Патриархът овчар
Септември 26, 2013 in Беседи, Сладкарница
Автор : архим. Херувим Карамбелас
Свети Нифонт ІІ е бил Константинополски патриарх през петнадесети век. Още като монах, той с Охридския архиепископ Захарий обиколил цяла Гърция и Далмация, противопоставяйки се на решението на Флорентийският събор, който приел унията. След това Нифонт се отправил към Атон, където бил приет в братството на манастира “Дионисиат”. Там бил ръкоположен за дякон и свещеник.
Когато починал Солунския епископ Партений, знатните граждани и всички жители на Солун, знаейки за светостта на Нифонт, пожелали той да бъде поставен за техен епископ.
Изпратили делегация в манастира, за да го убедят да приеме архиерейски сан, което след дълги уговорки им се отдало. По това време, както и винаги, най-добрите чеда на Църквата отивали в манастирите и пустините. Там, в местата за молитва и покаяние, божият народ търсел за себе си пастири.
И ето, отстъпвайки на настойчивите молби, светителят приел върху себе си бремето на епископското служение, смирено и неуморно трудейки се за своето паство.
Но Господ го почел още повече – той бил възведен за Константинополски Патриарх. На високия Вселенски престол светителят се проявил действително в пълен блясък. След като се оттеглил на покой, се отправил в Адрианополоис, от където бил извикан в Румъния да проповядва словото Божие. Свети Нифонт е признат от румънците като спасител на православието в тяхната страна. Папистката църква намерила там подходящи психологически и духовни условия, за да въведе унията. Убеждавайки православните в това, че с падането на Византия, паднало и Православието, те леко можели да ги уловят в своите мрежи.
В довоенна Румъния, хората изпитвали безгранична благодарност към светителя за неговите трудове, решили да го прославят в лика на светиите, и даже една от улиците в столицата я нарекли с неговото име. След 40 годишното си отсъствие ревностния Патриарх, състарен и неизвестен, се върнал в “място си на покаяние”, в “Дионисиат”. Този дивен отец на Църквата пожелал да прекара остатъка от своите дни като прост монах и затова скрил какъв е. Той помолил да бъде приет в числото на братята, обещавайки да изпълнява всякакви послушания.
Светителят бил приет за послушник и му дали за послушание да се грижи за животните. Трябвало да им чисти, да ги храни и пои. През нощта задължението му било да бъде на наблюдателния пост на една скала над морето. По това време имало опасност от нападение на пирати, от които по това време кипяло Егейско море. Вселенският Патриарх с охота и велико смирение изпълнявал възложените му послушания.
Но Бог не оставил Своя смирен раб в неизвестност. Веднъж през нощта се явил на игумена небесния покровител на обителта, св. Йоан Педтеча, и казал: “-Колко време ще държиш като овчар Вселенския Патриарх- този, който е спасил хиляди души? Ставай, събери братята и иди да го почетеш с подобаваща почест.”
“-Но свети Йоане, кой е той? Кой е Вселенския Патриарх? – попитал в смущение игумена.
“Това е Нифонт. Вие го наричате Николай и той се грижи за животните. Той показа велико смирение, даже ангелите на небесата се удивляват.”
В този момент игуменът се събудил, изплашен от съновидението. Чак сега му се изяснило това, което по рано го озадачавало. Например, издигащия се до небето огнен стълб от светлина по времето, когато там се е молил, носейки нощното дежурство Светейшият “послушник”.
Игуменът веднага ударил клепалото, събрал братята, и заедно с всички свещеници и монаси, носейки светилници и рапиди, излезли от манастирските врати да посрещнат Патриарха, който по това време се спускал от склона със своето стадо.
Светителят разбрал, че тайната му е разкрита, и се опитал да се скрие, но по благословението на игумена, братята с голямо уважение го задържали.
Всички паднали по лице и помолили за прошка, че по незнание се отнасяли с него като с прост, а не както подобава за един високопочитан човек.
Светията, по свое желание пожелал да остане в манастира до края на дните си. Той живял там, подвизавайки се в святост още 13 години и заминал при Господа на 11 август 1515г.
Днес неговите мощи пребивават в манастира в благолепна рака.
превод от руски
Из “Современные старцы Горы Афон”
