Ласкавостта на отец Йоан Крестиянкин
Септември 3, 2014 in Беседи, В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Л. А. Ильюнина
Спомени за о. Йоан Крестиянкин от Татяна Горичева
Ласкавостта на отец Йоан беше чужда на сантименталността, на сладникавостта, защото се съчетаваше със строгост. След време аз разбрах, че това въобще е особеност на старческото поведение. Старецът прямо и строго ми казваше за моите недостатъци, но въпреки това аз си тръгвах от него утешена. Помня, че старецът даже не скриваше своето намерение да утеши. Често по време на разговор казваше: “Е, добре, как да те утеша още?”
В паметта ми се е съхранила такава сцена. Веднъж след служба в Успенския храм всички стояхме на дълга опашка, за да получим благословението на стареца и да му целунем ръка. Ето че в църквата влезе човек – току-що пристигналият в манастира мой познат Николай. Аз познавах неговата трудна съдба. Той се отскубна от света, където за него останаха неразрешени драми и в семейството, и на работа. Лицето му контрастираше със спокойните и умиротворени лица на хората след дългата служба.
Николай неуверено застана накрая на опашката, но старецът веднага го забеляза, отиде сам при него и го прегърна (той го виждаше за пръв път), целуна го по челото, по бузите, по главата – само майката може така да приласкае своето страдащо дете. Старецът попита откъде идва Николай и кога може да дойде при него на изповед…
Из “Живое Предание”
