Спомени за стареца Арсений Исихаст (1885 – 1983)
Декември 7, 2016 in Беседи, Начална страница
Автор : старец Арсений Исихаст
На 15 септември честваме паметта на атонския старец Арсений Пещерник и Исихаст. Отец Арсений е подвижник, притежаващ даровете на духовно разсъждение, смирение и кротост, прозорливост и непрестанна молитва. В протежение на почти 40 години той е бил неразлъчен сподвижник и духовен брат на великия старец Йосиф Исихаст (1897 – 1959).
След блажената кончина на стареца Йосиф Исихаст всички монашески братства, духовни чеда на стареца Йосиф, приели за свой нов духовен наставник отец Арсений.
Схимонахът Йосиф Ватопедски казва: “За стареца Арсений наистина може да се каже евангелското: “Ето истински израилтянин, в когото няма лукавство.”
По природа той беше прям, обикновен, беззлобен, кротък, послушен и изключително рядък подвижник, както и нестяжателен. За него винаги важеше евангелския принцип: “Да- да; не- не”. Никога не беше злопаметен, каквото и да му сториш, никога не се гневеше, на никого не причиняваше вреда. Послушанието му беше съвършено, и благодарение на това и абсолютната му вяра в Стареца (Йосиф Исихаст) той живееше над законите на естеството.
За да извърши бдение, той започвал още от вечерта, правейки по хиляда поклона през цялата нощ до самото утро. Така се съсредоточавал в молитвата и така не можел да се откъсне от нея, че често, когато идвало време за труд, даже и не мислел да я прекратява. Тогава по необходимост се приближавахме към прозорчето му, за да му се обадим, и виждахме как той стои прав и пребивава в някакъв друг свят. „Геронда, дойде време за труд.“ И старецът, идвайки на себе си, в недоумение ни отговаряше: „Нима вече се е съмнало?“
При цялата си простота този старец постигна самия връх на монашеския живот. Преди всичко той се бе отдал на послушание и подвиг, затова и се сподоби с желаното. Той се бе отдал на молитвата и на Бога.
Архимандрит Ефрем Филотейски казва: „Когато старецът Йосиф Исихаст се престави в Бога, отец Арсений започна да живее в моята килия. Старецът беше казал, че след неговата смърт отец Арсений е длъжен да се премести при мен. И ние с отец Харалампий му носехме храна по ред – един ден аз, един ден той. Аз бях неравнодушен към отеца, не само защото виждах в него духовния човек и приемника на Стареца, но преди всичко заради това, че гледайки отец Арсений, аз виждах като че ли самият старец Йосиф. Грижих се за него, носех му чинийката с храна, стараех се да я приготвя по най-добрия начин, че да му стане приятно. Знаех за подвижническите трудове, които той извършвал в годините, прекарани заедно със Стареца, помагайки му и грижейки се за него. Нали отец Арсений беше дясната ръка на стареца Йосиф. Той беше човек със силна душа и тяло, голям подвижник.
Аз видях (в просъница) двамата (Йосиф Исихаст и Арсений Исихаст), защото Старецът и отец Арсений се молеха за това – след смъртта им наградата за духовните им подвизи да бъде споделена, така че след кончината им да бъдат на едно място. Това беше признак на любовта и доверието помежду им, да си поделят не само хубавото, но и лошото.“
Преподобният Паисий Светогорец в книгата „Светогорски отци и светогорски истории“ разказва за отец Арсений следното: „Когато се моля прав, усещам силно Божественото благоухание. А когато се моля седнал, едва го чувствам.“ Въпреки своите 95 години, старецът непрестанно и ревностно се подвизаваше, постоянно се обогатяваше духовно, макар и без това да беше събрал голям духовен капитал.“
Отец Паисий беше много учуден от простотата и чистотата на стареца, защото разбираше, че благоуханието по време на молитва е свидетелство за чистотата на сърцето на молещия се. Оттогава той изпитваше към отец Арсений особено уважение.
Монах Йосиф Дионисиат говори за него следното: „Името на стареца Арсений Пещерник вече беше всеизвестно заради това, че приснопаметният е прекарал по-голямата част от живота си заедно със своя сподвижник по планини, пещери и землянки. Безусловно му подхождаше името Арсений Исихаст, а старецът справедливо би могъл да се нарече „Познаващ тайните на Богородица и нейно истинско чадо“. Старецът Арсений, благодарение на своето самоотречение и свръхестествени подвизи, действително стана познавач на тайните на Богородица и нейно истинско чедо, винаги с дързновение умоляващ Нея за нас.
Още от първите минути виждахме в неговото спокойно лице много дарования – кротост, любов, смирение. Но най-много изпъкваше блажената му простота и незлобие.
Осемнадесет години проживях с него и никога не съм го виждал сърдит или гневен. Помня само, че веднъж повелително повиши глас, като не се съгласи с един брат, който настояваше за нещо, което да бъде направено другояче. Но старецът с помощта на молитвата предвидил, че ако отстъпи, с другия брат ще се случи нещастие. Затова му каза строго: „Ще проявиш послушание. Ще стане именно така.“ И действително, той се оказа абсолютно прав.
Ясно предчувствайки своята кончина, отец Арсений се откриваше повече от всякога пред своите духовни чеда. Много от братята не успяваха да го запитат за нещо, и докато все още се приближаваха, той ги изпреварваше, влизаше в мислите им, в техните затруднения и веднага им даваше нужния съвет. На един от братята, който искаше да напусне манастира, той разкри намеренията и му предложи нужното лекарство, за да се избави от съблазън.
източник: Православие.ру
