърши и по-рано, но въпросът е, че окончателната констатация – това е поразителното – ще бъде, че Христос е бил прав. Мисля, че това по някакъв начин засяга живота на всички нас – всички нас, които знаем пет неща – накрая ще изповядаме, че да, нещата са били така, както Той ги каза. И тук е страшното, че по този начин започва адът – адът не съществува от страна на Бога, адът е това безплодно разкайване, „Да му се не види, така било и го знаех и чувствах, но до последния момент правих обратното!“ Това е адът, това безплодно разкайване, чувството, че се провалих, докато можех да не се проваля. Това, че всички ще се подчинят на Него, означава, че накрая всички ще изповядаме, че това именно сме искали и това е отговорът, решението, единственото решение и никое друго решение реално не е било решение. Вземете комунистическият експеримент на социализма. С какви надежди започнали – най-добрите тогавашни умове на запад били очаровани от това ново нещо и казвали „Тук, това е! Тук е царството Божие“ – казвал Ленин, „тук е възкресението на мъртвите. Ето го! Виждате, пролетариатът тук възкръсва!“ и за няколко години какви хекатомби от кръв, милиони, десетки милиони несправедливо загинали в името на справедливостта, братството и мира и не знам още какво. И този страшен режим рухна сред неговите страшни престъпления. Понякога говорим за светата инквизиция колко много души загинали – няколко хиляди души. Ама Сталин, знаем днес от архивите, при него жертвите са 100 милиона – което означава, че хората са били избивани в името на един идеал, който от най-справедлив се оказа най-престъпен. Вземете фашизма, нацизма – милиони мъртви… Всички тези властници обаче „знаели” ключа, имали ключа на историята и знаели какво трябва да правят. Не знаели ли? Ако се осмелиш да им кажеш – „сигурно не знаеш?“ Веднага следвал Гулаг, Дахау, където те изтребвали.
Казвам тези неща, защото ще има и други такива в неизвестно бъдеще, човекът винаги е готов да влезе в тази страшна заблуда да си мечтае, че той знае – и то не всички, а той специално знае „ръководството”, за което говорихме, т.е. начина, по който съществата функционират, и така стигнахме до тези ужасяващи кръвопролития, затова имаме и личните безизходици. Вземете изкуството и философията и психологията да видите колко безизходици има, които за кратко „кръщаваме” изходи и не след дълго рухват. Затова накрая, така се казва тук, така казва Светият Дух, всеки език ще изповяда, че Господ Иисус Христос е Господ-ар на съществата за слава на Бога Отца. По този начин в даден момент ще свърши този свят, както има начало. Не знаем кога и как. Казах ви, че ние полагаме много усилия да приключим набързо играта. Не правим ли така? Полагаме „любочестиви” усилия да отмине бързо този етап на човечеството…
превод: К. Константинов
