За вътрешния човек и духовната одежда
Юни 29, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : свещеник Цезар Аксинте
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!
Ние не се изморяваме да благодарим на Бога за чудесата, които Той извършва с нас всеки миг. Но тъй като сме обременени с грижи, заети сме изцяло със своите мисли, с този плътски и земен човек, не виждаме как безмерно ни обича Бог и не чуваме Неговия глас, който непрестанно ни зове. Знайте, че както Бог иска всеки миг да призоваваме Неговото пресвято Име, така и Той всеки миг призовава всеки от нас по име. Но поради шума, който създаваме, бидейки изцяло подвластни на своите мисли и дела, ние никога не чуваме, или много рядко чуваме, Неговия зов.
Възлюбени братя и сестри, днес вие чухте Евангелието от свети апостол и евангелист Матей – Евангелие толкова дълбоко, че вече две хиляди години духовните отци го тълкуват и обясняват, изнасяйки на повърхността все нови и нови скъпоценни бисери и всеки път то се оказва още по-свежо, още по-засищащо, още по-сладко, отколкото е било и всеки път ни се иска още и още да се храним с него.
Духовните отци са определили днешното евангелие и тази неделя да се наричат „За житейските грижи”. Какво може да бъде по-актуално за нас от житейските грижи? Ние често изричаме или чуваме такъв израз: „Тези мисли ме съсипват”. Дори човекът, който външно е спокоен, кротък, добър може да има вътре в себе си буря от помисли и чувства. Дори ако той притежава духовен опит или сам по себе си умее да се владее, то в дълбините на душата му може да бушува буря. И дори ако на улицата сияе слънце и небето е ясно, вътре в нас черни облаци могат да помрачат сърцето ни, да откраднат радостта ни, да ни хвърлят в смут.
Колко пъти ни се налага да слушаме: „Отче, не мога да се моля, липсва ми ревност, чувствам сухота в молитвата си, започнаха да се появяват съмнения във вярата, загубих душевния си мир, вече не чувствам любов в себе си”. Всичко това става в дълбините на душата ни, в бездната на нашето сърце. Откъде се взема то, братя? Светите отци отговарят: от вътрешния човек, от същия този, който е изоставен от нас, от този, за който ние рядко си спомняме, от този, който сме престанали да спохождаме, който държим в тъмница, гладен, гол и всичко останало, което сме слушали от нашия Спасител, Христос (срав. Мат. 25:35-45).
За житейските грижи Спасителят говори и на друго място – там, където учи апостолите и слушащите го за семето, хвърлено край пътя, как то започва да расте, но тръните го заглушават (срав. Мат. 13:4-7). В своите тълкувания светите отци казват, че тези тръни са нашите грижи.
Ние с вас живеем в епоха, когато грижите ни смазват напълно. Кой от нас може да каже, че не е бил угнетяван от грижи, не е бил обременяван от тях не е бил поставян на колене, не е бил поробван от грижите, че те не са го измъчвали? Често ние казваме това, искайки да оправдаем отсъствието си до любимите хора. Дали става дума, за брат, за съпруг или майка – ние казваме:
– Не можах да те посетя – нямах време.
Спасителят казва: „Ако не правите на тези Мои най-малки братя това, за което ви помолих: да ги нахраните, да ги напоите, да ги посетите в болниците, в тъмниците и т.н., аз ще ви отхвърля, както онези, които не познавам” (срав. Мат. 25:41). Да, но човек се нуждае не само от материални неща. Той има нужда и от любов. Затова, когато се оправдаваме, то – дори физически да сме много близо, дори редом, на една постеля, в един дом – ние се оказваме чужди, защото казваме: „Бях зает”.
– Защо не дойде на рождения ми ден, защо не дойде на моя празник? Защо не дойде, беше ми толкова мъчно? Защо не дойде, така се радвах? Защо не дойде, толкова плаках!
– Бях зает.
Първи и най-близки за нас са децата. А ние често не чуваме техният зов, който е зов Божий, когато те ни зоват да бъдем по-близо до тях.
