Раждане помага на майката да превъзмогне рака и туберкулозата
Юни 20, 2013 in Семейство
Автор : Православен свят
Даниела и сина и Антоний
Случаите, при които хора надвиват тежки заболявания като рак, впечатляват както с начина, по който засегнатите съумяват да не паднат духом въпреки болката и отчаянието, така и с начина, по който Бог въздейства в техния живот и в живота на хората около тях за лечението на техните тела и души. Случаят на Даниела Попа от Букурещ е особен, тъй като към нейния раков проблем се прибавя и туберкулоза. И в допълнение към всичко това, Бог я благославя да стане майка за трети път. Даниела и Ричард Попа разбират значението на тези изпитания, приемат ги с отворени сърца, и с вяра и много молитви успяват да ги понесат.
Даниела: Аз разбрах за болестта си през май 2005г, когато моят съпруг беше далеч на Света Гора. Започнах да вдигам висока температура, която ставаше все по-висока от ден на ден. Когато Ричард се върна обратно от Света Гора, аз имах взета биопсия и резултатът беше намалени лимфоцити заради лимфом на Ходжкин [Лимфомът на Ходжкин е вид рак на лимфната система, при който лимфните клетки започват да се делят неестествено и да се разпространяват извън лимфната система (бележка на редактора)].
Как се проявява заболяването?
Даниела: С температура, изтощение, изпотяване – почувствах пълна липса на сили и лимфните възли на шията ми се подуха. На този етап заболяването беше на втори стадий и аз реших да следвам природен начин на лечение. Лечението обаче нямаше ефект и заболяването се разви много бързо, и през септември стигнах до четвърти стадий. Температурата ми беше по-висока, лимфните ми възли ставаха все по-големи и имах сърбежи по цялото си тяло.
На този етап какво знаехте за шансовете ви да се излекувате?
Даниела: Знаех, че това е най-агресивния подвид на заболяването, но не мислех, че в края на краищата няма да се излекувам. Аз съм оптимист по природа, така че просто не приех идеята, че няма да се оправя в крайна сметка. Дори се опитах да мисля за смъртта, но не можах. През това време имаше един стих от Светото Писание, който ми даваше сила и увереност: “ В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.” (Йоан 16:33)
Една монахиня, която е много скъпа и за двама ни, ни даде една книга, наречена “Животът на праведния Паисий Светогорец”, която много ми помогна в борбата ми срещу заболяването. Tака аз видях, че с Бог всичко е възможно. Ако Бог е с тебе, дори вродените свойства на нещата могат да се променят. Аз не знаех дали Бог ще чуе молитвите ми, но аз не губех надежда. През цялото ми заболяване, много хора се молеха за мен, стотици вярващи и десетки свещеници в манастирите из цялата страна и на Света Гора. В манастира Путна Отец Теофан, моят брат, казваше на всички: “Тя ми е сестра, тя има рак, моля ви молете се за нея!” Прекарах много време в Путна. През септември се настаних в стая, която е в непосредствена близост до църквата, защото повече не бях способна да вървя. Вечерта не можех да заспя, заради болката и обилното потене. Сменях дрехите си дузина пъти на нощ, и температурата ми не падаше под 38 С (100.4 F). Лимфните ми възли cе увеличиха наистина много – толкова много, че шията ми стана с двойно по-голяма обиколка! По това време с благословията на моя духовен отец започнах химиотерапия. След втория химио-сеанс, косата ми започна да пада. Тогава се сринах. Казах си, че не съм способна да издържа лечението си. Мъжът ми беше до мен през цялото време и ми казваше: “Не се безпокой! Hие ще преминем и през това.” Децата ми и цялото ми семейство също ме подкрепяха твърде много. Понякога се чудех защо някои хора се разболяват, а някои не …
Упреквахте ли Бога за сполетялата ви болест?
Даниела: Не, беше по-скоро като общо наблюдение на факта, че някои хора са здрави, а други не са. Не можех да съдя Божието решение. За мен беше съвсем ясно, че Бог има Своя план за мен.
Как понесохте цялото това лечение?
Даниела: Към края беше много трудно. Чувствах че сърцето ми и белите ми дробове са на път да спрат и ме беше страх, че няма да бъда в състояние да премина през всичките 12 цитостатични сеанса, които трябваше да направя. Ние наистина бяхме трудни пациенти, защото не искахме да приемем нито едно от лекарствата, които докторите в болницата ми препоръчваха в допълнение на химиотерапията. Аз знаех със сигурност, че тези лекарства ми въздействат зле.
Причината беше, че десет години преминах в лечение на средно тежка анемия в частна букурещка клиника. В тази клиника всяка пролет докторите ми даваха желязо и аз се връщах при тях на следващата пролет със същия проблем. Като резултат от приемането на желязото, целият ми организъм се обръщаше с главата надолу.
