Начало на мъдростта е страхът Господен

Ноември 9, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Старецът Йосиф Исихаст

Мъдрият Соломон казва:„ Начало на мъдростта е страхът Господен” – и отците се съгласяват с това. И аз ви казвам: блажен и три пъти блажен е онзи, който се бои от Господа.

 

От този Божи страх се ражда вяра в Бога. И човек вярва от цялата си душа, че след като напълно е посветил себе си на Бога, то и Бог всецяло промисля за него. И човек няма друга грижа, освен за храна и за покрив, за които пак Бог го подбужда да се грижи. И следва с цялата си простота и се подчинява на волята на Господа.

 

Така че, когато тази вяра се вкорени, тя съвършено обезсилва онова познание, което ражда съмнение във всичко и намалява вярата и често я премахва. Защото когато сме отрасли с това познание, то е придобило силата на природа.

 

Но когато след много изпитания вярата победи, тогава тя поражда или по-скоро ѝ се дава дара на духовното знание, което не се противопоставя на вярата, а лети на нейните криле и изследва дълбините на тайнствата. И занапред те – вярата и знанието, знанието и вярата – стават неразделни сестри.

 

Така че нека да изпитаме себе си ние, посветилите себе си на Бога, има ли у нас такава вяра или господства светското познание. И ако оставяш всичко на Бога, знай, че си постигнал вярата  и безусловно, без всякакво съмнение, ще Го намериш за свой помощник. Ето защо, дори да бъдеш изпитан хилядократно, предпочети смъртта и не слушай познанието. И по този начин ще ти се отвори вратата на тайнствата. И ще се удивляваш, че преди това си бил вързан от веригите на познанието. А сега летиш на божествени криле над земята. И дишаш друг въздух на свободата, от който другите са лишени.

 

А ако видиш, че познанието царува и при най-малката опасност губиш самообладание и се отчайваш, знай, че засега още си лишен от вяра. И следователно засега още не възлагаш на Бога цялата си надежда, че Той може да те спаси от всяко зло. Ето защо се погрижи да се поправиш, както казваме, за да не се лишиш от такова велико благо.

 

И чуй сега, какво ще ти кажа. Веднъж при нас дойде един човек, вече много години монах, който живееше в Швейцария, защото имаше три сериозни, страшни и при това нелечими болести. Беше изхарчил цяло състояние за лекарства. Защото беше богат човек. И понеже някой го беше посъветвал да дойде при мен, той ми откри помисъла си и аз много го съжалих. И му казах, че той ще оздравее веднага щом повярва, че Бог може да го изцели. В края на краищата, ако напиша цялата история колко се измъчих, за да го убедя, ще ми се наложи да изпиша осем листа. Защото той нито искаше да ме остави и да си отиде, нито искаше да повярва. Дотогава, докато Бог не съдейства и той не чу с ушите си глас:„Защо не слушаш, за да оздравееш?“ И така се освободи. Защото аз го помолих да яде противоположното, т.е. това, за което казваше, че ако го изяде, ще умре. Поисках от него да възложи цялата си надежда на Бога и след като остави познанието, да последва вярата. И вместо десет пъти на ден, както ядеше, да яде един път. А аз усърдно се молех за него. И през нощта видях насън две страшни птици, които го хванаха, за да го изядат. И една змия го бе обвила здраво около гърлото. Той ме викаше със силен глас да го спася. Тогава аз, като влязох в сражение с тези чудовища, ги умъртвих и се събудих. Той идва и ми казва:„ Напълно оздравях, сякаш се родих отново.“ И действително, плътта му стана здрава като на младенец. Той имаше лекарства и два кашона с инжекции. Казах му и той изхвърли всичко това надолу по скалите. И занапред вече беше здрав и се хранеше по един път на ден.

 

И така, виждате ли какво прави вярата? Не мислете, че аз направих това. Не. Не съм достигнал до такова състояние. Вярата е, която има силата да извършва това.

 

Слушайте още.

 

Една монахиня ми написа, че  страда и ако не си направи операция, ще умре. Аз ѝ отговорих, като написах съвършено противоположното. Тя отново ми писа, че лекарят ѝ е казал, че ако не си направи операция, след няколко дни ще настъпи перфорация и в края на краищата – смърт. Аз повтарям:„ Имай вяра, възложи всичко на Бога, предпочети смъртта.“ Тя ми изпрати отговор, че болестта ѝ претърпяла обратно развитие.

 

Виждате ли? Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далече от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и аз сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде при боящите се от нея. Аз боледувам през целият си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказното. И къде е смъртта?!

 

Пиша ви това, защото обичате съвършенството. Понеже миряните не съгрешават, постъпвайки според познанието, защото не търсят друг път.

 

А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.

 

Защото видях и многократно изпитах, че ако Божията благодат не просвети човека, то от думите, колкото и да му говориш, полза не ще има. За някакъв миг ги слуша, а в следващия отново се връща, пленен към своето. Но ако веднага със словото подейства благодатта, тогава в същия час настъпва промяна в доброто намерение на човека. И от този час животът му се изменя чудесно. Но това се случва при тези, които не са ожесточили в себе си слуха и съвестта. А към слушащите, които остават поради непослушание в злата си воля, макар да им говориш ден и нощ, макар да изсипеш мъдростта на отците в ушите им, макар да извършиш чудеса пред очите им, макар да обърнеш течението на Нил срещу тях, те не ще получат нито капка полза. Искат само да разговарят, да минава времето – поради нерадение. Така че затова затварям вратата и поне аз получавам полза от молитвата и безмълвието. Защото Бог винаги чува молитвата за всички, докато от празнословието винаги се отвръща дори ако изглежда, че то е духовно. Тъй като според отците празнословие, това е най-вече човек да прекарва времето си в думи, без да изпълнява думите си на дело.

 

 

Така че не слушайте това, което казват хората, които говорят, без да са вкусили говореното от тях.

 

Този, който не е изпитал, е необходимо да изпита и от опит ще узнае и ще намери това, което не му достига. Опитът не се купува. Всеки го придобива със своя труд и със своята кръв, отдавана като цена за тази придобивка.

 

 

източник: “Старецът Йосиф Исихаст  - Писма” Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”