Архимандрит Арсений Папачок – За Изкушенията
Юни 19, 2013 in Видео, Начална страница
Автор : Православен свят
Съществуват шест вида изкушения:
отгоре, отдолу, отпред,
отзад, отляво и отдясно.
Оставям това отдясно за най-накрая.
Отгоре е изкушението, когато ти искаш да разбереш
повече, отколкото можеш да проумееш,
т.е. извън това, което ни е разкрито.
По същия начин както е било с блажени Августин и ангела
Той е искал да напише книга за Светата Троица
такава, какватo никога преди не е била писана!
И като доближил брега на морето,
с тази мисъл в главата си,
той видял малко дете,
което вземало вода в шепите си
от дъното на морето,
и я изливало в дупка в пясъка, ей тук
“Какво правиш?”
“Аз искам да преместя морето в тази дупка”
“Добре как е възможно за теб да го направиш?!”
“А ти как възнамеряваш да побереш
в твоя ум Господа,
Който е направил моретата?”
По такъв начин, изкушението отгоре
е в това да искаш да разбереш повече отколкото можеш да проумееш,
и повече отколкото ти е дадено
Отдолу е, когато, не правиш толкова,
колкото се изисква от теб.
В изкушението отдолу,
ти седиш като глупак на тази земя
без да размахваш своите криле,
които са направени за теб, за да ги използваш.
Защото не е достатъчно да имаш криле,
трябва също и да ги използваш!
Изкушението отдолу е, когато ти не правиш нищо.
Изкушението отзад
са миналите спомени, които съживяваш в съзнанието си.
Като гледаш назад, ти ги възкресяваш
Те не са толкова опасни, като изкушенията отпред,
които са пред твоите очи.
Ти ги виждаш, те са живи и какви ли не.
Ти си нетърпелив да си изработиш нова личност,
копирайки ги.
Изкушението отляво са ересите.
Цяло множество от неща срещу порядъка в Църквата, касаещи
нашето спасение.
Защото Спасителят казва:
и йота ако се отклоните от тези Мои думи
това ще бъде сериозно нещо!
Добре, аз оставих за накрая изкушението отдясно,
което е най-опасно.
Защото е възможно да водиш
по твое мнение,
добър духовен живот, който мислиш, че е правилен,
но в действителност да не е добър.
И така, нека да дадем някои примери.
Бях монах в манастира Сихастриа
и помагах на един брат
и след време, когато ме направиха свещеник
веднъж, когато трябваше
да изпълня специално послушание
се върнах там и попитах игумена:
“Дядо, как е този брат…?”
“О, отче”, отговори той.
Аз го постригах и е добър монах.
Той е архондар в манастира.
Но има слабост.
Отче, когато застане на молитва, не можеш да го помръднеш от мястото му.
И камбаната да удариш, и каквото и да правиш…
И той е архондаря!
Прибира се в килията, заключва вратата
и можеш да го видиш през прозореца -
на колене, потънал в молитва.
А идват гости и бедният игумен няма какво
да предложи на гостите за ядене. Няма приготвени стаи…
Братът не идва, защото не си е завършил молитвата.
Разбирате ли?!
Разбира се проблемът беше разрешен от друг отец,
който счупи прозореца, влезе вътре и му удари няколко шамара,
след което дойде при мен и ме попита дали е постъпил добре.
Знаеш ли, казах му аз, това, което направи, беше добро!
Имам предвид, че това, което
се е случило там е било страст.
Скъпи мои, никого не смущавайте
с вашата духовна работа!
Проблемът е, че ние трябва да живеем в хармония,
защото ако някой би ме помолил
да опиша едно културно общество с една дума,
аз бих му отговорил “Хармония”!
Още повече, ако някой би ме накарал
да му кажа с една дума, какво е значението на Светото Писание,
след толкова много дискусии, през толкова много стотици години:
това е Хармония!
