За молитвата е необходимо сърце

Юли 12, 2013 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : стареца Арсений (Папачок)

Из наставленията на стареца Арсений (Папачок)

 

По-добре да бъдеш нищо, отколкото герой на някого другиго, освен Христа.


На 19 июли 2011 година на възраст 96 год. отмина при Господа архимандрит Арсений (Папачок) – най-възрастният и един от най-почитаните днес румънски старци. Той беше представител на златната плеяда румънски духовници на XX-ти век, ненадминати по ревност и всеотдайна жертвеност на своята вяра, подвижнически опит в суровите условия на безлюдната пустиня, подобно на аввите от древните патерици – опит, съчетан с духовна мъдрост, тънка проницателност в тайниците на човешката душа и извънредни литературни дарби. Старецът Арсений се подвизаваше със стареца Клеопа (Илие), бил е подлаган на преследвания от страна на богоборческите власти, лежал е в затвора за изповядването на вярата. От 1975 год. е бил духовник на манастира в чест на света Мария в град Текиргьол до Констанца.


Предлагаме на вниманието на читателите отговорите на стареца на някои актуални въпроси от духовния живот.


- Как можем да придобием дара на смирение и молитвата със сълзи?


- Смирението не може да дойде от само себе си, ако в духовния ход на твоя живот ти не си достигнал до мисълта, че нищо не можеш сам без благодатта Божия. Спасителят казва: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан. 15: 5). 113-то Правило на Картагентския Събор гласи: „Но ако все пак някой казва, че нещо може без Христа, да бъде анатема” [1].


Брате, нима не знаеш, че ако мислиш високо за себе си и се гордееш, то за това от теб си е отишла помощта Божия? Защото е казано: „Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат” (Иак. 4: 6; 1 Петр. 5: 5). Помисли за това, че без благодат ти си прах и пепел. А ако предполагаш, че ето, Господ те е търпял до сега и така ще бъде завинаги, тогава с велик страх се устраши, защото Бог дълготърпи, но понякога и изпреварва събитията!


Синко, помисли за това, че имаш само времето на този живот, и с твоята ревност, с твоето желание да бъдеш с ангелите на небесата. Търси да се смиряваш, защото само така ще придадеш ценност на онази красота, която си придобил в себе си, за да не послужи това духовно богатство – уви! – за да погинеш в огъня. Внимавай на себе си, брат, защото ако мислиш, че Бог може да те посети направо сега и че ще умреш, то той, помисълът, ще те научи какво да правиш, защото знаем, че Христос в каквото ни завари в това и ще ни съди (ср.: Иез. 33: 20)[2].


Без смирение няма никаква надежда за спасение! А „ако ти брате, нямаш кротост в сърцето си, то знай, че в сърцето ти има някакво превъзнасяне” [3]. Трябва да разберем, че Бог толкова малко изисква от нас, а наследие ще получим заедно с Него… Кротост, кротост и още веднъж кротост!


- Мнозина вярващи се оплаквт, че не намират в себе си сили, за да се молят. Какво да правим, за да имаме ревност и благоговение за свещена молитва?


- Не трябва да преставаме да се молим, макар и с ума. Тези моменти на пустота, полети и падения се случват и при светите човеци – за тяхно смирение. Бог съразмерва даровете по силите на всекиго, за да има духовно равновесие. Едни губят от качеството на молитвата, на други, които се молят със смирено сърце, се дава известно утешение, и те в радостта се молят само за това, отново да ги посетят утешенията, но това е просто заблуда: ние като че се пазарим, а такива утешения могат да идват и от бесовете, защото фалшивото удовлетворение от лъжата се усеща.  Бесовете се радват да те удържат в това състояние на лъжливо успокоение, за да оставаш невъзприемчив за истинското утешение от молитвата, изтръгваща се от сърцето без всякаква сметка и непрестанно. Моли се смирено, за да доведеш Бога в сърцето си, а не да се възнасяш с ума си и да блуждаеш високо, защото е по-добре да бъдеш нищо, отколкото герой на някого другиго, освен Христа.


От молитва се нужаем непрестанно, защото ние трябва винаги да бъдем с Бога, а и лукавият ни причаква също през цялото време. Милостта Божия е с нас; нека не се бои нито едно наскърбено сърце, защото ние сме изкупени с Кръвта на Спасителя, а значи, струваме много скъпо.


Има мнозина такива, които, ако за него се моли някой близък или друг християнин с висок живот, то той се залъгва и вярва – дори ако сам живее в непоправимо безгрижие, – че ще наследи блаженото благословение на тези човеци. Добре е предварително да се знае, че „между цветята полският бурен напразно се моли да го помилва косата” (Йорга)[4]. „Не е срамно да паднеш под напора на болестите, срамно е да умреш нерадив и уморен от удоволствия” (Паскал)


Какви молитви и молитвослови препоръчвате на монасите и миряните?


- Аз няма да се спирам тук на молитвите, полагащи се по устав, – те се извършват; би било добре, ако помислим за нещо непрестанно и не толкова за това, да нижем думи, колкото за това, да възпитаме себе си и да направим любовта състояние на своето чувство, вибрация на своята душа. Този трепет с неуловимо въздихание бих опитал да препоръчам.


Свети Агатон казва: „Който се моли само когато се моли, той не се моли”. Става дума, по този начин за това, да чувстваме Бога, Майката Божия и всичко свято със сърцето си колкто може по-непрестанно. Това би пазело свещичката на нашата душа запалена, и би било по-трудно да се нападне такава душа. Трябва да знаем, че дяволът много се бои от трезвения[5] човек – колкото може по-трезвения! Молитвата – това е безусловно, полезно средство, а трезвението – е постигната цел.


Аз препоръчвам молитви към прескъпия Спасител наш, към Майката Божия – незаспиващо утешение на нашите души, – особени молебни: молитви към светия Ангел Хранител и, по необходимост и благоговение, към всеки светец.


Молитвослови, за всички – онези, които съществуват, защото в действителност повече от всичко е нужно твоето сърце!


[1] Ср.: Правила на Православната Църква с тълкувания от Никодим, епископ Далматинско-Истрийски: В 2 т. М., 2001. Т. 2. С. 259.

[2] вж.: преподобни Йоан, игумен Синайски, Лествица. Слово 7. § 50. Сергиев Посад, 1908. С. 84.

[3] Цитат от «Египетски патерик» в румънски превод. Гл. 4. За смирението и кротостта. § 3.

[4] Цитат от книгата на румънския философ Николай Йорга «Cugetări» («Размисли»).

[5] Трезвение при светите отци е наречено пазенето на ума и сърцето.


http://www.pravoslavie.ru/orthodoxchurches/47674.htm


Текстът е публикуван в сайта Царство Малое  http://carstvo-maloe.com