Чудният начин, по който манастира Сихастрия приел новия календар
Май 3, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Йеросхимонах Йоаникий Морой
Историята на манастира Сихастрия след 1909 г. е тясно свързана с настоятеля Йоаникие Морой (1859 – 1944), който за четвърти път възродил манастира от разрухата. Той бил наследен през 1944 г. от великият румънски Старец на 20 век – Клеопа Илие, който превърнал манастира Сихастрия в един от големите духовни центрове на съвременна Румъния.
Едно от големите изпитания на настоятеля Йоаникие Морой, когато той управлявал Сихастрия било свързано с промяната на календара през октомври 1924 г.
През този период политическата обстановка в Молдавия била напрегната, тъй-като комунистическа Русия оказвала голям натиск върху местното население да се откъсне от Румъния и да се присъедини към тях. Една от основните им пропаганди била преоблечени като монаси агенти да проповядват, че сега, когато са приели новия календар християните няма да се спасят и са попаднали под проклятие. Затова най-добре би било цялата област да премине в новата Руска държава, в която Църквата е по стария стил.
Близо три години игуменът не искал да приеме смяната на календара и да следва новия. Страхувал се, че това е голяма грешка. Под въздействието и съветите на много монаси и духовни отци той решил да не приеме новия календар.
Веднъж той бил повикан в манастира Нямц, където митрополит Никодим Мунтяну, игумен на Лаврата му казал:
- Отче Йоаникие, защо не искаш да окажеш послушание? На теб ти бе представено решението на Светия Синод. Или ще приемеш новия календар, или ще бъдеш низвергнат и братството ще бъде разтурено. Избери едно от двете.
- Ваше Високопреосвещенство, аз съм покорен на послушанието, но и се страхувам от промяната на календара. Не мога да направя това, докато не се уверя, че е правилно. Благословете ме първо да изкарам четиридесетдневен пост.
- Четиридесет дена са много. Пази пост толкова, колкото можеш. Но след това искам ясно да ми кажеш решението си.
Игуменът се върнал в Сихастрия натъжен.
- Братя, с нас е свършено. Или ще приемем промяната на календара или братството ни ще бъде разпуснато. Знайте, че от понеделник започвам четиридестдневен пост. И вие правете същото. Молете се с всички сили в килиите си, Господ да ни научи какво да правим. Не позволявам никой да влиза в моята килия. Ако някой влезе, ще му наложа незапомнена епитимия.
Минала една седмица, след това друга, но игуменът не давал никакви признаци на живот, и цялото братство било в тревога. Те искали да влязат в килията му, но се страхували от наказанието на игумена. След като минали 21 дена, йеродяконът Гликерий, подчинен на игумена, казал на братята:
- Нашият баща е в голяма опасност. Не можем да го оставим да умре. Ако искате да пазите послушание, добре. Аз обаче ще вляза. Благословете ме да разбия вратата!
Братята не казали нищо, освен това:
- Ние не искаме да покажем неподчинение на нашия игумен.
След това йеродяконът почукал на прозореца и на вратата.
- Благослови, святи отче!
Никакъв отговор.
След това той разбил първата врата.
- Благословете ме, братя, да мога да разбия и втората врата.
Те стояли онемели от страх.
- Предпочитам да бъда прокълнат, отколкото да оставя игумена да умре – казал йеродякон Гликерий. Прекръстил се и казал: „Господи, помогни ми!“
И така, и втората врата била разбита. Всички братя влезли в килията. Игуменът лежал на пода по лице с ръце разперени встрани. Очите му били полуотворени. Псалтирът лежал до него, а кандилото било разлято.
- Благослови, отче игумене – казали всички.
Но той не помръднал. Тогава братята сменили настроението си и заплакали.
- Горко ни! Светият отец е мъртъв!
- Не, той не е мъртъв. Очите му са отворени. Изглежда, че мърда очите си, но не може да говори. Съвсем е отпаднал. Мога дори да почувствам пулса му.
Те бързо донесли Светите Дарове.
След това йеромонах Памбо го причастил и му дал да пие топла вода. Дали му малко да яде, в началото само трохи и два дена по-късно духовният им пастир бил способен да стане на крака. Още не можел да говори, само шепнел.
След още една седмица, старецът влязъл в общата трапезария. Всички чакали да им каже нещо, да им даде някакъв съвет или знак относно смяната на календара. И след като много го молели, той казал:
- Благодаря на Бога, че издържах това изпитание. Положих огромни усилия, изкушенията бяха много, но Господ не остави своя слуга. До десетият ден можех да стоя прав и да коленича, четейки Псалтира. След това постепенно отслабнах, погледът ми се размъти, паднах долу и повече не можех да стана, докато дойдохте. Но през цялото време бях способен мислено да се моля и да очаквам Божията милост.
Междувременно много пострадах от демоните. Те се надхвърлиха върху мен с голяма ярост – биеха ме, блъскаха ме, заплашваха ме, и ме горяха с нещо като горящи пръчки. В един момент четири демона, облечени в дълги черни дрехи с червени фесове на главите се хвърлиха върху мен с остри мечове в ръцете си.
- Хайде да нарежем този старец на парчета, защото той иска да стане светец – казаха си те един на друг.
След като ме прободоха в ребрата и гръдния кош с техните мечове се приближиха до ушите ми и засъскаха:
- Кой ти е казал, че е възможно да станеш светец?
- А кой ви е казал, че това не е възможно? – отговорих им.
Започнаха да ме мъчат с по-голяма сила, с техните пламтящи пръчки. Отново ме удариха силно и мислех, че ще умра. След това извикаха с обезумял глас над мен:
- Постил си за нищо. Сега ще умреш от нашите ръце.
- Надявам се на Божията милост, няма да се дам в ръцете ви – отговорих им.
Минаха няколко дни, не знам колко, станах и започнах да се моля усилено и изведнъж видях покривът на килията ми да се отмества и видях ясно звездното небе.
- Какво е това? – запитах се.
След това видях лъч светлина от небето над мен. В този лъч аз видях трима йерарси, облечени в пъстри бляскави одеяния. В средата ми се струваше, че беше и епископ Теодосий Римски, мой небесен покровител. Изпитах голяма радост в душата си и не знаех дали да вярвам. Но се молих със сълзи на Нашия Господ Иисус Христос и на Светата Приснодева Богородица да ме спасят от капана на враговете. Тези трима йерарси, които вероятно бяха свети Йоан Златоуст, свети Василий Велики и свети Григорий Богослов се спряха над мен, на около десет стъпки и онзи в средата с мелодичен глас като от тръба ми заговори:
- Йоаникие, защо се съмняваш и не искаш да се подчиниш? Не знаеш ли, че непослушанието е голям грях? Не си ли чел, в Свещеното Писание, че послушанието е по-голямо от жертвата? Прояви послушание, защото каквото и да говориш, няма да проумееш значението на смяната на календара.
След тези думи, тримата йерарси положиха ръцете си кръстовидно на гърдите ми и всеки един от тях ме благослови. После започнаха да се издигат към небето в същият лъч светлина и аз повече не ги видях. Внезапно съзрях отново покривът на моята килия, иконите и кандилото.
От този момент братството в Сихастрия приело новия календар без повече възражения. След тази случка много вярващи и монаси от околността, разбрали за това чудо, оставили стария календар и приели новия, през времето, когато Йоаникий бил техен духовен отец.
източник: от книгата на йеросхимонах Йоаникие Морой – игумен на Сихастрия