– Скъпо мое дете, но аз отидох в Испания, – или във Франция, или в далечна страна, която може да се намира дори в същия град, – за да ти осигуря по-добър живот, защото самият аз ходих с опинци и учих уроците си на газена лампа.
Но няма нищо по-погрешно! Ние сме заети, а „заети” означава, че има някой който ни е „заел”. Заетият е поробен, той е подчинен на чужда власт! За тази подвластност, за това робство ни говори днес Спасителят. Той казва:
– Не се грижете, т.е. не се безпокойте – за това, какво ще ядете, какво ще пиете, какво ще оставите в наследство на децата си, а посещавайте всички, старайте се да ги храните.
Защото храна за нашата личност, като Божии чеда, като образи Божии е любовта. Посещавайте и хранете тези, които искат това, защото тази любов ще се върне при вас и ще храни душата ви.
Светът, братя, боледува от липса на любов. В света никога не е имало такова изобилие, каквото има днес. Царе и императори биха искали да ядат и да живеят така, както живеем ние днес, дори средните от нас. В разгара на лятото при +40 градуса, у дома ни е +20; в разгара на зимата, при –20, у нас е топло. В средата на зимата ядем домати и всякакви земни плодове, и всичко, за което само сме чували е докарано тук от един или друг край на света за угода на нашия корем и въпреки всичко това, изглежда, че човек никога не е страдал така, както страда сега. А защо?
Защото душата ни, вътрешният ни човек все повече се оказва изоставен от нас. Плътския си човек ние сме издигнали на пиедестал, окръжили сме го с дебели стени, за да не проникне нещо от вън, за да бъде той в уединение. Но какво уединение може да има човек, който е гол, който е лишен от одеждите на светлината, одеждите на благодатта? Какво казва Адам:
– Аз се скрих, защото ме беше срам (срав. Бит. 3:10).
Но къде би могъл да се скриеш от Божието лице? Къде би могъл да се скриеш и кой ще утоли твоето страдание и болка, когато се лишиш от духовната одежда, която е благодатта?
Изтъквайки този плътски човек, поставяйки го на пиедестал и покланяйки му се, ние сме си направили кумир, идол, даже и ако този идол се нарича наше „аз”. Духовните отци говорят от Бога и днес ни свидетелстват за живото Божие слово, започващо така: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? (Мат. 6:22-23)
Какво иска да каже това слово, толкова тежко, толкова дълбоко? Светите отци обясняват, че нашето око изразява това, което е в нас. Светите отци казват: „От твоето сърце ще излизат всякакви змии, злоба, завист, блуд и т.н. А ако това зло гъмжи там, то ще бъде отпечатано и на лицето ни и ще бъде видимо за очите ни”. И наистина, често, гледайки един или друг човек, ние можем да разберем от каква страст страда той. Затова и светите отци казват, че всяка от нашите доминиращи страсти се отпечатва върху лицето ни.
Вътрешният мрак се проектира навън, върху лицето ни, физически, но той обезобразява и духовния ни облик. Затова светите отци казват, че трябва да храним и вътрешния си човек: „Не се грижете за това, какво ще ядете, какво ще пиете, какво ще облечете, как ще платите лихвите на банката, не се оставяйте да ви задушава злобата на тоя свят, а гледайте това създание, което ви говори за Бога”.
Колко прекрасни е създал Той птиците! И казва за тях, че те не сеят, не жънат, не събират в житници, но Бог ги храни (срав. Мат. 6:26). Какво правят те през цялото време? Може би сте виждали и чували, когато дойде пролетта: невъзможно е човек да се насити на песните им – така гласовити са птиците. Още в пет часа сутринта те сякаш извършват литургия – пеят неспир и летят, описвайки кръгове във въздуха.
