Лицето й засия

Януари 5, 2017 in Беседи, Начална страница

Автор : Йеромонах Евтимий Светогорец

 

 

Навечерието на Богоявление през 2000 година. Водосвет в деня преди Богоявление. В Пилиури, едно село до град Химара в Северен Епир[1], свещеникът слезе от автомобила, който го докара до там и започна да се подготвя да „освети” (да поръси със светена вода) къщите.

 

Един час и петнадесет минути пътуваха с автомобила, за да пристигнат. Селото е скрито горе в красивите исторически Химариотски планини. Пътят беше неравен и опасен. Автомобилът се задъхваше в калта, която дъждът през предишните дни беше образувал. Свещеникът е млад, едва преди два месеца ръкоположен. Той дойде от Гърция заедно с трима студенти, които му помагаха на певницата и при пренасянето на всичко необходимо за свещенодействията в околните села и където другаде би било необходимо.

 

При влизането си в селото първо посетиха храма. Безбожният режим го беше превърнал в „народен дом”, а после в склад. Печална гледка! Стъпалата тревясали, вратата залостена. Никакъв признак на живот. Сякаш е изоставен на развалата на времето, за да унищожи то всичко, каквото бяха оставили след себе си безбожниците.


 

Децата се разтичаха из селото, за да съобщят за пристигането на свещеника. Скоро вестта се разнесе навсякъде. Домакините една от друга научаваха важната новина. „За първи път след толкова години е дошъл свещеник да ни освети”, казваха те със сълзи на очи. Други постилаха постелки на входовете. Други откъсваха най-хубавите цветя от градината си за посрещането. Всички чакаха на външната врата. Даже кучетата в чистите и подредени дворове взимаха участие в радостта. Лаенето им беше весело, различно.

 

„Во Иордане крещающуся Тебе, Господи…” ехтеше из цялото село. Расото на свещеника се намокри и накаля, натежа. Обувките на студентите също се покриха с кал. Всички обаче се радваха.

 

Изминаха три часа и половина, докато успеят да поръсят всички къщи. Остана само една на края на селото, малко отдалечена. Някои предложиха: ние ще отидем да им занесем светена вода, защото вие сте много уморени. Не трябваше обаче да става така. Две жени, една старица и дъщеря й, с нетърпение чакаха свещеника. Целунаха с трепет Кръста. Проводиха свещеника и спътниците му по цялата къща. В една от стаите на легло лежеше неподвижно девойка. „Отче, това е внучката ми”, каза сърцераздирателно старицата. „На 18 години е и е много добро момиче. Сега обаче е подложена на изпитание, но Бог е велик.” Майката до нея плаче мълчаливо. И двете жени искат да кажат нещо на свещеника, но се колебаят.

 

- Отче, бихме желали да  ви помолим нещо. Момичето, което поръсихте вътре в стаята, е инвалид и страда от квадриплегия. Преди три години се кръсти. Оттогава пости строго и не е вкусвала месо. В сряда и петък пости без олио. Моли се и чака кога би дошъл някой свещеник, за да я причасти. Мислехме си прочее, дали твоя святост би могъл?

 

- Утре – отговори свещеникът – е Богоявление. Голям празник. Долу в град Химара ще има много народ. Хората ще се причастят, а след това ще хвърлим Честния Кръст в морето. Разбирате, че ще закъснеем много.

 

- Не пречи, отче. Ще чакаме колкото е необходимо. Когато нашето момиче разбере, още от днес няма да пие дори и вода. Много желае да се причасти.

 

На другия ден късно следобед същият автомобил със същите хора се отправи към селото. Никой не говореше. Пристигнаха. Доста време ходиха пеша до къщата. Пред тях един от студентите вървеше със запалена свещ. На стълбищната площадка пред къщата двете жени плачеха от радост, правейки дълбоки поклони, за да изразят благодарността си. Мълчаливи, благоговейно се прекръстиха и с почит и внимание проводиха свещеника в стаята на девойката.

 

„Причастява се божията рабиня Елефтерия с Тялото и Кръвта…”. Обаче преди да преподаде Пречистите Тайни, Божият служител спира. Нещо се случва. Той премигва с очи. Сякаш нещо му пречи. След като остави светата лъжица в светия Потир, свещеникът разтърка очите си, които се заслепиха в онзи момент, питайки сам себе си с учудване какво се случва. Очите на Елефтерия, приковани в светия Потир, светят. Блестят толкова силно, че свещеникът удивен не може вече да различи лицето й. Една свръхсияйна светлина с постоянно увеличаваща се сила се разливаше полека-лека в цялата стая. Свещеникът чувстваше, че светлината го докосва. Ръката му, която беше близо, почувства приятната топлина. Той се изплаши. Онази светлина нямаше цвета на пламъка на свещта, но беше бяла, силна, мека, не ослепителна. Беше толкова силна, че свещеникът не виждаше лицето и устата на Елефтерия.

 

Развълнуван и с голямо старание, за да не трепери ръката му, свещеникът имайки в паметта си лицето на момичето, преподаде Светото Причастие. Разбра, че я причасти, когато почувства, че светата лъжица докосна зъбите на причастяващата се. „Благодаря много, отче”, чу в дълбочината на ума си гласа на младото момиче.

 

Отецът възнамеряваше да потреби Светото Причастие в стаята, където се намираше семейният иконостас. Невъзможно. Той мълчаливо поздрави домакините, правейки знак на студентите, че трябва да тръгват. Жените ги молеха да им останат на гости. Свещеникът обаче нищо не чу. Той държеше здраво в дясната си ръка светата Чаша и бързо се отправи към малката гора, която се намираше срещу къщата. Тръпки преминаха по тялото му. Размисляше какво беше това, което му се случи? Потреби бързо.

 

„Отче добре ли сте?”, попитаха момчетата. „Да, разбира се, сега тръгваме, защото закъсняхме…”.

 

превод от гръцки:

Източник: “Подвижници в света” иеромонах Евтимий Светогорец (предстоящо издание на Зографския манастир)

 



[1] Област в Албания, населена предимно с православни гърци.