Християнската вяра е «Път» с конкретна посока и край
Ноември 7, 2017 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница
Автор : неизвестен
«Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана».
(1 Кор. 9:26-27)
1. Биейки във въздуха
Представете си един стадион, на който един камион «изсипва» хора и им казва: «състезавайте се!». Но никой не им обяснява «какъв точно е спортът». Никой не им казва «коя е целта». Всеки си поставя собствена цел, и смята, че всички други са длъжни да се съобразят с него.
Представете си също така някои състезатели по спортна стрелба, на които никой не им е обяснил къде точно се намира целта и така те стрелят на вятъра! Шега? За съжаление не! Трагично! Защото по въпроса с нашата православна вяра това за съжаление става с повечето християни!
Обикновено чуваме думата «грях» по религиозни въпроси. Колцина обаче разбраха, че думата грях означава пропуск?
И когато говорим за пропуск, се подразбира една цел! Колцина обаче бяха научени коя е християнската цел?
Повечето гледат Бога като един Съдия, който държи сметка за греховете им, за да ги накаже накрая, на последния съд. И под грехове разбират «порочни и забранени неща». Защото гледат на въпроса «юридически». И предполагат, че целта на религията е «да те направи по-добър човек».
Колко голяма грешка правят!
Повечето хора в началото на техния живот «биват информирани», че «вярват» в еди-кой си «пакет догмати» и имат привилегията да се родят в «истинската религия». И повечето от тях, до края на живота си, не успяват да научат в какво… «вярват»!
Срещат един бог-чудовище, който държи сметка за всяко тяхно движение, който е постановил своеволни правила, които често не разбират защо ги е постановил!
Ама тогава, ако човек не знае догматите на своята «вяра», как може да казва, че «вярва»? Как вярва в нещо, което не е научил? И особено как може да казва «вярвам в нашата религия… но не съм съгласен с някои неща». Каква вяра е това, в нещо непознато и… с което не е съгласен?
Колцина научиха, че християнската вяра от самото начало бе наречена «Път»? И колцина помислиха, че един «път» предполага вървене? И ако някой върви по «Пътя», към коя цел върви?
Когато казва съгреших = пропуснах целта, за коя цел говори? Коя е целта на всеки християнин?
Тъжни въпроси за тъжни хора, които прекарват живота си без да подозират за величието на християнския Път и Цел!
2. Нека не бъдем нехайни да обясняваме християнската цел
Тези, които сме се задълбочавали във въпросите на християнския Път и Цел, това е един въпрос, на който трябва да обърнем внимание! Това, което за някои е самопонятно и «познато», за съжаление за повечето хора е напълно непознато!
Тези, които имаме благословението да благовестим на нашите ближни, нека извършваме това служение правилно! Нека не започваме да строим от керемидите, а да започнем правилно, от основите на зданието на вярата на хората, които катехизираме!
От самото начало трябва да им обясним някои основни неща, тоест целите на «състезанието» на християнския живот. Нека не бъдем нехайни!
Нека им обясним, че християнската вяра е «Път» с конкретна посока и край.
Нека им обясним, че в един път, за да оставаш в Пътя, а не на едно «място», трябва да се движиш. Спирането е равносилно с отмяна на «Пътя».
Нека им обясним, че християнският подвиг няма за цел да «станем по-добри християни», а личното запознаване с Бога. Целта е постигането на царството небесно, което не е нещо неопределено, а конкретно и ясно формулирано: участието в царството Божие, участието в освещаващите нетварни божествени енергии.
Регламентът на «състезанието» е прост: «Да се уподобим на Христос», ставайки по този начин «подобни Нему». И тогава ще станем и «по-добри хора». Но не това е целта. Това е резултат от «улучването» на целта!
Нека обясним на хората, на които благовестим, че всяко нещо, което ни води по-близо до царството Божие, е «улучване» на целта, и всяко нещо, което ни отдалечава от тази цел, е пропуск на целта = грях. Нека им обясним, че грехът не е нарушаване на поредица от правила и закони, а нашият неуспех да се уподобим на Христос!
Нека им обясним, че Бог не е Съдия, а Лекар, Който има за цел да ни очисти от страстите ни, за да се уподобим на Иисус Христос, и така да участваме по благодат в Неговите нетварни енергии.
Отговорът на въпроса «накъде върви християнинът» се намира в Посланието на св. ап. Павел към Ефесяни «докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство». (Ефес. 4:13-14)
Нашата цел е да стигнем от нашето младенческо състояние (което е робството ни на стихиите на света, греха) до «пълната възраст на Христовото съвършенство». Тоест да приличаме на Христос. Тогава ще сме «съвършени мъже». Ето целта, ето края на пътя за всички християни. Да станем «съвършени», да станем «Христос» по благодат.
Колкото повече се уподобяваме на Христос, толкова повече възрастваме и се усъвършенстваме. Християнското пътуване е «път», а не религиозно «пространство» където седим. Трябва постоянно да ходим, ако искаме да продължим да бъдем в християнския път. Затова и християнската вяра в апостолските времена се наричала «пътя Господен». (Деян. 19:9)
Това е един път, в който светците «с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен». (2 Кор. 3:18)
Светците се преобразяват «от слава в слава», уподобявайки се все повече на Господ Иисус. Отразяват все повече славата, светлината на Господ. Упражняват своите сензори, за да могат да различават доброто и злото и да следват примера на Господ Иисус.
„Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло…”. (Евреи 5:13-14)
Целта на християнина е да стигне до съвършенство, тоест до «освещаване». Нека видим това, както е описано в Светото Писание:
„за да бъдете безукорни и чисти” (Филип. 2:15)
„та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса” (Кол. 1:28)
„за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия” (Кол. 4:12)
„Тази е волята Божия: да бъдете осветени” (1 Сол. 4:3)
„Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евр. 12:14)
„за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък” (Иак. 1:4)
„за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело”. (2 Тим. 3:16)
Тази цел се постига само с подражание на Бога:
„бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48)
„подражавайте Богу, като чеда възлюбени” (Ефес. 5:1)
„и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател” (Кол. 3:10)
„но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки” (1 Петр. 1:15)
„И всякой, който има тая надежда на Него (да Го види и да се уподоби Нему), очиства себе си, както е Той чист”. (1 Йоан. 3:3)
Само Христос бил Човек, Който живял без отклонение от Неговото начално предназначение. Затова Бог спасените «предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му» (Римл. 8:29), «Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар». (Кол. 1:15; 2 Кор. 4:4)
Свят не е онзи, който просто се е кръстил в «името на Иисус Христос», а този, който е постигнал христоподобие. И „вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий…”. (Гал. 2:20)
Така, чрез освещението, човек ще види Бога – „защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят”. (Евр. 8:11)
„…Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа”. (Евр. 12:14)
Естествено целта е да станем в подходящо време „подобни на Христа” и по тяло:
„Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло” (Филип. 3:21) и „подобни Нему”. (1 Йоан. 3:2-3)
Светото Писание е изпълнено с това важно известие за християнската цел. Затова няма да имаме оправдание, ако се провалим да я обясним навреме и правилно на хората, които катехизираме.
„Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?”. (1 Кор. 14:8)
Н. М.
Превод от гръцки: Константин Константинов
http://www.oodegr.com/oode/ierapostoli/genika/stoxos_odou_1.htm
