За изцеляването на слепородения
Май 16, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : Св. Лука Войно-Ясенецки
Кажете, кой е видял и познал Христовата истина, кой е възприел Христовата светлина повече от светите апостоли, които просветили целия свят със светлината на Евангелското учение? Те били невиждащи преди това, а после се изпълнили с духовна светлина. И сега има много тъмни хора, непросветени в никаква наука и непознаващи философията. Това са невиждащите. Но колко от тези невиждащи са станали виждащи, всичко разбиращи, познаващи същността на всички неща, познали истинските цели и задачи на човешкия живот в светлината на Христовата истина?
Как са станали от невиждащи виждащи!
Озарила ги е Христовата светлина, истинската Светлина, дошла в света. Това били тези, на които Господ Иисус Христос е дал власт да бъдат Божии чеда. А нима Божиите чеда могат да бъдат слепи? Не, те са най-добре виждащите, те познават истината повече от всички, познават истинската, същинската светлина.
Господ дошъл за това – със Своята Божествена Светлина да затъмни всяка суетна човешка мъдрост, всяка изкуствена, мъждукаща светлина, издигната от самите хора, пълна с гордост, самомнение, самопревъзнасяне. Те смятат, че с ума си могат да постигнат истината. Тези мислещи се за зрящи хора, Господ е направил невиждащи, а простите хора, с чисти сърца, приели Светото Евангелие с пълна вяра, както малките деца приемат думите на своите родители, направил да виждат.
Вие се поставяте за учители на народа и не се считате за слепи. Горко ви, защото не разбирате, че сте слепи. Ето словото Господне към пророк Иезекиил:”Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом; те имат очи, да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен” (Иез. 12,2)
Към кого били насочени тези думи? Кого наричал Господ с устата на пророка „размирен дом”?
Тези думи се отнасяли към Израилския народ, който и на дело отстъпил от поклонението на истинния Бог и се отклонил по кривите пътища на езичеството. Те били размирни против Бога, те възставали против този Бог, Който ги направил Свой избран народ, който ги извел от Египетския плен. Те оставили своя Бог и се покланяли на ваала и астарта. Заради това ослепели и оглушели, не разбирали правдата, били глухи към словата на истината. Затова те гледайки не виждали и слушайки не чували.
Нима са малко днес сред човешкия род такива размирници? Това са всички тези, които не желаят да познаят истинската светлина, които предпочитат да вървят не по Христовия път, а по свои собствени пътища. А Господ говори чрез пророка, че всички размирници са слепи и глухи за истината.
Ето какво говори св.пр.Исаия за слепите духом:”и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки – прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.”(Ис. 42,16) Господ говори, че ще поведе слепите духом по такива пътища, които те съвсем не познават, а не по този път, който те са си избрали, мислейки се за виждащи. Той ще ги поведе по неизвестни пътища, за които те никога не са мислели, и ще направи мрака, който ги окръжава светлина, и техните криви пътища – прави.
За какъв мрак говори пророка?
За този мрак, в който живеят хората, нямащи духовна опора в дълбоката вяра в Бога. Вие знаете колко много са хората, забравили Бога, които се измъчват в тежки душевни мъки, не виждат смисъл в живота, хора, които завършват живота си дори със самоубийство.
Тяхната душа е тъмна. Те живеят в дълбок мрак. И ето този мрак, по думите на пр.Исаия, Господ ще направи светлина. И от техните криви пътища, ще ги изведе на правия път: „Ето какво ще направя Аз за тях и няма да ги оставя”.
Ето какъв е смисъла на този дълбок отговор Христов към фарисеите, възмущаващи се за това, че Господ ги смята за слепи.
Да вникнем и ние в тези Христови думи и да се убоим от духовната слепота, да се устремим с цялото си същество към истинската Светлина. Само това се изисква от нас – да се откажем от своите собствени пътища, които сами си измисляме, да престанем да устройваме живота си така, както ни се иска, да признаем, че сме слепи и с цялото си сърце да се обърнем към истинската Светлина, Господа наш Иисус Христос.
Тази истинска светлина, това сияние на славата на Отца да озари нашите тъмни сърца.
24 юни 1945 г.
