Покаянието не е вайкане и терзаене -ІІ част
Февруари 5, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : архим. Андрей (Конанос)
Целта на християнския живот не е да се отъждествиш с вината. Там, в дълбината на своята душа, ти не си виновен – там обитава Бог, благодатта на Светия Дух, печата на Когото сме приели в Миропомазването. В ядрото и сърцевината на нашето същество не съществува сквернота. Греховете и сквернотите идват впоследствие, паразитират в нашето естество. Това не е нашата идентичност, която е в целувката на Христос. Ние не сме зли същества, а добри творения на Божията любов. Поради това, че се отдаваме на изкушенията, умът ни се помрачава и правим грехове. Но самите ние не сме грешка на Бога, затова и Той не ни отъждествява със сквернотата.
Имаме много погрешна представа за Бога в нас. Чувстваме, че сякаш Бог ни е разгневен. Това споделят с мен много хора – мислят, че Бог ги наказва. Някой казва – баща ми се разболя и разбрах, че за всичко съм виновен аз. Разболя се поради моите грешки! Но ако Бог е направил това, за да те накаже и изпълни с вини и угризения, то това би бил един бог, който сам има проблеми. В твоята представа за Бога сякаш той има психологически проблеми. Мислиш ли, че Бог се дразни и се сърди, гневи се, обижда се, обърква се? Това би означавало, че Бог има страсти и злоба. Нима Бог е такъв?! Това ми го каза с голяма искреност едно дете в училище: „Не искам да повярвам в един такъв Бог, не го обичам! Такъв странен, наказващ, отмъстителен.” Аз, ако направя нещо, ще чакам да ме удари, да ме накаже. Къде е любовта? Това означава, че Бог обича, само ако правиш определени неща, в противен случай – не.
Възлюбени мои, Бог обича винаги, както бащата и майката обичат своето дете винаги. Радват се, когато тяхното дете върви добре, когато живее с любов към родителите си. Но и когато се е забъркало в разни неприятности – взема наркотици, води нощен живот или е в подземния свят, нима тогава не обичат детето си? Даже тогава повече го обичат, защото то тогава има по-голяма нужда. Бог не е Този, Който ти си мислиш. Доста трябва да поработим, за да променим погрешната си представа за Бога, която сме получили в детските години. Може и да си получил добро и духовно възпитание. Но не е било достатъчно някой да ти каже – сега ще ти говоря за Бога. Защото изключително много хора говорим за Бога, но изказваме своята представа. Като древните елини, които говорели за Бога това, което сами изживявали… Това правим и ние. Понеже аз съм пълен със страсти и нервен, наказващ – това говоря и за Бога. Христос дойде, за да ни покаже, че ни обича, че сме Негови приятели и че ни прощава. Той вижда в нас, че винаги търсим да намерим щастието, при това понякога по погрешен път. Но Той ни разбира. Гледа ни в тинята, но не изпитва неприязън към нас. Защото дори и в тинята ти търсиш да пиеш чиста вода. Затова ни съчувства и ни обича – защото ни вижда колко се мъчим и объркваме. Бог е любов без граници, без предели и предпоставки. Бог не обича детето, само когато яде своето ядене. Когато децата не ядат, бабите им казват десетки пъти: „Яж си яденето, защото Бог обича децата, които си изяждат яденето.” Бог обича всички дечица, включително и тези, които не си изяждат яденето. Същото хората казват – Бог обича тези, които казват истината, а тези, които говорят лъжа, не ги обича. Това често се чува. Бабата иска да каже нещо добро, но го казва по погрешен начин. Иска да направи от внучето добър човек, но за тази цел използва Бога като наказващ, като Някой, Който се кара. Бог обича и децата, които говорят лъжи, и които не вървят добре в училище и са попаднали в лоши компании, също и тези, които имат дълги коси и татуировки, ходят с разпрани дрехи и обици на ушите… Бог обича всички винаги, каквото и да правят! И целта на Господ не е да изпълни хората с вини – Той не си играе с нас, създавайки ни такъв душевен смут и тягостно усещане. Защото от задавянето с вини не ставаш по-добър човек. Тези подбуди – мотивите на страха и ужаса, заплахата, паниката, не са от любов и свобода. Не знам ти какъв Бог си възприел в сърцето си, но и аз съм правил изключително много такива грешки в миналото, особено когато бях по-млад. Бях много строг и заплашвах другия, че ще му се скарам и че това, което прави, е грешно. Един познат ме попита: „Какво да правя в Църквата, след като всичко, каквото и да кажа, е грях? Църквата винаги ти се кара. Каквото и да кажеш, винаги ще ти кажат, че си на погрешен път.” Така човек се изпълва с вини и угризения. Това на никого и за нищо не помага.
