Да пиеш, да пушиш, или да живееш по Бога
Август 8, 2013 in Начална страница, Сладкарница
Автор :
Впечатления от посещението на манастира Дохиар на епископ Иона Обуховски
(откъс от публикацията)
В манастира Дохиар има един иконописец, който живее в света, и периодично идва да помага за реставрацията и изографисването на иконите в обителта. Той по-рано е бил светски художник, водещ бохемски начин на живот. Т. е. правил е всичко – нощни клубове, жени, напивания и така нататък. И ето, когато се запознал с игумена на манастира – архимандрит Григорий, то разбираемо, започнал да се променя, избавяйки се от своите страсти. Но интересно, че той до ден днешен пуши.
Гърция е доста пушеща страна. Там пушат повече от 90 % от мъжкото население и много жени също се поддават на тази страст. Често и техните свещеници пушат, при това на обществени места. Но когато руснаците ги изобличават, те отговарят: “А вие руснаците пиете. Кое е по-лошо?” И се замисляш наистина кое е по-зле? Действително пушенето е страст, но не помрачава разума и не заставя човека да прави съвършено глупави и нечовешки неща.
И ето този художник и до сега пуши. Питат го: “Как можеш да пушиш? Ти си духовно чадо на такъв старец, който достатъчно строго се отнася към пушенето.”
А той отговаря: “Отидох при стареца и му казах – ето аз сега в нощни клубове не ходя, не пиянствам, живея по половин година на Света Гора, рисувам. Вече се избавих от моите приятелки. Поне да пуша ми разрешете.”
А отец Григорий казал: “Е, добре, нека да видим какво ще излезе”.
Веднъж този художник се прибрал в Атина, седял си вечерта и рисувал. По едно време започнали да му изникват някакви стари спомени от отминалия му живот. И изведнъж му звъни някаква стара приятелка, която е оставил, когато започнал да се въцърковява, и му казва: “Ох, колко ми е тъжно и скучно. Ела при мен, защото страдам”, и т. н. И той почувствал, че ей сега ще стане, и ще отиде при нея, със всичките там последствия. Започнал да се облича, и в този момент звъннал стационарния телефон. Художникът вдигнал слушалката, а в нея чул гласа на стареца си: “Закъде си се запътил?”-Тоя започнал нещо да мънка. А отец Григорий му казва: “Затваряй вратата, слагай ключа под възглавницата си и лягай да спиш.” – и затворил слушалката.
Представяте ли си старецът колко е обичал своите духовни чеда, че за тая му любов Господ да му даде такъв дар на прозорливост
превод от руски
източник:http://brusilovsky.livejournal.com/236601.html