При престоя ми в болницата по време на химиотерапията, докторите ми предписаха желязо и други медикаменти, но аз отказах да ги приемам. Все пак, взех някои природни лекарства препоръчени от д-р Павел Чирила и неговата вече покойна и дълбоко оплаквана съпруга д-р Мария Чирила. Дванадесетте цитостатични сеанса се предполагаше да бъдат първата стъпка в лекуването на болестта ми. Тогава щеше да последва лъчетерапия. За да направя това, отидох в клиника в Германия. Докторът, който пое моя случая изказа мнение, че стадият на заболяването ми е много напреднал, затова ми каза, че се нуждая от още четири химиотерапевтични сеанса преди да започна лъчетерапията.
Значи е трябвало да продължите с цитостатиците …
Ричард: Да, ние се върнахме у дома. Даниела започна нов сеанс, но спря по средата, защото тялото й не издържа физически по време на лечението. След това последва нов набор от тестове, за да се разбере защо не можа да издържи допълнителен сеанс със цитостатици. Анализът показа, че тя има и туберкулоза.
Даниела: Така че прекъснах химиотерапията и започнах туберкулозно лечение – което беше извънредно тежко, тъй като имунитетът ми беше съсипан. За шест седмици вземах по девет антибиотика на ден. Мислехме, че туберкулозата ще бъде излекувана по този начин и след това ще се върнем обратно към лъчетерапията. След туберкулозното лечение, преди да замина за Германия за моята лъчева терапия, аз все още се нуждаех от някои тестове, които включваха и томография, която щеше да покаже състоянието на белите ми дробове и лимфните ми възли. Така че направих също и това.
По време на томографията осъзнах, че нещо не е наред: уреда спря, след това последва пауза, и след това се рестартира – всъщност бях облъчена два пъти. След това открих, че съм бременна. По време на първото томографско изследване, лекарката забелязала, че съм бременна и спряла уреда, за да попита мъжа ми какво да прави. Той ѝ казал да продължи томографията, защото трябваше да тръгнем за Германия за моето рентгеново облъчване с томографския резултат.
Пояса на Св Богородица – Атон, манастира Ватопед
И така, аз обикновено носех пояса на Пресвета Богородица от Ватопедския манастир [това е тясна лента, която е докосната до пояса на Пресвета Богородица, който се пази във Ватопедския манастир, и който отците от манастира споделят с поклонниците като благословия – (бележка на редактора)]. Бях забравила да го взема с мен в този ден. Бях ужасена, че пояса не е с мен, затова почувствах необходимост да се моля повече. И така по време на цялата томография се молех постоянно и много горещо към Пресвета Богородица и към всички Cветии да ме предпазят.
По Божия промисъл, имах и уговорена среща с доктор Павел Чирила веднага след томографията. Той каза: “Чудеса са били виждани и преди!” и ни разказа за няколко чудни случая на бременни пациентки, на които лекарите не са давали никакви шансове. След това поговорих с доктор Мария Чирила, която ме попита: “Мислиш ли, че Бог ти е изпратил това дете, за да те остави да загинеш?”
Имаше ли някакви други хора, които са ви подкрепяли през това изпитание?
Pичард: Да, моят изповедник Отец Йон Попеску към църквата на Иконата (“Успение на Пресветата Богородица”) в Букурещ. Първото нещо, което направихме, когато чухме новината, беше да му се обадим. И след дълъг размисъл той ни каза: “Вие нямате каквито и да е права над живота на това дете”. Това беше трудно за казване, защото той гледаше на нас като на свои собствени деца, но вярата беше по-силна. След като той каза тези думи, аз почувствах как огромна тежест беше свалена от нашите рамене и преминала върху Божиите рамене. След това ние отидохме пред Чудотворната икона на Пресвета Богородица в църквата и се помолихме така: “Пресвета Богородице, молим те, погрижи се за това дете. Ние ти го даваме. То е твое. Нека бъде Твоята воля.”
Даниела: След това ние отидохме да получим подкрепа и от думите на отец Арсений Папачок. Въпреки че беше много болен, той ни прие и ние доста поговорихме с Негово Високопреподобие. Той беше изпълнен с любов. През цялото време на нашия разговор, той ни държеше и двамата за ръце и непрекъснато ни казваше: “Аз ще ви помогна (с моите молитви), но вие също трябва да ми помогнете (да направя това, с вашите молитви)!” Ние бяхме убедени, че молитвите на отец Арсений имат голяма тежест пред Бога.
старец Арсений Папачок
Ние също така намерихме помощ в манастира Путна от игумена и голяма част от манастирската общност. Техните молитви и даващи ни сила думи също очистиха нашия път и направиха нашия Кръст по-лек.
Какво казваха лекарите?
