Тежестите допълват това, което ни липсва
Април 22, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Старецът Йероним Светогорец
(Към монахините Паладия и Рафаила)
Отговарям на вашето писмо, съчувствайки на страдащото състояние на вашия дух, което ще ви ходатайства за нескончаемата радост в бъдещия век. Такова състояние – унило, печално, досадно, сухо, тежко, понякога отчаяно, е много по-близо до спасението, отколкото това състояние, което е изобразено в евангелската притча за самонадеяния фарисей. И светиите са били принудени да зоват към Бога: „Душата ми е към Тебе като жадна земя“ (Пс. 142:6). В такива случаи Исаак Сирин казва: „Скръбта на ума допълва недостатъка от деятелността на смиреномъдрието на сърцето“
Вие прекалено много приписвате на нашето мнимо съвършенство. Вам е известно, че Бог води всяка вярна душа, както само Един Той знае, и затова издигащите се към съвършенство не могат да виждат своето съвършенство и затова понякога се измъчват със съмнение за своето спасение. А вие си мислите, че тези, които са победили страстите, живеят в покой и нямат скърби. Повярвайте, че те много повече скърбят от нас, защото страдат със страдащите и плачат с плачещите.
Преди няколко дена един монах ми довери своето съчувствие към пострадалите, казвайки: „Когато до Света Гора дойде новината за гибелта на руския параход, превозващ много хора,тогава тежка скръб прониза моето сърце и аз два дни плаках и ридаех неутешимо, като за загуба на мои много близки“
Виждате ли благодатта как ни прави не просто роднини, а близки, искрено и крепко обичащи се един друг, и даже ни заставя да плачем за враговете си и да просим от Бога спасение за тях. Но не си помисляйте, че съм достигнал такова състояние. Това съм го чул от тези, които са опитни в него и ви пиша това за духовно утешение, а вие поне веднъж въздъхнете за мен към Господа, защото имам велика потребност от молитвите на другите.
На Атон, духовник Йероним.
1861год, 12 юли
Превод от руски: Исихазм ру
