Съжалявам, че се давиш в една лъжица вода
Август 8, 2014 in Външни
Автор :
Веднъж един свят човек на Света Гора, все още е жив, се питал нещо една нощ. През нощта всички тези хора, които живеят там, се молят, всички монаси се молят. Та той се питал дали молитвите на отците са приети от Бога и какво всъщност става. Молейки се, Бог му дал откровение и той видял цялата Света Гора пред себе си в Светия Дух и как от нея излизали пламъци, които се насочвали към небето. Имало малки пламъци, имало и други по-големи, други още по-големи, а имало един толкова голям като огнена река, която се насочвала към небето. Той чул глас в Светия Дух, че това са молитвите на монасите: едни са по-слаби, други по-силни, а други много силни. Монахът попитал на кого е тази голяма река, т. е. най-силната молитва. И Бог му открил, че това е еди-кой си монах, един старец, който също е жив (Беседата е изнесена преди 20 години – бел. ред.)
Така е и с нас – ако можем да излезем и да пробием облаците на този живот, облаците на този свят, пълен с тревога, и докоснем Бога, ще усетим, че в нашето сърце ще влезе силна светлина и нищо от това, което ни занимава, няма да ни притеснява. Ще посрещаме нещата много по-различно, по-спокойно, ще чувстваме омайването и замайването, което Църквата ни дава. Трезво омайване, трезво опиянение, ще се опием с Църквата, но не толкова много, че да загубим своя разсъдък и бистрота на мисълта, а толкова, че да издържим болката на живота и да я преодолеем. Както наркоманът, който една сутрин, преди да си вземе дозата, отишъл при стареца Паисий и му казал:
- Отче, дойдох рано, докато главата ми е бистра, за да мога да се разбера с теб! Защото, когато си взема дозата, не мога да комуникирам.
Старецът Паисий му казал толкова превъзходни думи, направил такъв анатомичен преглед на душата му, такава компютърна томография на неговото сърце, говорил му за Бога, влял му Христовата любов и накрая наркоманът казал:
- Ох, отче, пак си изпатих същото! Дойдох, без да съм си взел дозата, а си тръгвам от тебе, сякаш съм си взел дозата! Странно нещо, ти ме накара да се почувствам, сякаш живея в рая, накара ме да се чувствам така, както, когато си вземам наркотика, омая ме, опияни ме!
Старецът Паисий му казал:
- Не виждаш ли никаква разлика? Същото ли е? Наркотикът, който вземаш, същото ли е като това, което те накарах да почувстваш в душата си?
Той му отвърнал:
- Не, има голяма разлика. Ти, отче, с това, което ми каза, ме опияни, но не загубих бистротата на ума си. Сега мога да общувам, зная кой съм, какво искам и какво търся. Чувствам, че живея, докато с упоението от наркотика се упоявам за кратко, главата ми натежава, унасям се за малко, но след това се връщам в реалността и сякаш си бия главата в желязна стена и страдам. Душата ми страда, главата ми страда, целият ми живот страда. Това е разликата.
Сещам се за девойката, която отишла при стареца Паисий и му казала за своите проблеми. Какви били нейните страшни проблеми? Тя имали изпит за ниво по английски, но чувствала паника и стрес от това, вземала хапчета, за да може да заспи, не можела да се съвземе, имала сърцебиене, косата й падала… Старецът й казал:
- Завиждам ти и те съжалявам! Съжалявам те и ти завиждам! Ще ти обясня и двете неща: и запази за себе си това, което искаш. Съжалявам те, че толкова малки проблеми те карат да се притесняваш толкова много. Погубваш твоята младост заради това, дали ще минеш нивото и се разболяваш от това. Струва ли си трудът да смяташ това за проблем? Ела да те поставя до някой наркоман, до някой раково болен, до някой, който умира, до някой, на когото правят сърдечна операция в интензивното отделение, да те сложа и да видиш кой е проблемът на живота. Това, през което ти минаваш, или това, което другите имат? И автоматично ще проумееш, че твоят проблем не е толкова голям, както ти го смяташ и се стресираш. Затова те съжалявам. Смяташ за голямо това, което не е голямо. Смяташ за значително незначителното, преувеличаваш го толкова много и се разболяваш. Съжалявам те, че се давиш в една лъжица вода. Жалко! А си умна девойка и следваш!
- Да, отче, но също, казахте, че ми завиждате!
- Да, даже ти завиждам, защото твоят проблем е само този изпит, докато други хора имат толкова много проблеми. Дано и моят проблем бъде това, което имаш! Дано проблемите на хората, които ги притесняват, да бъдат като твоя проблем.
В живота има толкова проблеми, че трябва да казваш слава Богу за това, че чувстваш стрес за един изпит. Това не е проблем. Ако разбереш и развенчаеш този мит, който си създала в себе си – митът на лъжата, който те кара да смяташ за големи неща една диплома или каквото и да е, ще се успокоиш. Това не трябва да става пречка пред твоето щастие, да те кара да чувстваш меланхолия, тревога, да се разболееш от това дали ще вземеш един изпит, дали ще минеш една сесия… Нека уточним, трябва да направиш невъзможното възможно, за да изкараш изпита. Нямам предвид да не се бориш – ще направиш всичко, така сякаш всичко зависи от тебе, но ще оставяш всичко, сякаш то зависи от Бога. В твоето сърце ще оставяш всичко на Бога, но в ума си, т. е. делата на твоите ръце, подвизите, които ще правиш, работите, които ще вършиш, ще правиш така, сякаш всичко минава през твои те ръце.
Откъси от статиите „За християнина Литургията никога не свършва” от митр. Атанасий Лимасолски и „Живот без стрес” на архим. Андрей Конанос
Източник: Двери на Православието
