За да намериш съпруг, първо намери себе си
Юни 24, 2014 in Начална страница, Семейство
Автор : схиархим. Йоаким Пар
Казаха ми, че тази вечер ще говоря пред хора, които търсят своята половинка. Не смятам, че мога да ви осигуря това, което търсите, но може да се опитам да направя нещо по-добро. Ще се постарая да ви разкажа за вашата пълнота, цялостност, за това кои сте вие, което е много повече от каквато и да е половинка. За да създадем някакъв вид човешки взаимоотношения, на първо място трябва да разберем кои сме ние. Никой друг освен самите вас не може да ви каже това. Ако търсите някого, който да ви каже кои сте, ще загинете. Защото до тези изводи трябва да достигнете сами.
Но откъде да започнем да търсим? Можем да се вгледаме в обществото, в културата, в себеподобните си, а в крайна сметка можем да отидем при Този, Който ни е създал, за да се изясним кои сме. Много е важно да черпим от Източника. Ще ви разкажа една кратка история. Може би някои от вас са ходили в Ню Йорк, който е като огромен супермаркет за странни хора – там може да видите всякакви люде от всевъзможни места. Там нищо не е необичайно. Един ден вървях през града и стигнах до малка градинка, която разделя пътя. Имаше една метална статуя, а до нея стоеше алтернативен младеж. На главата му – огромен гребен с гел в най-различни цветове, с черно кожено яке, с обици на носа, целият облечен в черно, с черни ботуши. Пушеше трева и когато ме видя, пресече бягайки улицата и възкликна:
- Уау, какъв си ти!? Защо си облечен така?
Аз му отговорих, че съм православен свещеник и че нашето облекло е такова. А той:
- Не се ли чувстваш странно, вървейки така по улицата? Не ти ли казват всички, че си много странен и да те заглеждат?
- Е, точно ти ли ме питаш дали се чувствам странно – виж как си облечен?!
- Всички, които познавам, са облечени така.
А аз:
- А пък всички, които аз познавам, изглеждат така…
И двамата изразявахме по този начин своята идентичност. Той се чувстваше съвършено комфортно в своите дрехи, както и аз в моите. Какво си казахме един на друг ли? Ние намерихме нещо значимо и за двамата – начинът, по който изразяваме своята идентичност, с която всеки един се чувства много комфортно. Бяхме съвършено различни, но имахме нещо общо, с което можехме да започнем разговор. Разбира се, и двамата бяхме убедени, че другият не е прав.
Говорихме половин час. Попитах го защо не дойде при нас в църквата. Той каза: “А какво ще кажат, ако ме видят така?” “Ами, всички бабички ще започнат да те ръсят със светена вода.” Той беше шокиран. Попитах го какво би станало, ако аз отида в неговата група. “В нея въобще няма да те пуснат, или ако те пуснат, ще е само да ти се надсмеят.”
Това е много показателно за състоянието на хората въобще. Хората не искат да слушат и да разберат истината за тази реалност, в която живеят, а също и за реалността на Христос. Съвсем съзнателно не искат да допуснат Христовата реалност, защото за тях това би означавало да си затворят много врати. Не дверите на спасението или на познанието за това, кои сме ние всъщност, а именно вратите, които светът казва, че са важни. Евангелието затваря единствено вратите към пълното потапяне в секуларното общество с неговите ценности. Помислете за това…
Всички вие изглеждате много добре и това, което сте облекли, показва в какво вярвате. А също и как мислите за себе си и какво е ценно за вас.
В църквата, където служех, имаше една стара гъркиня – Хрисантия. Беше вдовица и винаги беше облечена в черно. Хрисантия идваше най-рано на всички служби и си тръгваше последна. Така преживя много години, винаги облечена в черно, живеейки благочестиво. Когато почина, дъщеря й дойде, за да уреди всичко около погребението. Много родственици също бяха дошли. Когато донесоха тялото в църквата, имаше прическа, беше й сложен грим, светлосиня рокля и украшения. Аз погледнах и се учудих – кой е това?! Всички, които минаваха, казваха колко прекрасно изглежда. Когато до нея се приближи внучката й, майка й казва: “Това е баба, целуни я.” А момичето: “Това не е моята баба!”