Веднъж гледах птиците, летящи часове наред, и си казах: какъв смисъл може да има във всичко това? Какъв смисъл има птицата да лети така, та тя изразходва толкова енергия, ако изнемощее, даже умира? Мислено аз вече я поставях на клонче, за да похапне, да седи там и да кълве без да спира, докато не затлъстее и не се пръсне… Ето какво значи рационален ум! А какво правят те? Те правят онова, което е Божие, т.е. възнасят слава Богу – като ангели – летят по небето и въздават слава на Бога. Това е дело на ангелите, архангелите и светиите – да възнасят славата Божия. И това благодарение и признателност се връща от Бога към тях, храни ги, възнася ги от слава в слава и ги прави още по светли, радостни и щастливи.
Бог казва:
– Да, ти си плът. Ти се оказа в това плътско тяло нарушавайки послушанието, но въпреки това знай, възлюбени човече, че Аз ти дадох живот не случайно, а за да станеш подобен на Мен по благодат, за да бъдеш в единение с Мен, за да имаш вечно блаженство и да не се мъчиш повече. Ако искаш да не се мъчиш повече, откажи се от този толкова сложен живот. Опрости живота си, човече, прави това, което е просто.
Нашият народ умееше по забележителен начин да яде малко – когато настъпваше пост, отнасяше кухненската посуда в мазата и се задоволяваше с малко. Хората се трудеха на полето и от припечеленото с труд събираха зестра за момичетата, които бяха останали сираци през войната. А колко красив беше този народ! И още е красив! Как прекрасно знае да живее нашият народ. Ето, по Божия милост, това е вече втори храм, втора църквичка, в която заедно служим Света Литургия, първа Света Литургия. Бог не се нуждае от дебели, високи до небесата стени, за да Му възнасят слава, но ти казва:
– А на каква цена, човече? На каква цена правиш това? Ако заради това трябва да се претоварваш с грижи, да се поробваш – Аз не искам това, понеже Аз не се храня с кръвта на бикове и телета. Мен Ме интересува твоята молитва, която се издига като тамян пред Мене – молитва чиста, съкрушена и покайна. Интересува ме това, да влезеш в своята вътрешна стаичка и там да се помолиш, да искаш от Мен и Аз бих ти дал. Ако полските кринове, които за няколко дни повяхват и ги хвърлят в огъня, ако полските кринове Аз съм облякъл така, че те са по-красиви от прославилия се с изяществото и блясъка на своето облекло, със своя разкош Соломон, то колко повече ще се погрижа за теб, човече, носещия образа на Моя Син, предвечния и родения от Пресвета Богородица – за теб, носещия образа на Моя възлюбен Син, за когото се радва Светия Дух, за когото се радват всички небесни сили? Възложи на Мен, човече, всичките си грижи, вземи игото Ми и бремето Ми, защото те са леки. Не възлагай върху себе си бремена, по-тежки, отколкото съм ти дал Аз!
Така, братя, ни говори Бог и в това Евангелие, и чрез светиите, за да живеем просто, да мислим просто, да не изследваме дълбоко това, което е по-високо от нас. За да се постараем да виждаме, че това, което очаква от нас подобният нам човек, като се започне от най-далечните хора и се завърши с нашите деца – е любов; той очаква да го питаме всеки ден: „Как се чувстваш? Какви проблеми имаш? Какви трудности?” Ето какво иска Бог от нас, от всеки от нас, а това можеш да направиш, само ако имаш власт над своя вътрешен човек, над духовния си човек.
А духовният човек е този, който е възкръснал, който е получил от Бога дар да пази ума си, помислите си, сърцето си, всеки миг да има трезвение и молитва, да не позволява грижите да го смажат, да не си създава излишни грижи, да не се привързва към земните блага. А ти се привързваш с безкрайна любов към нещо ограничено. Оттук идва цялото наше страдание – от това, че се привързваме с безкрайна любов; защото човек е безкраен, вечен по благодат, а се привързва към това, което не доставя никакво удовлетворение и удоволствието, което носят тези неща се превръща в горчивина и скръб, и минава време и нашият светски човек укрепва все повече и повече, и взема връх, и задушава духовния.
