Причината за скърбите
Октомври 8, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : Архим. Йоан Крестянкин
Скъпа А.!
Как така четеш Свещеното Писание и изведнъж казваш, че не можеш да разбереш причината за скърбите.
В света скърби ще имате; но дерзайте (Йоан. 16:33 )
А и в какво ще се превърне човек без очистителни скърби? Помисли. А аз ще ти кажа още, скъпа А., че е настъпило такова време, че човек се спасява само чрез скърби. Така че на всяка скръб трябва да се поклоним до земята и да ù целунем ръчичка.
А ти, детенце, без да си очистила душата си от страсти, поиска радост. Нашите страсти не позволяват на Божията радост да се докосне до душата. А затова и желанието да живееш с радост и търсенето на радости е незаконно явление. Трябва да търсим не радост, а това, което съдейства за спасението на душата. Към работата трябва да се отнасяш като към послушание и в професионален план винаги да бъдеш на нужното ниво и по никакъв начин под средното.
За хора не тъгувай. Господ казва: ” Комуто искам, на него давам. И една е славата на слънцето, друга – луната, и звезда от звезда се различава по слава.” Ходи на църква, моли се, а ако има възможност да помагаш на бабките на левия клирос, помагай. Но това да не бъде като първостепенно дело, а като доброволно – и само толкова. А ако „нямаш памет” и „заекваш”, както пишеш, то защо да се мъчиш, защо да постъпваш в института?
Не за нас ли е казано в Писанието: които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината (2 Тим. 3:7). Така че да поддържаш това, което вече си получила, и да даваш според силата си – това е за спасение. А да учиш, за да убиеш времето – е грях. Времето трябва да се цени.
Въпроса за неделното училище трябва да обсъдиш с отец А. А ние с теб вече сме говорили за заниманията с деца.
Така, че Господ да ти помага, а и ти сама не се лени, труди се за слава Божия.
И кога успяваш да седиш пред телевизора? Не ще ни се отдаде да се спасим как да е, ей така, между другото, а телевизорът е такъв печат, през който за Божието е трудно да мине, а дори и да мине, не ще се прихване. А ние сами поставяме този печат с желание и любов. Така че помисли как ще живееш по-нататък. А., времето е кратко и по никакъв начин не бива да живеем разпуснато. Имаш Божие благословение да се върнеш у дома.
12 юни 2000 година
източник: “Писма на отец Йоан Крестянкин” изд. Зографски манастир