Ако тук имаше едно голямо огледало, нека се погледнем – защо изглеждаме именно така, какво търсим, до какво се домогваме?… Винаги питам, както младите, така и възрастните двойки, които идват при мен и се готвят да се венчаят – какво търсите? Питам мъжете какви искат да бъдат техните жени? И винаги получавам телевизионни отговори: “Искам да е такава, онакава”… Пълна лудост! “На мен ми е нужен партньор”… Безумие! Питам и жените – какви бихте искали да са мъжете ви?…
Имахме един енориаш сърбин. Когато навремето живеел в Париж, бил модел – много фотогеничен човек, работел за големите дизайнерски фирми. Съпругата му Ксения също била модел. У тях имали огромно огледало, в което непрекъснато се оглеждали. Когато станал религиозен, мъжът започнал да се променя – пуснал си брада, коса, напълнял малко и жена му започнала да полудява. Тя дойде при мен и ми каза, че с мъжа й се случва нещо странно – започва да става фанатик. Аз го питам какво прави. Той каза: “Отче, жените са направо невъзможни! Те винаги търсят светец, облечен в кожено яке. Да е едновременно свят и див! Да обича едновременно и Бога, и също толкова силно да обича и нея. Да е богат, но едновременно и щедър.” Това, като цяло, е нереален образ.
След като ми разкажат каква е идеалната жена според тях, аз ги питам коя е била съвършената жена, която някога е живяла на тази земя. Започват да ми изреждат някакви налудничави имена. А аз им казвам, че това е била Божията Майка. Съвършеният мъж е Иисус Христос. Когато кажа на младежите, че трябва да гледат на жените си като на Богородица, получавам невероятни реакции. Отговарят ми: “Но аз не мога да съм с някого, който е като Божията Майка!” На жените казвам – помисли за мъжа си като за Христос. А те отговарят, че това би променило всичко. Да, наистина е така – това променя всичко.
И така, какво търсите вие? Винаги човек намира точно това, което търси. Мъжете говорят, че вече няма добри жени, че търсят само пари. А и така се гиздят, че когато вечер се съблекат, не можеш да разбереш кой стои пред тебе. Казват, че вече не били добри, не били верни. Но кой е моделът за нашия живот? Трябва да помислим за това…
Светът е достатъчно сложен. Не е лесно нещо. Единствената възможност любовта ни да е продължителна, е да сме свързани с Източника на любовта. Без Него не можем да я имаме. Всички вие познавате семейни двойки – вашите родители, приятели. И всички знаете, че хората, които са били брачни, или в момента са такива, водят жалък живот. Защо? Защото са очаквали от другия това, което би трябвало да изискват от себе си. Първото и най-важно нещо е, че вие сте християни. Ако ние не живеем този живот, не изпълняваме изискванията на Евангелието, то защо очакваме животът ни да се получи?
Познавам момиче, което се готви да се ожени за младеж, който не е православен. Тя ме пита защо църквите са толкова взискателни. Хората и досега въобще не разбират какво е да се ожениш. Не схващат за какво са всички тези правила и забрани… “Всичко, което искаме, е една красива църковна церемония!” Аз им казах, че ако не желаят да живеят живот на православни християни, защо им е да се женят в църква? “Ами, защото е толкова красиво и прекрасно, много по-хубаво, отколкото да се разпишеш само в общината…”
Какво означава да си християнин? Какво означава да си човек? Ние всички сме създадени с една единствена цел – да имаме единство с Бога. Това е единствената причина да сме тук. Ако не достигнем до това, цялото ни съществуване е пусто. Нашата смърт слага край на всичко, което сме правили на тази земя. От всичките ни дейности има ли нещо, което да има някаква цел? Да не би нашият живот да е някакво развлечение? Или си играем игри и гледаме кой ще има повече играчки и съответно ще победи в играта? Защо сме тук? Христос е дошъл и ни е казал защо – за да имаме взаимоотношения с Бога чрез Иисуса Христа. Това не е нещо тежко и неприятно, то не ограничава вашия живот. Това Е животът сам по себе си.
Но ние не го разбираме. Ние искаме да смесим света с Църквата и да си живеем ей така. То е същото, като да смесиш масло с вода – не се смесват. Господ казва съвършено ясно: Вие сте в света, но не сте от света. Нашата ценностна система трябва да е различна от ценностната система на света. Защото всичко, което е в света, ще умре заедно с него.
Какво светът има за нас? Какво търсим – знаете ли? Господ ни говори за това, но ние не искаме да слушаме. Това е много странна тайна – тайната на живота. Единственото, което има смисъл.
(следва)