Ричард: Повечето от тях ни наричаха луди. За лекарите беше немислимо, как така сме решили да запазим бебето, когато Даниела беше диагностицирана с туберкулоза, рак и в допълнение към това, детето е било заченато точно след нейния 13 сеанс с цитостатици, било е изложено на туберкулозно лечение в продължение на шест седмици и на двойна томография!
Даниела: Аз прекъснах всякакво медикаментозно и противодействащо лечение и следвах единствено препоръките на лекарите от медицинския център “Naturalia”. Повече не мислех за моето заболяване и се съсредоточих единствено върху моята бременност. Потърсих гинеколог за моето раждане. Намерих опитен лекар, жена с много силен дух, но която не бе имала подобни случаи преди мен. Въпреки че тя не правеше аборти, в моя случай тя настояваше да направя аборт. Всеки път напусках кабинета й обляна в сълзи. Тя продължаваше да казва, че не мога да имам всичко: да оздравея, да видя детето си живо и освен това да го видя здраво без всякакви малформации …
Бременността вървеше добре, но лекарката, която ми асистираше беше изпълнена със страх до самия край! Раждането вървеше много добре и Антоний, най-младият в нашето семейство се появи на този свят. Ние смятаме това чудо за плод на молитвите на много от нашите братя – монаси, свещеници и миряни. Ние нямаме каквато и да е заслуга за него.
Ние не се съмнявахме, че Пресвета Богородица ще се застъпи за нас пред Бога, но също така се помолихме на много светци, като Св. Генадий от Путна, Св. Стефан Велики, Св. Даниил Пустинник, Св. Йоан Нови от Сучава, Св. Николай, Св. Йоан Предтеча, Св. Антоний Велики, Св. Калиник от Черница, Св. Георги от Черница и Св. Нектарий Егински. В допълнение на това присъствахме на много Маслосвети и в църквата и вкъщи. Това е живото доказателство, че Светите Тайнства на Църквата са действени.
Какво беше здравословното състояние на Антоний след неговото раждане ?
Даниела: След ражданете си Антоний имаше много направени тестове и те всички излязоха добри – детето беше в идеално здраве! Имахме проблем с неговите ваксини, защото държахме на това, че той не трябва да бъде ваксиниран против хепатит. Едва ден след неговото раждане, лекарите искаха да му бият тази ваксина, но ние отстояхме нашата позиция много решително и затова те повече не се опитаха да го направят.
Защо не я искахте?
Д.: Ние вярваме, че ваксините не помагат. Мислим, че да инжектираш бебе на един ден против хепатит е изключително сериозно. Нашите други две деца сега са в гимназия и знаехме, че те бяха ваксинирани против хепатит едва в трети клас. И знаехме какво е действието: ваксинираш се и тя има ефект в следващите 3-4-5 години. След това какво ще направиш – ще го направиш отново? Така че ние не приехме тази анти-хепатитна ваксина, но приехме част от задължителните такива.
Какви излязоха вашите тестове след раждането?
Даниела: Веднага след раждането трябваше да си направя туберкулозен тест, защото не ми даваха да кърмя. Направиха ми рентген. Беше на 100 процента чист! Белият ми дроб беше оздравял и лимфните ми възли също бяха спаднали до нормални граници.
Лекарката държеше двете ми рентгенови снимки – едната преди и другата след раждането – и не можеше да повярва, че те принадлежат на една и съща личност, която е била толкова болна и не е водила никакво противодействащо лечение през изминалите месеци!
Дори анемията ми се оправи. Напълно неочаквано моето ниво на желязо беше фантастично, въпреки че имах кръвотечение след раждането, което беше доста силно, но желязото неочаквано се оказа отлично. Аз не знам дали съм имала някога ниво на желязото над 12 през целия ми живот, както го имах след раждането ми.
Защо мислите Бог допусна да преминете през това изпитание?
Даниела: Вярвам, че преминахме през това изпитание по Божията милост, така че Божията сила да се прояви. Бог искаше промяна от нас. Ние бяхме по-скоро “неделни християни” – ходихме на църква само в неделя, изповядвахме се и вземахме Причастие само през четирите Велики поста, и нямахме какъвто и да е православен порядък в нашия живот или пламенност в сърцата си за Бога. Чрез чудото, което изживяхме, Божията сила се прояви още един път. Също така знаем, че всички светии са страдали за постигане на съвършенство. Християнският живот е път на страданието, пътят на Кръста. Но не ние носим Кръста, Бог прави това. Ние сме Му благодарни за това изпитание. Сега, когато всичко е преминало, осъзнаваме колко много Той ни обича, за да ни даде това изпитание.
Как този житейски опит ви промени духовно?
