Когато се върне моят мъж, съм длъжна да го посрещна с чиста съвест
Март 18, 2015 in Начална страница, Семейство
Автор : Мария Сараджишвили
Елико Нариндошвили живее в Сингаска област в село Джугаани. Тя е на 103 години. Не обръщайки внимание на своята възраст се чувства добре, но без бастун не може да се придвижва.
– Аз се родих през 1912 година в село Бодбисхеви. На двадесет и една години се ожених за Андрo. Родиха ни се две деца. Него го изпратиха на фронта. От там той не се върна. Работех в тютюневата плантация 4 години. След това работих като доячка в кравефермата, без да се жаля. След това се преместих в птицефермата. Много ми се искаше мъжът ми, когато се върне от фронта, да види семейство, стоящо на краката си, а не затънало в беднотия.
– Колко години чакате мъжа си? Кога окончателно пропадна надеждата ви той да се върне?
– Аз не съм изгубвала надежда. Кой знае, може да се върне и днес. Всичко се случва в живота. Той е златен човек, добър съпруг и прекрасен баща… Един от нашите синове почина от рак неотдавна. Не можах да го опазя. Но какво да правя…
– Оженихте се, защото се влюбихте или защото сте чакали дете?
– Не сине, аз и не знам какво е това. Просто той дойде у дома и предложи да се оженим. Аз се съгласих. Това беше всичко. Шестте години, които прекарахме заедно, бяха най-щастливите години в моя живот.
– Защо не сте се оженили втори път? Навярно сте имали кандидати.
– Какво говориш синко? Децата ми биха се наскърбили дълбоко, ако им доведа друг баща. За нищо на света не бих се оженила втори път…
Въпреки, че отначало нямах чувства към своя мъж, но после така го заобичах, че всичките тези години съм живяла с мисълта за него. Кълна се в моите живи и покойни близки, че през тези 75 години не съм имала никого освен него.
Когато се върне моят мъж, съм длъжна да го посрещна с чиста съвест. Затова за мен беше по-добре да работя такава тежка работа толкова години, отколкото да се оженя втори път…
Източник: Православие ру
