Животът не е печален, той е прекрасен!
Август 12, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : протосингел Хризостом (Чучу)
Протосингел Хризостом (Чучу) се подвизава в румънския манастир Путна, който с право се нарича румънския Йерусалим и където от цялата страна се стичат хора за духовно обгрижване и съвет. В тази беседа отецът разказва за любовта и влюбването, създаването и съхраняването на семейство, дава съвети на тези, които се борят с блудната страст.
- Отче, какво ще кажете за отношенията между ума и сърцето? Кой от тях трябва да ръководи?
- Аз имам приятел, който работеше в службата за защита и безопасност и беше в състава на охраната на няколко румънски президента. Попитах го: „Какво правите, когато президентът се отклонява от планирания маршрут?” Той отговори, че това се случва толкова често, че не им остава да направят нищо, не го спират. Но когато това се случи, те стават бдителни, предупреждават всички, и в момента, когато видят опасност – например някой изкарва някакъв предмет или иска да хвърли нещо - те се хвърлят към президента и го водят до място, което считат за безопасно. Тогава той нищо не може да им каже, той вече не е президент в тази минута.
Примерно така стоят нещата и с ума и сърцето: сърцето е президент, а умът телохранител. Сърцето ни ръководи, защото Спасителят казва, че сърцето е нашето съкровище и Царството Божие се вселява в него (Лк. 6:45; 17:21). То ни ръководи, направлява живота ни, наставя ни. То също е двигателят, който ни дава усърдие и мъжество да се предвижваме напред. Но умът трябва да е на стража. В момента, когато сърцето се отклонява от пътя и се оказва в опасност, ролите се сменят: умът взема върху си ръководството, а сърцето трябва да се подчини. А не обратното! Затова е нужно да се научите да изследвате своето сърце и да го познавате, да изучите неговите доводи. Иначе живота ни ще стане сух и печален. А животът не е печален, той е прекрасен!
- Любовта и влюбеността едно и също ли са?
- Когато се учих във военното училище, имахме преподавател, офицер, който ни преподаваше психопедагогика. В един момент той ни постави такъв въпрос: „Как мислите, какво се случва при влюбването? Аз ще ви обясня как стоят нещата!” И започна да обяснява. Докато ни обясняваше, ние започнахме да се съгласяваме, но накрая го намразихме, защото той опроверга всичко прекрасно и възвишено в любовта. Той казваше: „Процесът на влюбването е математически процес. Ти се срещаш с девойка и предизвикваш в нея определени чувства. Изкуството се състои в това, да знаеш, кое именно предизвиква в нея по-силно или по-слабо чувство. Ако ти се отдаде да предизвикаш в нея някои последователни чувства, то момичето ще разбере изведнъж, че е влюбена в теб, че вече не може без теб.”
Трябваше ми много време, за да разбера къде бърка той. Това не е истинска любов. Това е химически, психологичен процес, наречете го както искате. Във всеки случай той е телесен и нищо повече. Ти чувстваш, че се нуждаеш от някой, защото той е направил нещо определено за теб.
Телесният процес на влюбеност не може да направи първата крачка, да премине първия тест, който е доверието. Трябва да се престъпи прага на доверието, който много трудно се престъпва, защото е нужно да се откажеш от това, да очакваш нещо в замяна.
Ако някой ти позволява да го обичаш – това е голямо чудо. Лови този миг, не го изпускай, старай се да обичаш колкото може повече, и сърцето само ще намери път към другото сърце. Това вече не е никакъв химичен процес, механичен, математически и даже метафизически – това е Божествен процес: сърцето намира път към другото сърце.
- Как да разбера действително ли обичам този, с когото съм?
- Един отец отговори така на подобен въпрос: „Андрей, ти искаш да разбереш, какво да направиш, за да възлюбиш Мария?”, „Да!” , „Ти не искаш да превърнеш Мария в своя играчка?”, „Не!”, „Добре! Ако ти непременно искаш да узнаеш това, ще ти кажа така: ако искаш да възлюбиш Мария, прави това, което тя каже!” Как искаш да покажеш на девойката, че я обичаш, ако отначало не й покажеш, че за теб тя е важна, ако не й покажеш че й се доверяваш?
- Как да разбера, дали тази жена, с която съм сега е точно за мен? Как да се държа, какви чувства да имам към нея?
- Този практически, конкретен съвет, който мога да ви дам е следния: когато имате любовен порив към някого, не бързайте да го проявявате. Не се хващайте за телефона, не пускайте съобщения по електронната поща; подръжте този порив малко в сърцето си, за да съзрее, поносете този човек, този помисъл и вижте, какво ще стане. От него няма да остане почти нищо, защото ще изчезнат маса ненужни примеси.
