Скъпа, време е да се омъжиш!
Май 4, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Семейство
Автор : Сандра Глишич
Докато навърша 18 години, родителите ми все казваха, че училището е приоритет номер едно в живота ми. Лично аз никога не съм имала проблем с това, тъй като училището и църквата са единствените неща, които съм видяла в моя живот. Връзките и т.н. никога не са били важни за мен, така че родителите ми никога не са имали някакви проблеми, нито са били загрижени за това дали имам приятели.
Все пак, цялата тази история се промени, когато навърших 18 години. Моите родители са от това поколение, което започва да се тревожи, ако дъщеря им (внучка им), сестра им… и т.н. нямат приятел, когато навършат 18 години. Те започват да задават ужасни въпроси: „Скъпа, ти харесваш ли някой, какво ще кажеш за това момче, какво ще кажеш за сина на моята приятелка и т.н.“ И аз, както винаги им крещях: „Не!“, и им казвах, че няма да се омъжа, докато не завърша образованието си. В края на краищата, това е което трябва да направя.
Разбира се, няма нищо лошо в това да имаш връзка и да се омъжиш. Брака е тайнство в нашата църква, и е благословен от Бога. Въпреки това, днес в нашето общество, и по-специално сред моето поколение, връзките и браковете са станали предмет на подигравка.
Накъдето и да се обърнеш, някой се запознава с някого и най-много след няколко месеца се среща вече с друг. Това е като кръговрат. Рядко е да срещнеш двама души, които да имат дълга връзка и накрая да се оженят. И така в тоя луд свят, където добрите неща се случват рядко, какво би правило едно православно момиче или православно момче?
Аз намерих отговор в доста необичаен източник, жена, която не е избрала брачен живот с мъж, но със самия Господ. Този въпрос ми бе изяснен от игуменката на един гръцки манастир, който посетих с група хора от моята църква. Някой я запита защо жените и мъжете стоят на различни места в църквата. Тя ни обясни, че трябва да се съсредоточим в Божието царство, а не върху някое момче или момиче до нас. След това тя ни каза, че имаме погрешен поглед върху противоположния пол. Момичетата желаят някой хубав млад мъж, който да може да ги заведе на вечеря, да им купи цветя и т.н. Момчетата искат едно красиво момиче, което да се облича добре и да знае как да се държи. Но, каза ни тя, това е едно погрешно виждане. Ние трябва да мислим за вечността, за семейството и за Божията воля. Ние се нуждаем от другар, който да бъде с нас в болест и здраве. Трябва да сме много внимателни, кого ще изберем. Да бъдеш с много хора може да бъде изтощително. Във всяка връзка отдаваме нещо от себе си, от нашата енергия. Даваме, даваме и пак даваме, докато изтощим цялата си енергия.
Ние даваме, защото чувстваме празнота. Бихме желали някой да я запълни. Но истината е, че никой не иска да го направи.
На следващия ден аз отидох при леля ми и разговаряхме за брака и връзките, и тя ми каза, че всеки иска да се чувства удовлетворен. Но в православието това означава да не чакаме някой друг да ни накара да се чувстваме щастливи. Ти чувстваш пълнота, когато душата ти е радостна. Това може да се случи само когато сме стъпили на Божията пътека. Щастието е някой друг да върви с нас по тази пътека. Ето какъв откъс намерих на една православна страница:
„Колко хубаво е за двама християни, когато стъпят в брак, да имат една надежда, едно желание, да следват един житейски път и да изповядват една религия. Те са като брат и сестра, както и служители на един и същ Учител. Нищо не ги разделя, една плът са и един дух. Те наистина са двама в една плът; а където двама са в една плът, те също са и един дух. Молят се заедно, отиват на литургия заедно, постят заедно, поучават се един друг, окуражават се един друг, борят се заедно. Рамо до рамо те отиват в Божията църква и вземат заедно Божиите Дарове; рамо до рамо посрещат трудности и гонения, взаимно се утешават. Пеят псалми и химни един на друг, състезават се кой ще получи по-голяма награда от техния Бог. Чувайки и виждайки това, Христос се радва. За такива като тях Той дава своя мир. Където те са двамата, Той също е с тях, и където е Той, злото го няма.“ (Тертулиан – беседи върху брака и повторния брак)
Принципно, двама са в едно, но само когато Бог е с тях. Те делят най-доброто и най-лошото. Тяхната връзка е една саможертва. Тя не е връзка като такава: „Ето аз ти купих и подарих букет рози.“ Това не е връзка от този вид. „Е, добре, аз му направих подарък, а той не ми даде и скромен букет от рози.“ Това не е връзка, това е състезание. Истинската връзка е когато някой те попита: „Какво мога да направя за теб?“ Това е връзка, в която не се стремиш да промениш другия човек, но да станеш по-добър за него. Връзката е да разбереш грешките си и да поискаш прошка от другия. Православната връзка е да се научиш да обичаш човека когото си избрал, както Бог обича всички нас, макар че не заслужаваме изобщо милостта Му.
И така коментарът: „Скъпа, време е да си намериш приятел“ все още е в действие. Аз крещя, че не съм готова да се омъжа, докато все още уча. Всъщност, истинската причина за това е, че търся подходящия човек, който ще бъде само за мен. Търся човек, с когото да мога да споря за църковните песни, който ще пости с мен, ще стои на петчасовите богослужения, без ни най-малко да се оплаква. Чакам човека, който Господ ще ми изпрати, който ще ме поведе нагоре по нашите духовни пътеки. И затова аз все още търпя забележките на моето семейство, защото е възможно да намеря такава рядка връзка, понеже с Бог всичко е възможно!
източник: http://myocn.net
