Безпокоя се, че ще дойдат трудни години
Януари 8, 2015 in Отечески съвети
Автор : Старецът Паисий
- Отче, безпокоя се, когато казвате, че ще дойдат трудни години.
- Вие живейте в любов и съгласие помежду си, бъдете духовно подготвени, имайте храброст, бъдете едно тяло и не се страхувайте от нищо. Бог ще помага. Развивайте у себе си духовната любов. Имайте такава любов, каквато чувства майката към детето. Да има сред вас братски дух и саможертвеност. Полека-лека ще дойдат трудни дни.
Ние, монасите, напускаме света и оставяме познатите и роднините си, за да влезем в голямото семейство на Адам, на Бога. Но за хората в света е задължително да имат връзки с близки и роднини, които живеят духовно, за да получават подкрепа. Християнинът, който се подвизава в света, има полза от връзките си с духовни хора. Колкото и духовно да живее човек, има нужда от добро общество, особено в нашето време. Връзката с духовни хора му носи по-голяма полза дори и от четенето на духовни книги, защото радостта от духовния съюз събужда у него силна жажда за духовни подвизи. Дори и в службата, на работата е добре духовните хора да се познават помежду си, за да си помагат взаимно. Може например да възникне някакъв проблем между колегите, да имат нужда от взаимна подкрепа, но да не се решават да си говорят помежду си, ако не се познават.
- Отче, когато някой откаже да ни услужи в някоя наша нужда, правилно ли е да не търсим услугите му, когато отново се появи нужда?
- Не е правилно. Може би тогава не е имал възможност да услужи. Все едно сега да ми поискаш едно кръстче и да го дам; друг път да ми поискаш, но да нямам у себе си и да не ти дам. След това отивам и купувам кръстчета, за да имам за раздаване, а ти не идваш да ми поискаш, въпреки че аз чакам сгоден случай да ги раздавам.
Днес хората живеят в един жилищен блок и не се познават помежду си. Преди хората, които живееха в съседство, се познаваха и при нужда си помагаха. Например някой тръгваше с каруцата и по пътя срещаше свой познат. “Откъде идваш, накъде отиваш?”, питаше. “И аз отивам натам. Качвай се да вървим заедно.” Или пък някой искаше да върви някъде с коня си, казваше за това и на съседа си и го питаше: “Ти къде ще вървиш? Ако можеш да изчакаш, след три часа тръгвам с коня и мога да те взема със себе си”. Или: “Утре ще ходя там и там. Ела да спиш вкъщи, за да тръгнем рано сутринта заедно.” Хората мислеха едни за други и когато можеха да направят някоя услуга, не се отказваха. Имаха добро любопитство и питаха, за да услужат при всякакви случаи. Имаха близки дори и в други села.
- Отче, какво помага на хората да се свържат духовно?
- В наши дни дори и да не искат, духовните хора ще бъдат принудени от дявола да се свържат помежду си. Със своята голяма злоба дяволът днес върши най-голямото добро в света. Защото, ако някой баща е вярващ и иска да намери учител за децата си, ще бъде принуден да намери един добър и вярващ учител, за да го доведе в дома си. Ако някой учител е вярващ, а все още не е назначен на работа и затова иска да работи по домовете, ще търси някое добро семейство, за да чувства сигурност. Или един майстор, който има духовен живот – бояджия, електротехник и т.н. – ще се стреми да намери работа при някое добро семейство, за да се чувства добре, защото, ако работи в светски дом, ще се измъчи. Един семеен човек християнин ще се старае да намери за дома си някой добър майстор, който да бъде и вярващ човек. Така и единият, и другият ще търсят духовни хора, за да се получи сътрудничество. Постепенно духовните хора от всички професии и науки ще се запознаят помежду си.
В края на краищата дяволът със своята злоба, без да иска, върши добро: разделя овцете от козите. Така овцете ще се отделят от козите и ще бъдат едно стадо и един Пастир (Иоан. 10:16). По-рано в селата имаха един чобанин и селяните му даваха овцете и козите, които имаше всеки от тях, така че овце и кози пасяха заедно. Тогава козите бяха мирни и не бодяха с рогата си овцете. Сега козите подивяха и бодат много лошо Христовите овце. Затова овцете търсят добър пастир и стадо само от овце. Защото както се развиха нещата, светът е само за тези, които живеят в грях. Затова хората ще се разделят – ще се отделят овце от кози. Които искат да водят духовен живот, все повече няма да могат да живеят сред този свят. Ще търсят да намерят подобни на себе си Божии човеци, да намерят духовник и да се отдалечат още повече от греха. И сега това добро се извършва от дявола, без той да го иска. Така виждаме не само в градовете, но и в селата едни да тичат по увеселителни домове и кръчми и да живеят равнодушно, а други да тичат на бдения, на служби и духовни сбирки. И тези хора са свързани помежду си.
В трудните години се създават много силни братски отношения. По време на войната войниците от батальона живяхме две години заедно, но бяхме свързани по-силно и от братя, защото заедно преживявахме трудности и опасности. Бяхме толкова свързани, че един на друг си казвахме “братко”. Бяха светски хора със светски дух, но не искаха да се разделят един от друг. Не бяха чели нито Евангелието, нито духовни книги. Имаха обикновено светско образование (в добрия смисъл), но имаха най-важното от всичко – любовта, братското чувство. Наскоро почина един от нашите съслуживши и на погребението му се събраха останалите от всички краища на Гърция. Неотдавна тук беше дошъл един мой другар по оръжие, за да ме види. Как ме прегръщаше! Не можех да изляза от ръцете му.
Сега воюваме с дявола! Затова гледайте да живеете като братя във възможно най-силна степен. Така ще извървим всички заедно пътя, който сме си начертали – стръмната пътека към сладката Голгота.
Из “Духовно пробуждане: Слова Том 2″ Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”