Искам една сусамка – І част
Май 19, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : архим. Андрей Конанос
Най-голямото чудо! Най-великото чудо в живота е да се научиш да обичаш. Да научиш всичко това, което слушаш в Евангелието, всичко това, което Господ ни е преподал, всичко това, което виждаме в живота на светиите, да научиш това, да го направиш свое притежание, свое преживяване. Не просто на теоретично равнище; т.е. само да слушаш за тези неща, а да ги живееш всеки ден- макар и малко, но истински, а не теоретично в пространството на въображението и в света на мечтите, а на дело, макар и малко. Това е велико чудо!
Много пъти мислиш, че е чудо да видиш в живота си някоя икона да помръдне, да плаче, да се появяват капки кръв върху нея. Да, и това е чудо. Но това, което е потресаващо и кара небесата да се радват, това, което кара Бог да се весели, гледайки Своите творения, е съгласуването на нашия живот с живота на Бога!
Когато Неговият живот стане наш живот, когато това, което казваме, не са само думи, думи, теории, а дело. Тогава истински се радваме! Тогава можем да кажем, че лека-полека ставаме християни. Тогава можем да кажем, че сме истински Божии човеци и че Бог е влязъл в сърцата ни.
Направи ми впечатление един случай. Водех беседа и говорех за различни теми. Накрая един от слушателите ме попита:
- Всичко това, което каза, теории ли са?
- Не! Това са думи, но те са това, на което Църквата ни учи. Те са това, което живеем.
- Стой, стой! – ми каза. – Ти каза, че те са това, което Църквата учи и което живеем. Това, че Църквата ги учи, го зная; че ги живеем – не го зная. Не съм виждал тези неща, за които говориш. Можеш ли да ми покажеш някъде това, за което говориш, да видя кои го живеят? Не ти говоря за живота ей-така, а за опитни преживявания, за дела, за конкретни случаи тук и сега. Освен ако не говориш за някакво друго пространство, за някакво космическо пространство във вселената, някъде другаде, т.е. говориш за нещо друго. Ако говориш за този свят, искам да го видя!
А ти не бързай да кажеш:
- Ами, съществуват!
Добре, съществуват! Видя ли обаче какво казвам? Ще отида да намеря някой и да ти го покажа. С други думи, ела да вземем автобуса, да тръгнем, да попътуваме и да ти покажа някой човек. С други думи, сякаш и аз му казвам, че това, което поучавам, го живеят някои хора, но за да ги намериш, за да ти ги покажа, трябва да хванеш автобус, да попътуваме. Тоест има някой!. . . Къде е той? Някои, неколцина; не са мнозинство! Малцина са.
Понякога стигаме до другата крайност да казваме:
- Какво говориш! Това, което говорим, не са теории! Има някои на Света Гора, които са живели тези неща!
- Впрочем, кои са тези някои на Света Гора? Пет човека.
- Какво говориш! – ми казва – на Света Гора се запознах със стареца Паисий!
- Тоест, добре, извинявай, преживяването на Евангелието е старецът Паисий? – ми беше казал някой от вас. Той ми беше изпратил писмо.
- С други думи, когато ти кажа пет имена, това ли е учението на дело? Петте имена? И някои други. . . малцина?
Аз се засрамих. Казах му:
- Защото ми задаваш този въпрос сега?
И той ми каза:
- Защото искам да разбера дали това, което учиш, са теории, или истини! Дали са само думи, макар и хубави думи. Добре, хубави думи слушаме отвсякъде. Въпросът е да видя някъде тези неща, за които говориш. Да ги видя.
Не исках да продължа разговора, защото се срамувах. Разбира се, ти ще ми кажеш, че „трябваше да продължиш, да му обясниш, да го убедиш, да му изложиш аргументи”.
Ама какво да му кажа? След като и аз, в момента, в който ми ги говореше, се засрамих; защото и аз нямах да изложа много аргументи; защото вярвам това, което каза. Ние сме теоретични християни. В действителност не сме последователни на това, за което говорим. Едно говорим, а друго вършим. Много думи и малко дела.
