Силата на св.Тайнства в живота на православните християни
Януари 30, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : старец Никон Светогорец
Вярата е живот. Тя не е просто въпрос на знание. Ние не сме спасени, само защото сме се образовали относно нашата вяра. Ще бъдем спасени не защото вярваме, а защото показваме вярата си по начина, по който живеем. Знанието само не ни спасява. То ни дава възможност да живеем така, както Иисус иска ние да живеем. Смисълът на това е, че Христос не дойде на този свят, за да ни учи на теология и философия. Той дойде в света, за да ни даде нов начин на живот. Дори и дяволът вярва, но тази негова вяра не го спасява. Всички хора имат знание, но не всички хора са спасени. Покажи ми твоята вяра чрез твоите добри дела е заповедта, която ние получихме. Ние казваме, че обичаме Иисус Христос. Това може и да е така, но какво казва Иисус: „Ти ще покажеш вярата си в Мен чрез твоите добри дела.“ „Ти, който ме обичаш, ще почиташ Моите заповеди.“ Начинът, по който живеем живота си ни прави християни, не нашата вяра. Ако живеем правилно, ние ще имаме също правилен мироглед, както и добри мисли. Това е така, защото философията произтича от живота, който живеем. Неправилният живот води със себе си грешно знание и грешна житейска философия. Правилният начин на живот ще породи добри мисли. Тъй като вярата не е нещо, което може да се научи от четенето на книги или от слушането на проповеди, тя се придобива единствено от начина, по който живеем .
Вярата не е нещо логично, нещо, което се подразбира. Това е така, защото нашата човешка природа е наследена от Адам и Ева, чрез които дойдоха грехът и покварата. Ние може да не сме виновни за греха, който те извършиха, но сме родени с тяхната природа и тяхното отпадане от благодатта. Ние наследихме всичко това. Именно поради това падение нашият добър Бог отвори за втори път вратите на Царството Небесно, за да ни приеме в него. Най-актуалният въпрос е дали ние ще приемем тази покана. За нас, християните, тези Небесни Врати са светите Тайнства на Църквата. Преди да бъдем кръстени, злото беше част от нашата човешка природа, с която се раждахме. Сега Божията благодат иска да ни привлече към Бога, за да можем да бъдем спасени. Когато преминем през вратите на св. Тайнство Кръщение и това влизане се подпечата със свето Миро, злото вече не обитава в нас. Злото е прогонено и вътре в нас пребивава благодатта на Бог. Въпреки това то (злото) продължава да се опитва да ни държи извън Царството Небесно.
Силата на св.Тайнство Кръщение
На Атон ние имаме монах, който е много обичан свещеник. Той дойде при нас от една далечна страна. Животът му е бил изпълнен с приключения. Пътувал е до много страни и е научил много неща. Той е истински чист човек, човек с благодат. Дойде при нас от далечно Перу. Неговата майка трябва да е много свята жена. Казвам това като православен свещеник, защото тя е една от тези овце, които са още извън кошарата. Казвам го, защото когато свещеникът бил малко момче, майка му често му говорила това: „Когато пораснеш, ти ще носиш черни дрехи. Аз не зная що за дрехи са това. Ти ще живееш на място, което не е остров, но въпреки това до него ще можеш да достигаш само с лодка.“ (Атон). Като мирянин този бъдещ свещеник израснал, получил образование и пътешествал по света. По време на едно от тези пътувания той посетил Париж, където срещнал православен монах и бил привлечен от Православната Християнска Църква. Бил кръстен и постриган за монах, като приел името Симеон. По-късно бил ръкоположен за свещеник. След много години той се върнал в Перу, за да види своето семейство и кръстил своята майка в езеро. Отец Никон, който ни разказва тази история, споделя, че срещнал този свещеник един ден, когато пътувал към манастира Филотей. Когато научил за кръщението на неговата майка, отецът попитал как е било възможно това, тъй като той не я бил виждал от толкова много години. Как е било възможно да я подготви подобаващо за кръщение без катехизация?
