Когато всичко става прекалено лесно
Май 24, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : отец Василе Тудора
По света има много места, където страхът от това дали ще свържем двата края, ще има ли семейството ни нужната прехрана и подслон, както и други средства необходими за съществуването ни, или страха от опустошителна война, са силно присъстващи. Със златната ера на просперитета, в западния свят поне тези големи страхове за оцеляване са почти изчезнали, страховете и безпокойствата са от друго естество: за това, че не е възможно да постъпиш на престижна работа директно от колежа, притеснение от липсата на точно определения вид органично бадемово мляко в най-близкия магазин за здравословни храни, или не дай си Боже, да нямаш спортен автомобил, съответстващ на социалния ти статус.
Когато сме обградени от комфорт, има опасност да изгубим фокуса над най-важното в живота и да се концентрираме върху нещата, които наистина не са ни от полза. Без мотивираща цел, дори и най-великият спортист става мързеливец, наддава и губи форма.
В Книгата на Съдиите, четем историята за Самсон, който е примамен в ръцете на Далила. Тя разкрива тайната на силата му и така Самсон загубва живота си в ръцете на своите врагове. Цар Давид, заслепен от властта, богатството и желанието, извършва убийство, пожелава жената на своя приятел. Цар Ирод обезглавява св. Йоан Кръстител в замяна на сладострастен танц. Даденото обещание от един пияница е по-високо от живота на Предтечата.
Направен е експеримент с две млади дръвчета. Едното е засадено навън, а другото в оранжерия. Дървото навън било обект на вятър, дъжд и други влияния. Това отвътре се е укрило и нито едно листо не е било паднало от неговите клони поради дъжда и вятъра. След известно време експериментаторите занесли защитеното дърво навън и те били горди с него: то изглеждало силно и здраво. След това дошла буря и задухал силен вятър. Скромното дърво отвън се навело до земята, както го е правило много пъти преди това, но след това се изправило невредимо. Вътрешното дърво, обаче, на което са му чужди трудностите от реалния свят, се счупило на две. До този фатален край го довел разглезеният негов живот.
Всеки иска живот без страдание и болка, всичките ни желания да се изпълняват, но дали това наистина е полезно за нас? Ако Бог ни дава всичко, което искаме, и ни предпазва от всички беди, бихме ли били склонни да направим повече за нашите ближни? Бихме ли се мотивирали да сме по-добри всеки ден? Дали това ще ни пази по пътя към спасението?
Можем да видим, че ако се оставим да бъдем водени от желанието да задоволим нашите прищевки и да се стремим към комфорт, ще бъдем с повишено внимание към материализма, и ще ни липсва вътрешна духовност. Колкото повече повърхностни неща вършим, толкова по-малко ще бъдем склонни да се концентрираме върху нуждите на вътрешния човек. Това води до атрофия и скованост на душата, от това ще спрем да изпитваме състрадание към другите хора. Виждайки ужасяващи новини по телевизията ние трудно можем да понесем тежестта на това, което се е случило, и затова превключваме на по-щастлив канал. Това не е наш проблем – ние сме добре, благодарим на Бога за добрия ни живот!
Ето защо духовният път, който следва християнската вяра, а ние православните разбираме това добре, не е привлекателно предложение за мнозина и със сигурност не задоволява нашите прищевки. Тази тясна пътека води вярващия до невероятни висоти, но също така го води и през много премеждия. Той преминава през много дни на пост и гладуване, продължителни служби, бдения, борба с изкушения, изповядване на греховете и покаяние за всичко сторено, грижа и отговорност за семейството, раздаване на милостиня на бедните, смирение и най-важното, опитва се да обича всички, включително и тези, които го мразят.
Всички тези неща изглеждат някак объркващи и дори си мислиш, че могат да те доведат до ръба на отчаянието. Но това не е точно така, ние се срещаме с Бога и черпим от Неговата сила. Бог казва на Свети Апостол Павел: “Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (2 Коринтяни 12:9). Ние се опитваме да сме искрени и скромни, но това действително става с подкрепата на Бога, който ни помага да полагаме усилия чрез благодатта на Светия Дух.
Целта на този живот не е комфорта, страданието също не е цел. Упражняването в духовен живот, не е краят, а само средство за достигане на края. Целта е само Бог. Единственият начин да съществува човечеството е в присъствието на Бога. Само в Неговото любящо присъствие ние наистина можем да съществуваме. Комфортът на този живот може да ни накара да забравим това. Потопени в задоволяването на творението, ние забравяме за Твореца. Изпитанията в духовния живот, от друга страна, имат за цел пробуждането на душата и изграждането на остра внимателност към Божието присъствие в нашия живот. Когато се откажем от храната по време на Великия пост, Бог Сам става храна за гладните – чрез благочестива молитва, като ни дарява милост в борбата с изкушенията. Бог се явява като победител над злото. Тъй като ние напредваме по стълбата на добродетелите, Бог все повече присъства в нашия живот и се превръща в център на нашето съществуване. Това, което направиха и светиите, това трябва да правим и ние. Да бъдем изрядни във всичко, да сме пример в добродетелите.
Обаче, победа без битка няма, и награда без труд също. Ние се борим и Бог ни възнаграждава изобилно. В момента се мъчим, но накрая ще намерим мир в Него. Той казва: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Матей 11:28). Не спокойствието и комфортът във временното благополучие, а вечен мир и радост в Царството Небесно, заедно с Бога.
Христос е извършил всичко това. Той се е отказал от Неговата слава и с Неговото голямо смирение е станал един от нас, така че и ние трябва да станем като Него. Той страда заради нашите грехове и въпреки, че Го отхвърлихме, Той ни е призовал да бъдем в Неговото семейство. Ние трябва да приемем Неговия призив, да вземем кръста си и да Го следваме в Неговите страдания, дори и в смъртта, така че заедно с Него да влезем във вечния живот. Амин.
*Отец Василе Тудора – енорийски свещеник в гръцката православна църква “Св. Йоан Кръстител” в Еулес, Тексас. Роден е в Букурещ, Румъния, той следва в Медицинския университет в Букурещ “Карол Давила”. По-късно става свещеник и учи богословски науки. Той има много статии в различни блогове и вестници на румънски и английски език. Женен за презвитера Мирела Тудора и имат 5 деца: Мария, Лука, Матей, Татяна и Елена.
източник: http://myocn.net