Например приключвам някаква беседа, приготвям се да тръгвам от храма и ме намира някой беден човек, който проси милостиня от мене. И какво му казвам?
- Знаете ли, нямам дребни в мене!
Един беден човек се обърна към мен и каза:
- Отче, нямам нужда само от дребни! Не пречи, дайте и едри банкноти, ако имате!
С други думи, петте евро – които са едри пари, някаква банкнота например – не му се виждат много. И това му е малко, след като е беден- и пет евро да му дадеш, той се нуждае от тях. Защо постоянно да казвам: „Нямам дребни! Нямам дребни!”?
Докато преди в проповедта може да съм говорел за любовта, да съм направил много хубава беседа. Ама дори сега; например може да ме слуша някой, който изпитва нужда. Да си представим, че реши да ми се обади по телефона, пак ще направя същото, за съжаление. За съжаление. Да речем, че ми се обаждаш по телефона и ми казваш:
- Отче, браво! Много хубаво говорихте! Обаждам ти се по телефона, за да направиш едно добро. Дай ми пари. Имам нужда от малко пари. . .
Мълча. Не чакам Василий Хаджиниколау да пусне музика. Но тази пауза, която направих, беше паузата на моето собствено объркване. Благодаря ти, че и днес си с нас. Ето, Християнството на дело е Василий Хаджиниколау! Той обича предаването и го показва на дело чрез своята музика. С неговото музикално и звуково оформление той показва, че не просто говори, но и на дело помага и ме подкрепя.
Да речем, че и той ми се обаждаше:
- Отче, много ми се ще да ти помогна в предаването, което правиш, и да те подкрепя. Ще ми се, ще ми хареса. И би било хубаво някога, някъде, някак, но сега не мога.
Това, което аз правя. Думи без отзвук.
Къде са тези Христови заповеди? Това би било най-голямото чудо! Да живеем по изключителен начин конкретните Христови заповеди и да не прахосваме нашето време, ропот, кавга, омраза, пороци, всичко друго, което правим и утежнява душата ни, за други, вторични неща в нашия живот.
Чу ли какво казва Господ? Той казва:
- Оставихте Съда и Милостта. . . оставихте най-значимите неща от Закона. . . значимите неща, които исках от вас. Казах няколко неща, много значими, много съществени и вие ги подминахте толкова лесно. И не вършите нищо от това, което ви казах, а се занимавате с незначими неща, с вторични неща.
Някой сега ще ми каже:
- Кои са незначимите неща?
Знам ли и аз. Не зная кои са незначими. Във всеки случай зная, че много пъти се караме за неща – и в църковното пространство – за неща, които стоят по-назад от други; които би трябвало да предшестват други в нашия живот, но не ги правим; не ги правим.
Някой ми казва:
- Я ни дай пример!
Евангелието казва категорично: „който има две дрехи, да даде едната”. Господ го е рекъл. Правим ли го? Не. Има човеци, които го правят. Но ако ми кажеш да ти ги покажа, ще ти кажа за двама-трима, които познавам. Разбра ли? Християните обаче не са двама-трима! Казваме, че сме хиляди, казваме, че сме милиони. И Христос се е обърнал към всички. Той не е казал:
- Това, което казвам, е за изключителни случаи.
Господ казва:
- Ако те ударят, обърни и другата страна.
Кой прави това? Никой, никой не го прави. И казват след това:
- Да, но Господ е говорил символично, имал е предвид нещо друго. Той е имал нещо друго наум. Това е било алегорично.
Аз ги питам:
- Ама какво говориш? Какви са тия неща, за които говориш? Какво по-дълбока идея е имал предвид? Това ли е имал предвид? По-дълбоки идеи? Тоест с двете дрехи имал предвид нещо по-дълбоко? Друга идея. Да обърнеш и другата страна, било друга идея. Това обаче искаш ти и биеш накъдето си искаш и в крайна сметка намираш собствените си идеи и тогава мислиш, че си схванал Христос!