Неговият отговор бил много интересен. Когато майка му разбрала, че синът и е станал православен монах, тя се изпълнила с любопитство. Задавала много въпроси от рода на това – какво значи да си православен монах. След това тя посетила руската православна църква в столицата на Перу с цел да научи повече за Православната Християнска Църква. Започнала да задава въпроси на свещеника за Православната Църква. Искала да знае какво представлява тя и каква е разликата между нея и Римската Католическа Църква. Руският свещеник отговарял на нейните въпроси с голямо търпение. Тя посещавала тази църква отново и отново и се влюбила в нея. Накрая, когато отец Симеон пристигнал в Перу след много години отсъствие, той открил, че неговата майка е готова да бъде приета в Православната Църква. Когато настъпил денят за кръщение, отец Симеон завел майка си до езерото и извършил там светото Тайнство над нея. Той я потопил три пъти във водата, но при третото потапяне нещо необичайно се случило с нея. След като синът и буквално я издигнал над водата за трети път, тя останала за момент така, после изведнъж се гмурнала обратно в езерото. Братята на отец Симеон, които наблюдавали развитието на цялата тази сцена, помислили, че брат им се опитва да удави тяхната майка. Те се втурнали напред и вероятно щели да започнат да го бият, ако майка им не се показала отново над водата и не започнала да им говори.
Майката обяснила на всички какво и се било случило по време на третото потапяне във водата. Всичко около нея заблестяло възхитително и тя се изпълнила със Светлина. Светлината навлязла в нейното тяло и преживяването било толкова силно, че тя изпитала силно вълнение и немощ. Било и дадено името Елевтерия /Свобода-Бел. прев.) (Тази Светлина, която Елевтерия преживяла, е позната в Православната Църква като Нетварната Светлина на Бог).
Друга история относно св.Тайнство Кръщение, която се случила в Атина, Гърция
Млад мъж от гръцкия град Пирея бил моряк и по време на едно от своите пътувания срещнал момиче в Бразилия. Младите хора се влюбили един в друг и въпросът за тяхната женитба бил на дневен ред. Морякът казал на момичето, че е гръцки православен християнин и че за да се оженят, тя също трябвало да стане гръцка православна християнка. Девойката нямала възражения на това изискване и започнала уроци по катехизация първо в Бразилия, а после продължила и в Гърция, когато се преместили там. Единственият проблем, на който те се натъкнали, бил, че майката на момчето не искала младото момиче за своя син. Тя казвала: „ Коя е тази, която си ми довел? Ти трябва да я върнеш обратно, откъдето е дошла!“ Синът настоявал, че обича момичето и майката продължила да възразява упорито, наричайки девойката с най-различни отвратителни имена. Младият мъж не обръщал внимание на възраженията на майка си, а момичето продължавало да посещава уроците по катехизация. Когато майката разбрала, че няма да успее да убеди сина си, тя решила да потърси намесата на магьосник.
Уроците по катехизация приключили и момичето било кръстено. Тогава майката отишла при магьосник, който бил добре известен в Атина. Той и казал: “Ще направя така, че вашият син няма дори да иска да види това момиче отново.“ Заклинанията на магьосника започнали. Един ден, два дни, три дни и после четири дни преминали без нищо да се случи. Майката отишла отново при магьосника, но този път със своя съпруг. Те му дали повече пари и той им казал: “Аз ще успея, защото досега никога не съм се провалял.“ Преминала цяла седмица, после десет дни и все още нищо не се случвало. За да разберат какво става, родителите на момчето отишли за пореден път при мага. Той им казал: „Аз не искам да си мислите, че съм шарлатанин и че просто се опитвам да измъкна повече пари от вас. Ще ви върна всички пари, които ми дадохте. Правя това, защото не мога да сторя нищо на това момиче. Аз призовах помощта на някои от най-великите демони, които съществуват. Всеки път, когато те се опитваха да омагьосат момичето, бяха възпрепятствани от бялата рокля, която тя носи, с червена емблема на нейните гърди. (Бялата рокля била нейната кръщелна одежда, а червената емблема бил печатът на първото причастие).
(следва)
превод от английски