Да ви разкажа една история от Света гора
Февруари 19, 2019 in Беседи, Начална страница
Автор : Митрополит Атанасий Лимасолски
Какво е, прочие, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то колкото всекиму от тях Господ е дал?
Какво сме ние всички? Слуги, дякони на Бога, и вършим Божието дело: „Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте“.
Не ние, хората, вършим Божието дело, а Бог върши делото, ние сме прости хора, смирени, слаби, нищожни, имаме конкретно служение, Бог ни е поставил да вършим това служение в Църквата, да изповядваме хората, да преподаваме Божието слово, да извършваме св. Тайнства. Добре. И какво означава това? Ние сме смирени слуги на Църквата, но Бог върши всичко и трябва да знаем това и да не правим противното, защото това говори за духовно младенчество. Църквата не е човешка институция, където всичко зависи от качеството на нейните служители. Както казваше един успял собственик на магазин, който искаше да предаде бизнеса на децата си и да ги научи на някои тайни, например как да имат клиенти. Той им казвал:
- Когато дойде клиентът, го черпете! Казвайте му: „Изпий една оранжада!“ Почерпете го с локум, ракия, кока кола, вино, дайте му някакъв подарък!
Децата, млади хора, реагирали: „Е, ако иска нещо да купи – да купи, ако иска да пие вино – да отиде отсреща!“. Така казвали. Но за шест месеца магазинът се опразнил и никой не стъпвал. Дядото се върнал, започнал с ракията, с виното, почерпките и локумите и клиентелата се върнала. Това – да. Ако Църквата беше човешка институция, добре ще отидем там, където са добри служителите, но Църквата не се крепи върху „интелекта“ на своите служители, а върху Божията благодат. Една св. Литургия, която служи един свещеник, има същата сила, с която може да я извърши и всеки друг свещеник, независимо дали е свят или грешен. Защото Христос върши действието. Сега, дали свещеникът е свят или грешен, е негова работа, той ще се осъди или ще се спаси.
Следователно Бог е Този, Който действа в живота на църквата и трябва да се чувстваме чеда на Христовата Църква, а не да се отъждествяваме с човешки лица, макар че са необходими – каквито са нашите духовни отци, учители и духовници, от които имаме голяма духовна полза и които ни укрепват.
Понякога и вярата, с която доближаваме един човек, има значение. Духовникът изповедник може да е свят, но може да отидем с неверие при него и да не получим нищо. Духовникът може да е грешен, но ако попиташ с вяра, ще получиш отговор от Светия Дух.
Да ви кажа една история от Света гора. При стареца Паисий отиваха много хора. Ние живяхме известно време в манастира Кутлумуш. Имаше табели, на които пишеше „Към стареца Паисий“ и по пътечките се стигаше до него. Хората губеха пътя, хлопаха на килиите на всички отци: „Тук ли е старецът Паисий?“. Не. „Къде е?“. По-надолу. Хайде, монахът влизаше вътре да върши своето ръкоделие, да си отпочине, да върши духовните си занимания, но на вратата пак се хлопаше: „Тук ли е старецът Паисий?“. Не. „Къде е?“. По- надолу. Това ставаше по сто пъти на ден. Другите отци се бяха възмутили. Имаше един дякон Нифон, много възрастен, мисля, че беше осемдесет годишен, три пъти по-голям от мене на ръст, много забавен, изключителен. Килията му беше първата, на която хлопаха всички. Тя беше насред пътя. В даден момент и той се възмути. Хората го попитали и той казал:
-Тук е, бре деца, аз съм старецът Паисий!!!
Е, те повярвали.
- А, благословете, Геронда!
Седнали около него, седнал и той по средата и им казал пророчества, откровения, други неща, каквото можете да си представите. Те се зарадвали, въодушевили се, той ги почерпил, дал им разни неща. Казал им шеги, беше и шегаджия. Хората след това се върнаха в манастира. Бързо дойдоха. Попитах ги:
- Ама ходихте ли при стареца Паисий?
- А, отче, намерихме го от първия път!
- Добре, пътят до там е половин час и още половин час – да се върнете.
- Колко време ни нямаше?
- Половин час.
- Но ходихме!
Господи помилуй!
- Добре, разговаряхте ли?
- Разговаряхме! УУУ! Каквото искахме ни каза! За живота на всеки, ама колко мъдър човек! Колко ценен!
Едно дете, което беше с тях каза:
- Не е ли много пълничък?
- Пълничък?! Старецът Паисий? – зачудих се аз.
Та той е слаб като щиглец!
- Отче, много е пълен! Твърде много. След като коремът му започва от врата – каза детето.
Хм, нещо не е наред, си казах аз.
- Добре, вървете да си починете и утре ще говорим отново.
Пратих ги в архондарика. Изхвърчах долу при дякона Нифон и му казах:
- Геронда?
- Какво, бре?
- Минаха ли оттук млади хора, близо двадесет души?
- Минаха, разбира се!
- И какво стана?
- Какво стана?
- Да ме подлудят ли? Който ме пита къде е старецът Паисий, как да го намери, му казвам:
„Тук е Паисий, питайте ме каквото искате!“. Седнах и казах и пророчества и откровения, всичко им казах!
- Бре, благословени човече, какво направи!
Тръгнах и отидох при стареца Паисий.
- Ако знаеш какво стана днес!
Той се превиваше от смях.
- Бре, детето ми, много е добър дякон Нифон! Избави ме от главоболието, което навярно щях да имам с двадесет души!
Но в крайна сметка старецът наистина им говори по Бога, защото и те имаха вяра. Старецът се вдъхновил и наистина им казал важни неща, без да е пророк. Добре, от дете беше на Света Гора, смирен човек, много добър човек, златен, пълен – да, но ние пълните сме златни! Не сме хърби. Не гледайте светците, които били слаби – те били слаби, понеже били святи!
Един психиатър ми го обясни и много се успокоих. Той ме попита:
- Отче, защо много свещеници са пълни?
Казах:
- Наистина, изглежда не се движим достатъчно.
- Не, отче! Това е така, защото сте спокойни хора. Човекът, който е спокоен, който не се гневи и не избухва, той напълнява, докато ние цял ден имаме нерви, нерви, как да качим килограми?
Казах му:
- Имаш право. Ние, слава Богу, се ядосваме един път на всеки два-три месеца!…
Какво да правим. Посмяхте се и днес. Както завчера ми каза една госпожа от Атина по телефона:
- Отче, слушам беседите ви, ама колко са хубави, как само се смея, когато ги слушам!
Казах и:
- Госпожо, наистина!
За смях не можеш ги стигна. Но за всичко друго нищо не струват.
Източник: “Думи за живот” издава храм “Св. Кирил и Методий” – гр. Ловеч