В любовният порив има, да ги назовем така, много съставки, повече ли по-малко плътски, повече или по-малко психологични, повече или по-малко духовни. Те са силно примесени помежду си и са крайно заплетени и се стараят да те превземат насила. Предоставете възможност на сърцето си да избира, да направи разликата; дайте на сърцето да покаже своята сила на различаването – то обладава огромна сила, дайте му да я прояви!
По този начин ще обогатите сърцето си, и ще срещнете този човек там (в сърцето си). Именно там, в сърцето, за кратко време ще видите, каква е ситуацията на вашите отношения с този човек. Скоро ще си кажете: „Не, не си струва.” Или обратното, ако чувството нараства и просто прелива, тогава, дори да сте светец, все едно, вие не можете да устоите.
Обаче оставете на сърцето да реши това, защото там, ти оставаш насаме със своето аз, тогава сърцето се превръща в огнена пещ, която не търпи никаква излишна примес. Там се осъществява отношение на най-висше, в същото време на най-дълбинно ниво, започвайки с моментните неща, чувстваш дори тези потребности на другия, до тънки, духовни неща.
Постъпвайки така, вие също ще разберете, коя любов е истинска. Ако ви се отдаде в своята съкровена, много лична молитва, да се помолите за някого, то този човек е важен за вас, за вашето сърце.
- Как да изследваме своето сърце?
- Това не е много трудно. Застанете на молитва, пред лицето Божие, без да правите нищо повече. Не трябва да казвате Иисусовата молитва, да четете молебни, акатисти, нищо. Седнете в креслото, на кревата, на стола, където вие повече се чувствате самите себе си, и останете така, без да правите нищо, но бидейки напълно уверени в присъствието на Бога. Останете такива каквито сте пред Божието лице. Ако искате да правите нещо – правете, важното е, да се намирате пред Божието лице. Прекарайте така, сами със себе си колкото може повече време и сърцето само ще започне да беседва с вас, да говори, да пита, да показва.
- Какво да правим с младежи, които искат да съжителстват с нас преди брака? Това правилно ли е?
- Отговорът е очевиден. Съжителството, ако се отстраним от това, че е тежък грях, предлага само някакъв сурогат на отношения. Удовлетворявайки плътската похот, ние заставяме душата да се подчини на тялото, подобно на робиня, дава на душата ролята на някакъв ненужен аксесоар. За каква любов, за какви отношения може да става дума тук? Не се задоволявайте с първото срещнато нещо, особено вие, момичета. Не се отказвайте от своето достойнство, не се потъпквайте сами. Вие сте много повече от всичко това.
- Можем ли да променим нещо в любимия си човек?
-Не. Казвам не, защото ние обикновено желаем само външни изменения, а това е крайно вредно в отношенията, защото ни заставя да забравим напълно за Божия образ в другия, за това „нещо”, което го прави особен. Ако ние го обичаме, даже няма да се опитваме да променим нещо в него. Митрополит Антоний Сурожки казва: „Любовта не е сляпа, а се характеризира именно с това – с прозрачност, със виждане; тя вижда всичко, особено недостатъците”.
Любовта вижда всичко, но се държи точно като ценител на икони, който е намерил много стара и силно повредена икона. Той умее, въпреки повредите и дефектите, да види изначалния образ на тази икона. Зад лошото, той вижда доброто и не само го вижда, но е готов и живота си да положи за да реставрира тази икона.
Често при мен идват женени хора с проблеми, които се обиждат помежду си, до там че вече няма накъде, упрекват се: тя – че той е много груб и и се присмива, той – че тя не слуша и твърде много приказва и т. н. Когато се успокоят аз ги питам: „Когато се жени за нея, не ти ли се струваше, че тя е такава и такава?” „Да!” „Защо тогава я взе? За да я възпитаваш или да я обичаш? Ти я взе, защото беше единственият, който можеше да види зад всичките й недостатъци този вътрешен образ, това прекрасно в нея, който никой друг не вижда! Ти си я взел такава, каквато е, не заради нещо друго. Защото такава каквато е, тя е най-прекрасна. Най-прекрасна за теб, разбира се, защото ти си могъл да видиш това в нея.”
Не вземаш някого за да го възпитаваш, а за да го обичаш такъв, какъвто е.
Все пак има едно направление, едно-единствено, в което не само може да се променя човека, но ти просто си задължен да го направиш по силата на същата любов. Става дума за словата на ап. Павел, който казва: “невярващ мъж се освещава от вярваща жена” и обратното. Тоест, ако изменението има място, то нека бъде в посока на нашето освещаване. А всичко останало ще се нареди от само себе си…
превод от руски
източник: православие ру