Затова, братя, Бог ни учи, казвайки: търсете първом Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това – от което се нуждаете – ще ви се придаде (Мат. 6:33). Т.е. всичко, от което ще имаме нужда, ще получим.
Знаем, че Йов бил богат, много богат, и силно вярвал в Бога. И за да се проявят докрай неговата праведност и вяра, Бог допуснал злобата на дявола да го притисне отвсякъде. И той загубил всичко – и децата си, и имуществото си, и високото си положение. Седял на купчина смет, целият в гноящи язви и разчесвал раните си с чирепче, защото не понасял болката и сърбежа. А жена му идвала и му казвала:
– Прокълни Бога и умри, нещастни, защото ти се осланяше на Този, който се подигра с теб.
– А Йов и казал:
– Говориш като безумна. Как ще направя това, когато всеки ден устройвах празници и въздавах слава Богу, страхувайки се децата ми да не съгрешат пред Него и да не си навлекат осъждане?
И заради вярата му, заради простосърдечието му и заради това, че той, бидейки извънмерно угнетен от дявола, не отстъпил, Бог му дал в последните дни слава, по-голяма от първата, както и на нас дава слава по-голяма, отколкото имал Адам в началото.
Към това ни призовава Христос, а Бог няма да ни остави в изкушение по-голямо, отколкото можем да понесем. И ако в случая с Йов Бог допуснал това, за да разберем, докъде може да стигне злобата на дявола, то след Своето въплъщение Той е отнел свободата на дявола и ни го е дал свързан, за да можем да настъпваме на змии и скорпии.
Знам, братя, че ние често си казваме в помислите си: „Да, лесно е да се каже, но е трудно да се направи”. Та кой би могъл, когато пощенската кутия е пълна със сметки, заобиколен е от грижи, и на вратата хлопат, и по телефона звънят, търсейки го – наскоро научих, че банките ни издирват и у дома, и у съседите – да остане безгрижен? Но Христос казва така: който не събира с Мене, разпилява (Мат. 12:30), и още: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5), и още: търсете първом Царството Божие (Мат. 6:33).
А какво е Царството Божие, братя, за което ние непрестанно слушаме? Няма сега да ви чета лекция за Царството, само ще кажа, че ето – тук и сега е царството Божие. Тук слезе Светия Дух и превърна веществото в духовни Тяло и Кръв на Спасителя и ние се причастихме с тях. И не само с тях, но чрез участието в Светата Литургия станахме причастници и на Светия Дух, защото именно Светата литургия, това литургическо време, това смирено пространство е Царството Божие.
Божието Царство, казва отново нашият Спасител, е вътре във вас (срав. Лук. 17:21). О, ограничени и слаби човече, който мислиш, че си малък! Колко велик можеш да бъдеш поради това, че носиш Христовия образ! Влез в своята вътрешна стаичка и там ще видиш, ще намериш Царството Божие, което е бездна, което е дълбока, безкрайна тайна. Търси Бога вътре в себе си! Защото ще Го намериш там и ще се причастиш с Бога по благодат чрез своето участие в срещата с Него.
Сега ние тук сме шепа хора, но Христос принася Себе си в Жертва във всяка църквичка и зове всички ни, за да снеме бремето от нас.
– Човече заети, болни и поробени от грижите, които сам си си създал! Нали Аз не съм ти давал грижи. Аз ти казах, поселвайки те в райската градина, само да я пазиш и обработваш – т.е. да пазиш своя ум и да извършваш умната молитва. Аз те заселих там, за да бъдеш щастлив, а ти си създаде грижи, защото поиска да узнаеш какво е зло, поиска да бъдеш Бог.