Пред Неговите категорични слова нищо не правим. Не сме последователни! Страшно е! Това го казвам като критика към себе си. Критика към себе си! И прощавай, че не ти правя удоволствието, както ми каза един ден:
- Говори, спречкай се с другите, говори, постави ги на място всичките, еретиците!
Има достойни хора, които правят това. А аз какво ще кажа на Христос – че:
- Знаеш ли, аз крещях и поставях всички на мястото им и на бедния казвах, че нямам дребни!
А Господ е казал „дай всичко!”.
Нали така е казал Господ? Той ми казва:
- Ти си свещеник. За какво искаш пари? За какво ти е автомобилът? За какво са ти одеждите? За какво са ти многото кръстове? За какво са ти тези неща?
Какво ще кажа на Господ:
- Господи, да ти обясня, Господи, за какво ги искам. Знаеш, Господи, Светата Литургия изобразява царството Божие, където всичко е бляскаво и величествено. Затова и аз нося една изключително красива одежда, която е толкова скъпа, защото трябва да изобразявам Тебе. Защото в часа на Светата Литургия не съм аз, а си Ти. И нося одеждата, за да изобразя есхатологичната перспектива и Светлината и Рая.
И Христос ще ми каже:
- Добре е всичко това, бре, детето Ми. Но, бедния, на когото казваше, че нямаш пари? Тогава как не се сети, че казах, че в лицето на бедния виждаш Мене; че в лицето на всеки беден съм Аз. На най-малкия ти брат, „на Мене го сторихте”.
Тоест, едно Евангелие по нашата мяра.
Пак ти казвам: не те съдя, не се занимавам с твоя живот. Това не е в моите правомощия днес, да те критикувам и изобличавам. За себе си говоря. За себе си го казвам. Ето най-великото чудо: да имаш това чудо – прилагането на Христовата воля в твоя живот. Не думи и думи. Да правиш беседи и предавания е най-безболезненото. То е просто въпрос на дарба, т.е. да можеш да говориш. И какво става след това? И какво стана сетне от това? Ти обаче, който даваш цялата си заплата и купуваш цяла купчина книги и даваш милостиня и ми казваш:
- Отче, отче, дай тези книги на хората, които намериш, и им подари книгите, да имат полза и вземи и раздай милостиня!
Ти прилагаш Христовото благовестие, а не аз, който сега говоря. Разбра ли това? Добре, сега не ме разбирай погрешно. Не споменах твоето име.
Казах, има хора, които вършат дела на любов, жертви, с болка, с лично участие, с труд; и посвещават време, пари, пътуват, вземат автобуси, минават оттук, минават оттам, за да пожертват нещо от себе си за своя брат, а Бог взема това и го приема като благоуханна жертва. „Като духовно благоухание”.
Аз пък оставам в думите. И след това казвам, да видим някакво велико чудо! Ама, има ли по-голямо чудо от това? Какво да ги правиш външните чудеса? Те идват и отминават и не след дълго ги забравяш. . . не след дълго ги забравяш. . .забравяш ги!. . .
Например отиваш на някакво поклонение и след това, ако в душата ти не е останало нещо по-дълбоко, тогава и поклонението е отминало. Идва някоя чудотворна икона. Отвън опашка от хора! Хиляди хора се стичат. И след това къде отиват всички те? По-късно, след тези дни на чудеса, на бляскави прояви? Къде са отишли всички тези хора? С други думи, ще се върнат, когато отново дойде нещо чудотворно, нещо впечатляващо?
И след това се питаме как се търкулва всеки ден? Всеки ден, в който отново имаме нужда от помощ, от жив църковен живот, от истинска, всекидневна връзка с Христос. Къде са отишли след това всички тези неща? Какво са те? Изригвания? Като сигналните ракети? Един фойерверк, който се задържа за малко и след това угасва?
Затова виждаш, че Господ не настоявал толкова много върху тези външни чудеса. Вътрешно (трябва) да се промениш, да се промени животът ти. Да се промени животът ти!. . .
превод от гръцки
(следва)