Бог ни призовава към пространството на светостта, невинността и чистотата. Но това не означава, че ако ние не сме в състоянието, в което би желал да ни види Бог, Той не ни обича. Това трябва да е подбудата ни, която да стопли нашата душа, за да се върнем, ако искаме, при Него. А не чрез измъчване от вини и угризения. Много поколения са израсли така – с мисълта, че са грешни и Бог ги наказва. „Това, което съм направил, е страшно и ужасно и ще отида в ада. Нямам очи да погледна Бога, не заслужавам да живея!” Е, да те попитам – това как ти помага? Когато се чувстваш толкова виновен, това предпоставка ли е за нещо добро? Този, който отъждествява своето съществуване с вината, няма надежда да се поправи. Докато истинското покаяние те кара да тичаш, да летиш напред. Само тогава твоите вини са здравословни и естествени, а не травматични. Това е именно правилната функция на вината – да те накара да се промениш. Да ти сигнализира, че това не го правиш добре. Има по-красиви неща, които трябва да вършиш. Това, че обиди приятеля си на обяд, докато говорехте, и го презря, е спънка за любовта и вашето приятелство. Ако разбереш, че си направил една грешка, премисли я, зажадувай в себе си красотата на любовта и тръгни напред, за да се поправиш. А не да затънеш в мисълта, че си направил грешка. Защото, ако постоянно си повтаряш, че си зле, няма какво да ти попречи да направиш и още една грешка. Човекът, който постоянно има угризения, вместо да се поправя, още по-лесно след това прави и други грехове. Защото си казва – след като съм толкова зле, какво пречи да извърша и още един грях. Това е като някой, който пази диета, но един ден проявява чревоугодие и я нарушава – изяжда един шоколад. И от угризенията, че е изял нещо сладко, толкова много се огорчава по един безплоден начин, че в него започва да доминира чувството за провал: “Аз съм един неудачник!” И от многото огорчения и притеснения отваря шкафа, взема останалия шоколад и го изяжда целия, освен това изяжда и две парчета торта! След като вече се спънах малко, донеси всичко тук, за да го изям…
Вината, когато не е преплетена с надежда за един по-добър и чист живот и повдигане на духа, и бодрост, е безплодна. „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27). Св. Йоан Богослов в своите послания казва, че, който вярва в Христос, не съгрешава, а живее в светлината. Който е съединен с Христос, Който е самата светлина, става свят и чист и може да не съгрешава. В Библията има места, които те карат да се чувстваш много грешен, а има и други, където ти казват – почувствай, че Бог ти дава чистота! Тази чистота никога ли не те докосва, никога ли не идва? Когато постоянно се чувстваш мръсен и скверен, лесно се изцапваш още повече, защото вече си мръсен. Чувстваш се така и си казваш – е, мръсен съм, потопен съм в тинята, и когато видиш нещо мръсно на пътя, го вземаш и казваш: от какво да се плаша, така и така съм мръсен, да взема и това! Когато почувстваш тази невинност на своето битие – че си обично дете на Бога, че каквото и да правиш, Бог те обича, тогава откриваш своята красота и блясък, благодат. Сякаш излизаш от баня освежен и чист, благоухаещ. Ако след това ти дадат да докоснеш нещо мръсно, ти не можеш, казваш: „Не мога, аз се къпах, чувствам се чист и не мога да пипам това!” Когато почувстваш колко е хубаво да си чист, тогава спираш греховете, а не когато се чувстваш постоянно виновен и недостоен. Разбери и помни това. Само тогава можеш да спреш да вземаш мръсотиите от този свят. Тогава умът ти се движи в други пространства. Докато отглеждаш вътре в себе си тази психология на вините, се чувстваш комфортно сред нови беззакония и грехове, които пък от своя страна ти носят нови вини… Аз искам да се променя по пътя на надеждата, виждайки светлината, Слънцето на правдата – Христос, а не да се занимавам постоянно с греховете от миналото.
превод от гръцки
