Пред вечността всички теории угасват

Ноември 24, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : Архим. Херувим Карамбелас

 

„Не са ми нужни никакви земни богатства. Ти ще бъдеш завинаги мое Съкровище и в този живот и в бъдещия век.“

 

С такава молитва Спиридон Менагиас, бъдещият отец Герасим, осъзнава своето бедствено положение.  Като ученик е пратен от своите родители в Цюрих, където изучавал химия. Бил действително надарен, имал грандиозни мечти и разгорещеността на младостта още повече изостряла страстта му към науката. Шест години учене в Европа станали шест години светски живот с неговото пресищане и разточителност. В Европа, където излишеството от материални блага на индустриалната цивилизация съществува заедно с извънредния  духовен глад, студентът Менагиас, богато дете от Атина, живеел както намирал за добре, танцувал, развличал се, водел разсеян живот в студентския свят. Негов девиз било: „Душо! Имаш много блага…яж, пий, весели се“ (Лук. 12:19).

 

И не само в ежедневието безсмислено се придържал към материализма като теория, но и бил негов защитник. Четял Хекел и поглъщал всичко, което било писано в защита на неговите идеи и въобще измислил „евангелие“ от материалистически теории, напълно съгласявайки се с всичките му илюзии…

 

През двадесети век мощната вълна на атеизма помела всички устои в Европа. Особено силно в защита на атеизма и дарвинизма застанали университетите. „Когато бях студент, разказвал по-късно на Света Гора отец Герасим, ни принуждаваха да пишем, че човекът е произлязъл от маймуната. Няма да получиш добра оценка, ако не напишеш това!“ „Ах, отец Герасиме  – се случило да го попита веднъж един простодушен отшелник –  това ли учат в университетите! Кой някога е видял кипарис да ражда орехи или от бадем да израства елха. Едното си е едно, другото – друго. Защо сега маймуните не раждат хора?“

 

Такъв бил тогава „научният“ климат на Цюрих, когато по това време там се е учил бъдещият отец Герасим. Бавно, но постоянно тези материалистически теории проникнаха и в нашата Родина, в нашите училища и в много съвременни книги се проповядва материалистическото учение. Затова ние накратко ще очертаем тази псевдо-наука и нейната нездрава структура.

 

Двама западни учени на деветнадесети век – Дарвин и Ернст Хекел – са формулирали широко известната теория на еволюцията на живите организми от прости форми към по-сложни. Хекел, немски зоолог и материалист (когато Менгиас дошъл в Цюрих, той бил още жив), и неговите многочислени последователи твърдели, че човекът е произлязъл от животното, че всичко, включително и самата материя се е зародило самопроизволно, спонтанно и никакъв Бог – Творец не съществува. „Рече безумец в сърцето си: няма Бог“ (Пс. 13:1).

За да се докаже общия произход на различните видове и особено произхода на човека от животното, Хекел въвел така наречения „биогенетически закон за произхода“ и не се поколебал в своите книги да публикува фалшиви снимки на ембриони. Тази бесчестна постъпка била разобличена от един професор по анатомия и зоология и била осъдена като „прегрешение против научната истина“. За да се даде на читателите възможност да се запознаят със съвременните възгледи на сериозната наука на тази тема, ние ще споменем за конференцията, проведена в Музея на Естествената История в Чикаго през 1980г. („Санди Таймс“  8 март 1981г.) В нея са участвали 160 палеонтолози, анатоми, генетици, биолози  и други учени, които потвърдили че, „не е намерено никакво промеждутъчно звено… Изглеждащия непоклатим закон на Дарвин, който представя всеки нов вид  като продължение на предшестващия, се оказа несъстоятелен…“

 

„Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство“ (Пс. 99:3).  Ето верният и безсмъртен пророчески глас на Давид.

 

На конференцията на Британския Съюз за развитие на науката (авг. 1980) професор Дж. Пурант казва, че „Дарвиновата еволюция се е превърнала в съвременен мит, вредящ на науката и обществения живот.“

 

Ние се радваме на това признание, защото действително теориите и изводите на учените-атеисти непосредствено засягат човешките взаимоотношения и създават в обществения живот атмосфера на богоборчество.

 

През 1919 г. на Спиридон Менгиас прави голямо впечатление проповедта на един духовник от Атина, което го обръща към вярата. През 1920 година посещава Света Гора, където ще приеме монашество от големия подвижник Калиник Исихаст с името Герасим, ще бъде на послушание при Стареца Йосиф Исихаст, ще има близка духовна връзка с отец Софроний Сахаров, и ще завърши живота си в покаяние през 1957г.

Превод от руски: Современние старци Гори Афон