Ако не видя чудо, няма да повярвам

Юли 21, 2014 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Архимандрит Василий Бакояннис

 

 

От един извор се наливат два съда с вода. Над единия чете молитва свещеник, извършващ водосвет. След това двата съда се оставят на открито.

 

Какво става в резултат на това? В неосветената вода започват да се появяват мехурчета, постепенно тя започва да се разваля.

 

Водата, която е била осветена по време на водосвета, даже и оставена на открито, взета от същия източник, в същия момент, остава чиста и свежа, като че току що е налята.

 

Седемдесет годишният свещеник от Епир о. Г. П. през 1980г. разказал следното: „Неотдавна ние съборихме къщата, която моят дядо е построил още през миналия век. Във фундамента на дома намерихме поставени на четирите ъгъла запечатани бутилки със светена вода. Водата беше останала напълно чиста.”

 

И тази вода се намирала в затворена бутилка, останала под земята в продължение на поне сто години. В тази вода не е имало никакви консерванти, но тя не се е развалила, издържайки неблагоприятните условия за съхранение.

 

Няма съмнение в това, че осветената вода не може да се развали сама по себе си. В нея има нещо, което не и дава да се развали. Тя съдържа силен и устойчив „консервант” – невидимата Божествена благодат, правеща естественото – свръхестествено, а тленното – нетленно.

 

Тази Божия благодат обладава още една способност – тя източва прекрасен свят небесен аромат. С други думи Божествената благодат, въпреки всичко прави така, че осветената вода благоухае.

 

Херцеговинският митрополит Атанасий Йевтич разказва: „В една къща живеела майка със своя син. Веднъж майката извикала местния свещеник да направи водосвет. Извършвайки това, свещеникът си заминал. Следобед нейният син, двадесет годишен юноша, уморен се върнал от работа.

 

- Майко, откъде идва този аромат, какво се е случило?

 

- Дойде свещеник, детето ми, и извърши водосвет. Иди да хапнеш. Ти си гладен!

 

- След малко, мамо, бих искал да се насладя на аромата на светената вода!

 

Той живеел скромно и душата му почувствала благоуханието на освещаващата благодат на светената вода.”

 

Водосвет извършват и католиците. Но водата, която освещават техните свещеници не се отличава от обикновената и се разваля.

 

През 18 век в Румъния се случило събитие, което поразило християните. Католиците казвали на православните: „При нас е истината, а у вас – заблуждението.” Същото казвали православните на католиците. Настанали големи спорове. В резултат на това се срещнали главите на църквите – православният архиепископ и католическият кардинал. „Необходимо е да направим нещо, за да успокоим народа.” Решили всяка от страните да направят водосвет. Така всеки отделно извършил молебен, след което купелите със светената вода били запечатани.

 

Православният архиепископ казал на кардинала: „Ако нашата вода се развали, а вашата не, значи ние сме в заблуждение, а вие сте в истината. Ако вашата вода се развали, значи вие се заблуждавате.” Католикът се съгласил и те се уговорили, че купелите с вода ще се отворят след 40 дни.

 

Но не изминали и десет дена, когато на православния архиепископ се явила Света Богородица и му заповядала: „Тичай при кардинала и отидете в църквата да проверите осветената вода.” Те направили, както било наредено.

И какво видели? Водата на католиците миришела отвратително, докато водата на православните останала абсолютно чиста.”

 

Това велико събитие е изобразено на стенопис в Румънската патриаршия в Букурещ.

 

Някои казват: „Докато не видя чудо, няма да повярвам в Бога.” Ти им отговаряш: „Да не би светената вода да не е чудо, защо тя не се разваля?” Те отвръщат: „Цялата работа е в босилека или в сребърния кръст, който се потапя от свещеника.” Ти им възразяваш: „Потопи и ти босилек и сребърен кръст.” Но те не правят това. И ти им повтаряш: „Направи химически анализ на водата.” Те не правят това и продължават да твърдят: „Докато не видя чудо, няма да повярвам в Бога.”

 

Народната мъдрост гласи: „Който го мързи да замеси тесто, пет пъти пресява брашното.” Така този, който не иска да вярва, прави всичко, за да не повярва.

 

Превод от руски

 

Пемптусия