Криза
Юли 15, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : монах Моисей Светогорец
Кризата на нашето време доведе мнозина отговорни лица, познати и непознати, до тъжни и песимистични констатации. Те говорят за корабокрушение на страната, за обедняване на държавата, за лекуване на нашата родина в интензивното отделение. Хората не знаят кого да слушат и на кого да вярват. Те са объркани и имат чувството, че никой не им казва цялата истина. Ако някой се довери, скоро се разочарова. Състоянието по-скоро е трагично. В протестите биват оплаквани мъртви, невинни млади хора. Всички, ама всички търсят да прехвърлят отговорността от себе си. Eдиният постоянно хули другия и с огромна радост изкарва неговите мръсни ризи. Така обаче нищо не се решава. На всяка цена е нужно разпределение на отговорностите. Със сигурност не всички са виновни по един и същ начин.
Всички обаче сме виновни в нещо. Един за свръхконсумацията, друг за разточителството, трети за укриването на данъци, четвърта за лъжата, пети за премълчаването, пети за измамата, шести за безчестието, седми за подкупи, мълчание, страх, плахост, отстъпки, забогатяване, лесна печалба, предъвкани думи, необмисленост, нагаждане, осмиване, индивидуализъм, егоизъм, порочност и наглост. . .
Всеки трябва искрено и строго да отмери собствената си отговорност за низходящия ход на нашата страна. Наложително е навременното и автентично осъзнаване, че пътят на живота, който сме поели, е грешен. Кои са основите и принципите и коя е целта на живота? Нужно е повторно ориентиране и определяне. Не е възможно главната и единствена цел на живота на човека да бъде събирането на все повече пари. Призвани сме към дълбоко и искрено покаяние в пълния смисъл на думата. Промяна на ума, промяна на мисленето, промяна на целта. Едно е благоденствието, а друго разкошът, едно е напредъкът и щастието, а друго плутокрацията и поробването на материята, работи под масата, тайно, лукави, мрачни, пълни с омраза. . .
Сривът не е икономически, а нравствен. Кризата е най-вече духовна. Деградацията дойде от покварата. Резултат и симптом за голямата поквара е икономическата криза. Дори сега много и различни хора използват кризата, за да трупат точки за себе си. Засега не виждаме кризата да ни съди, пробужда и поучава. Казано е, че Гърция постига велики неща в момент на големи кризи. Във всеки случай, най-малко към настоящия момент изобщо не се вижда нещо подобно.
Факт е, че половинчатите истини са дезинформация за обществото. За съжаление, напоследък тази дезинформация е във възход. Някои думи може да се изтъркали от употреба, но е нужно тяхното бързо възстановяване и употреба в техния основен и пълен смисъл, каквито са етос, истина, почтеност, чистота и единство. Кризата обаче повече разделя мнозина, дори в самите партии. Както точно беше казано, народът днес има голяма нужда от ръководство с почтеност, единство, искреност и безкористие.
Многовъзпяваната и многорекламирана мултикултурност, изкуствено наложената свръхконсумация и неудържимото лично обогатяване не създава вече народни благодетели, благотворители и дарители, а вложители в чужбина. Естествено е да платят повече тези, които имат и притежават и най-вече тези, които създават кризата.
Напразно търсим една Гърция (разбирай и България – бел. прев.) с любочестие, мир и истина. Гърция се принизи дотам да търси постоянно рушвети, лесни печалби, големи печалби и икономически трикове. Заслужаваме по-добра участ. Борбата не спира. Надеждата не е умряла. Оптимизмът не е угаснал. Горчивината обаче е голяма, а болката – силна. Божието просветление, което бе осмяно от много „мъдреци”, има голяма нужда да дойде върху главите на всички нас, за да се осъзнаем и искрено да се покаем. . .
превод от гръцки