Ричард: Не мисля, че ни е променил толкова, колкото би трябвало … Вярвам, че доверието ни в Бог нарасна и се опитваме на нашето собствено ниво и с нашата собствена сила да оставим себе си в Неговите ръце. Може ясно да се види, че има Воля във всичко и че всичко, което се случва е само за нашето спасение. Ние би трябвало да имаме “зрънцето вяра”, за което Светите Отци говорят и да не предприемаме нищо освен малка, плаха стъпка към Него, и Той ще предприеме хиляда стъпки към нас. И ние наистина изживяхме това.
малкият Антоний
Сега приемате ли Светите Тайнства по често?
Ричард: Сега отиваме на изповед по-често, всеки път когато почувстваме нужда от това, за разлика от четири или пет пъти в годината, както правехме преди. Бяхме посъветвани от много Отци да не позволяваме да преминат повече от 40 дни без изповед, последвана от приемането на Причастие.
Какво означава духовният отец за вас?
Ричард: Отецът изповедник е единствения път към спасението. Без духовен наставник и без твоето послушание към него не може да бъдеш спасен. Послушанието започва вътре в семейството и продължава при духовника. Ако слушаш твоя отец, дори когато той прави грешки, Божията помощ със сигурност ще дойде, защото си го слушал. В нашия случай, не само че нашият духовник не беше сгрешил, но неговият съвет беше началото на чудо!
Даниела: Нашият духовен наставник и неговото семейство ни подкрепяха много, най-вече с тяхната любов. Ние знаехме, че имаше много любов, безусловна любов към нас – и много молитви.
Имате три деца. Как се опитвате да ги предпазите от злините, на които са подложени по всички начини тези дни: порнография, поквара, насилие?
Ричард: Много е трудно да отклоняваш децата от гледането на подобни неща. Ако те са по-големи, ходят на училище и срещат младежи на тяхната възраст, които имат всякакви навици и така наречените “съвременни” възгледи, и ако тe са навън на улицата, виждат неща от най-съмнително качество навсякъде, където отидат – всъщност, няма начин да ги предпазите от това. Ето защо, децата трябва на първо място да се поддържат в постоянен контакт с Църквата. На второ място, всеки ден да се внася частица от Християнското учение в тяхната съвест – и когато съвестта, която Бог е дал на всеки един, заработи сама, те ще се опитат по-решително да се противопоставят на злото.
Даниела: Ние се опитваме да създадем навик – и получихме благословия за това – да им четем примери от житията на Светите Отци, защото това са вид разкази, които привличат техния интерес и това е особено вярно за нашите две по-големи деца, които искат нещата да им бъдат обяснени. Те искат от нас да се доближим до темата за вярата по интелектуален начин, така че ние им четем от житията на Светиите. Също така гледаме религиозни филми заедно, които след това обсъждаме помежду си.
Ричард: Учиха ни да не очакваме внезапни промени в живота ни. Помня, как веднъж поисках съвет от моя отец изповедник: “Отче, продължавам да падам в ето този определен грях. Аз имам този грях, който в действителност е страст и аз самият не мога да контролирам тази страст.” И той ми каза: “И може да я имаш за дълъг период от време. Бог може да допусне да имаш тази страст през целия ти живот и да не си способен да се освободиш от нея, за да те смири и да те държи в борба срещу нея.
Смятам, че трябва да мислим по същия начин, когато отглеждаме нашите деца. Ние не трябва да очакваме внезапна промяна от тях за ден, за месец или за година. Промяната може да дойде дори по-късно, когато ние вече няма да сме близо до тях. Както Старецът Клеопа казваше: “Те никога няма да забравят какво са научили вкъщи. И когато нещата станат трудни, те ще си спомнят наученото и ще изправят себе си.” Тези неща трябва да се правят често и без очакване за някакъв конкретен резултат. Нашият църковен календар е пълен със светии, които са съгрешили и след това са се разкаяли. Това, което е от значение е спасението. Ние трябва да посеем вярата в техните души, както правим със семената. Имаше един съвет, който нашият духовник ни даде и който ние харесахме твърде много: “Семето не трябва да бъде притискано силно, то само трябва да бъде засято, нежно разпръснато по земята. То трябва да бъде разпръснато по земята – и Господ знае кога то ще даде плод.”
Даниела: …Но преди всичко, ние трябва много да се молим и за нас, и за тях. Господи, Боже наш, Лекарю на нашите души и на всяко човешко същество, по молитвите на Твоята Пресвета Майка и на всички Твои Светии, молим Те, дай ни милост и спасение. Амин.
Семейство Попа на поклоническо пътуване в Израел. Ричард и Даниела и техните деца Михаела, Андрей и Антоний.
Интервюто е взето от Ралука Танасеану
Статията за първи път е публикувана в списание ”Familia Orthodoxa”- Семейство на Православието, брой №30
превод от английски
източник: http://valahia.wordpress.com/2012/06/22/child-bearing-helps-mother-defeat-cancer-and-tb