Дара на стареенето
Октомври 19, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Сергей Худиев
Вечната трагична история: мъж на около четиридесет години напуска своята остаряла жена заради младо момиче и я оставя в огромна мъка и самота. Това се случва с известните личности, а булевардните издания жадни за сензация го тиражират. Понякога се случва и с обикновените хора, за които не се пише по вестниците, но за това можете да узнаете от интернет или от приятели. Това може да стане с напълно светски хора, както и с църковни хора. В центъра на скандала може да бъде, например, добре известен кинорежисьор, който е създал в своя филм образи, излъчващи вяра и вярност и християните са го хвалили заради това. Или преподавател от християнския университет. Това може да се окаже просто ваш добър приятел. При всички положения, ситуацията изглежда една и съща.
Какво е казано в Писанието: „Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, към която ти постъпи вероломно, когато тя е твоя другарка и твоя законна жена.“ (Мал. 2:14).
Защо хората (даже и хора от християнските среди) постъпват така? Една от изоставените жени беше казала: „Той беше на четиридесет, а му се искаше да е на двадесет и пет.“ С течение на времето идва един момент, в който ние откриваме, че се променяме. Отива си физическата привлекателност, здравето, и ние разбираме, че никога няма да бъдем на двадесет и пет. Остаряваме и умираме, както всички останали хора.
Мъжът поглежда към жена си и вижда, че тя не изглежда като момичето от корицата на списанието, и това му напомня, че той самият не е красив младеж от рекламите. И тогава змията му внушава тъга и ужас от този напълно естествен и нормален факт. Това го кара да търси някаква утеха в тази самозаблуда. „Не, аз не съм на четиридесет, аз все още съм на двадесет и пет, и до мен трябва да има един по-млад човек.“
Когато градим живота си върху погрешна основа, и ако допуснем, че той е бил ръководен от фалшиви ценности, ние сме обречени на нещастие – временно и вечно. Има път към спасение, път към вярата, послушанието, молитвата и вярата в Бога, които ни подготвят за вечното, неизменното, истинското щастие. И част от този път е процеса на стареене, духовното израстване, придобиване на мъдрост, истинска, дълбока и зряла връзка с нашите близки. Както е казано още в зората на християнството, има два пътя – „Път към живота и път към смъртта – и огромно различие между тях.“
Пътят към смъртта – това е опит да намериш щастието там, където нас не ни очаква нищо друго, освен временното и вечното нещастие. Пътят към живота – това е път към вярата и послушание към Божиите заповеди. Ние решаваме да се подчиним на Бога и съзнателно търсим Неговата помощ, за да се изправим пред лицето на изкушението. Тогава ние със свята и тиха радост и надежда приемаме дара на стареенето.
Източник: pravzhizn.ru
