Духовните неща се разбират с любов и вяра
Април 3, 2014 in Отечески съвети
Автор : монах Лука Филотейски
Духовните неща се разбират с любов и вяра.
Духовните неща не могат да бъдат разбрани от ума и който се опитва да постигне това – повече се оплита. Духовните неща се разбират с любов и вяра, а за ума са неразбираеми.
Когато човек се надява на Божията помощ за нещо, едновременно с това трябва и сам да полага усилия в постигането му. За нас трябва да важи правилото: От Бога, чрез Бога, през човека. Когато правим някакви усилия за постигането на нещо и няма резултат, причините са две – или недостатъчно усърдно се трудим и не постоянстваме в труда, или делото ни не е по Божия воля. Във всяко нещо се изисква непрекъснато усилие, та и Божията помощ да е непрекъсната. Когато усилията са в нашите възможности – Господ помага, но когато спрем в труда си, то как Той да ни помогне. Бог помага, продължавайки човешките усилия. Човек обаче, сам трябва да свърши онази част от делото, която е в рамките на човешките сили.
Неопитният в духовните неща, теоретикът, има нужда ежедневно от помощта на духовник. И колкото по-опитен става в духовния живот, толкова по-добре може да разграничава нещата на вътрешни и външни, духовни и светски. Колкото повече очиства себе си от страстите, толкова повече просветлява ума си. Ако ученикът не проявява послушание към духовника си и не се очиства от страстите си, той въобще няма да напредне. Напредъкът става постепенно и не наведнъж.
Християнинът има трима врагове:
1.Азът-егоизмът;
2.Светът и неговите мрежи;
3.Дяволът–князът на този свят.
Светският човек се стреми да промени този ред: На първо място поставя дявола. На второ-света и на трето-„Аз”-а, т. е. его-то, ако остане място за него.
Нека да пускаме сърцата ни да работят, защото ще ръждясат, а не интелектът.
Ако човек чака да получи радост от света, той я получава, но после светът си я иска обратно.
Трябва да сме постоянни във вярата. Нещастни ще сме, ако едно вярваме, а друго живеем. Така не бихме зарадвали и другите около нас, не давайки им нещо от себе си. Вярата е силен поток с движение нагоре, вертикално. Ако я делиш на части няма да имаш никаква полза. Тя е силна, когато е в своята цялост. Който я разделя, той няма да получи радостта от нея.
Нас хората ни интересуват много неща и искаме да научим за тях, но когато дойде смъртта, човек разбира, че го е интересувало в действителност само едно – Господа. Затова трябва да се избере пътят към Христа, преди да дойде краят. Това трябва да бъде житейската ни логика. Бог е любов, а не решение на нашите житейски необходимости,
Умът и сърцето действат добре, когато насилваме Аз-а, да действа по законите на Господа.
Човек не може да постигне Божията любов и ако не даде малко любов от себе си, никога няма да влезе в безкрайната Божия любов.
Всички се оплакват, че никой не ги обича. Егоистично е да искаме да вземем без да дадем. Но за да ни обичат, трябва ние първо да обикнем.
Превод от гръцки
