Монахът, който станал бесноват заради гордостта си.
Октомври 3, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : архим. Херувим Карамбелас
Старецът Силуан Атонски (+1938г.), познаващ милостта на Светия Дух, небесната сладост на смирението, писал: “О, богоугодно смирение! Сладки са твоите плодове, защото те не са от този свят… О, смирена душо! Ти си като градина с цветя, във вътрешността на която има дивни места, които обича да посещава сам Господ.”
В този разказ ние няма да говорим направо за смирението, тъй като ще стане дума не за смирен монах. Точно обратно, ще разкажем за монах Иларион, който бил овладян от духа на гордостта.
Но величието на смирението по такъв начин, ще бъде показано от обратната страна.
Този случай станал през 1914 г., в Катунакя, в килията “Рождество Христово”, където се подвизавал отец Макарий, близо до килията на големия светогорски духовник – стареца Игнатий (по баща българин – б. пр.).
В тези дни в общината на о. Макарий имало много работа. Отците надстройвали на своята килия втори етаж. Работата вече била стигнала далеко – изграждали покрива.
“Деца мои, казал старецът, слава Богу, всичко върви добре. Сега трябва да качим горе дъски за покрива. Бъдете внимателни, дъските са тежки. Хайде да бъдем търпеливи, да носим нагоре по една дъска и да не бързаме.”
Всички започнали да носят дъските. Отец Иларион, най- младият в общината, не можел спокойно да носи по една дъска. Млад и силен, той хващал по три наведнъж.
“Отец Иларионе – му казали братята – дъските са тежки. Не вземай толкова много, ще се преумориш.”
Той не послушал техния съвет. “Нека себе си да гледат – си казал в себе си – аз знам колко мога да нося”.
Видял това и стареца Макарий, направил му забележка, но монахът не обърнал и на това внимание. Със своето поведение, недопустимо за послушника, той разстроил стареца. Това било пример за дяволска гордост и непослушание.
Съгласно монашеските правила, послушникът, обидил своя старец, го очаквало сурово наказание. Времето за наказание на Иларион се приближавало. Гордият монах, желаейки да постъпи по своята воля, се отправил за пореден път към върха на килията, с три дъски на рамо. В момента в който ги разтоварил, му бил нанесен удар – той попаднал под властта на бесовете и станал обладан от бяс. И то какъв страшен, ужасен бяс! Неговата ярост плашила всички наоколо. Отвратителни думи излизали от неговите уста и действията му ужасявали монасите наоколо.
“Какво се е случило? Какво става?” – питали разтревожените отци от съседните килии.
“Послушникът на стареца Макарий, Иларион, станал бесноват!Иларион е бесноват! В него има зъл бяс. Бог го е наказал.”
Веднага съобщили за случилото се на духовника отец Игнатий. Опитен в такива случаи, той знаел, че предстои тежка борба, за да бъде изгонен този бяс. Той казал, да се съберат няколко отци йеромонаси в килията на “Рождество” за да обединят молитвите и да извършват тайнството миропомазване над страдалеца.
Чинопоследованието, извършили седем йеромонаси. Било нещо необичайно. Във въздуха се чувствало особено вълнение. При вида на ставащото, можело да ти се скъса сърцето. Посред църквата лежал обладания от бяс Иларион, завързан за дъска с въжета. На този нещастен монах му било малко да носи една дъска, нужни били три. Сега него самия, вързан, са го донесли на една дъска. Няколко силни монаси стояли близо, тъй като обладаният бил страшно силен и можел да разкъса въжетата.
Започнали молитвата, просейки изцеление. Молитвената святост била нарушаваната от виковете и оскърбленията на злия дух.
Прошенията, сълзите на отците и силата на светото тайнство сътворили чудо – ужасният окупатор отстъпил от Иларион. Страшното изпитание свършило, но гордият монах получил добър урок, полезен също и на много други. Всички се научили на нещо.
И отец Неофит, ученик на стареца Игнатий, извлякъл полза за себе си от тази случка. Той пазил обладания монах до Миропомазанието. Разбирайки, че Господ е допуснал подобно нещо, попитал:
“Зъл бяс, защо си влязъл в Иларион?”
“Спри! Какво си мислиш, че ще ти кажа?!”
“В името на Пресветата Троица ти заповядвам да кажеш причината”.
“Ха! Ти се осмеляваш да ми заповядваш? Какъв си ти? Ти даже не си свещеник! Аз влязох в него защото… защото той е горд.”
“Заповядвам ти още – в името на Пресветата Троица – кажи ми още, какво е горд човек?”
Под действието на такова нареждане, демонът направил неохотно такова забележително признание:
“Какво е това горд човек? Ето какво: който за цяло денонощие нито веднъж не помисля, че той е грешник – това е гордият.” (На последните думи той рязко извикал.)
Тези слова дълго звучали в ушите на отец Неофит. “Боже мой, – повтарял от време на време, – запази ме от гордостта”. Той завинаги запомнил урока, получен от демона.
“Бог се противи на горделиви”. Тези боговдъхновени слова три пъти се повтарят в Свещеното Писание (Притчи 3:34, Иаков 4:6, 1Петр. 5:5)
И в лествицата е казано за това: “Гордостта е отхвърляне на Бога” (Слово 23:1). Това сме го чували много пъти и още един път го потвърждава страданията на гордия Иларион, желаещ да се отличи, носейки две допълнителни дъски, но получавайки унизително отличие.
превод от руски
Из “Современые старцы Горы Афон”