Човекът си мислел, че ако доброто е така хубаво и с доброто е така щастлив, то може би злото, което му било забранено да познае, е още по-хубаво. И ние, в по-голямото си болшинство, започвайки от децата и юношите и завършвайки с възрастните, също искаме да познаем злото, да го опитаме на собствената си кожа, да го вкусим със своите уста, в своя ум и вътре в себе си. И тогава излизаме от Царството и в нас вече го няма литургическото време, ние вече не пазим своя мир и не поддържаме повече връзка с Бога. И започваме да виждаме всевъзможни привидения, от черни бесове до светли ангели, та дяволът, като лъв, да хване поне един от нас и го хвърли във външната тъмнина. Но какво казва Бог?
– Облечете се в светлина, бъдете синове на светлината. Аз не те познавам, защото не разпознавам Себе си в теб – ти си изкривил Моя образ. Причасти се с целия Мен, с Тялото и Кръвта Ми, за да възстановиш, да преобразиш този плътски човек в човек духовен. Направи своя вътрешен човек стопанин, направи своя ум господар на своето тяло. Разбери, човече, че Аз те позовах от небитие в битие, за да бъдеш щастлив, радостен и ако паднеш – стани, и колкото и пъти да паднеш – стани, и ще бъдеш жив, и ще се спасиш.
Към това ни призовава Бог, братя, в днешното Евангелие: търсете първом Царството на Бога. Но само по-малко от 5% от нашите братя се намират днес в Царството, присъстват днес на срещата с живия Бог, затова чуваме как стенат болниците, как крещи статистиката за хората, загиващи поради грижи.
Какъв е първият признак на грижите, братя? Това е „депресията”, „стресът” – думи, изобретение на нашия век! Нашите бащи, нашите деди, които добиваха хляба си с пот на лицето, натискайки плуга, водейки коня и хвърляйки семето в земята, се трудеха и въздаваха слава на Бога, молеха Го да израсте това жито, чакаха и ако видеха, че се надига бедствие, казваха, че е от Бога:
– Господ даде, Господ взе, нека е благословено името Господне.
И те, които, като хапнеха малко мамалига с лук, тръгваха, обути в опинци да защитават вярата си, къщурката си, децата си и своите ближни, бяха щастливи. Те не бяха депресивни, не лежаха в психиатрически болници, нямаха стрес, а ние, които имаме всичко – стига да натиснем копчето, все повече и повече се стресираме.
Как да си обясним това? Обяснението е в отдалечаването от Бога, в отдалечаването от Божията любов: ние обърнахме гръб на Божията любов! А тази любов Божия, е любов свободна, любов нежна, изтънчена, тя не ни взема в плен насила, не налага над нас своята власт, а ни оставя свободни, давайки ни възможност да отговорим на тази любов.
Как да отговорим? Обичайки ближния. Но за това е нужно да имаш сърце, нужен е духовен човек, героичен човек, нужен е християнски героизъм, а кръвта на християнския герой – това е кръвта на възкръсналия Спасител. Той вече няма биологическа кръвна група. Той има кръвната група на светците.
Към това именно ни призовава Бог, към Царството. Но вие казвате:
– Чували сме за това, за това говори и Евангелието, но всичко това е за небето. Господи Боже! Нима Бог ни е създал, за да бъдем щастливи само след смъртта? Що за живот би било това, ако щастието, радостта, любовта се проектираха само след смъртта, след нашето преселение във вечността? Това би било живот без смисъл, това би било мъка. Бог ни е създал и ни е привел към живот, за да бъдем щастливи и тук. Именно това Той иска от нас:
– Бъди щастлив, човече!
Това е заповед, а не опция. Както за бащата щастието на сина не е опция. Мнозина ли от нас могат да кажат:
– Това си е твой избор: да бъдеш щастлив или да страдаш цял живот.
Кой би могъл да бъде толкова безумен! И, както казва Спасителят, когато синът иска от него хляб, да му даде камък или змия? Разбира се, никой! Ако ние, хора плътски, недуховни знаем това, то колко повече Бог, братя, знае от какво се нуждаем. И Бог ни е казал да бъдем щастливи. Ето това е съобщението, което Бог иска да ни изпрати, и което тълкуват отците, и което ние бихме искали да получим, но не знаем как – да бъдем щастливи, да бъдем в мир един с друг, със самите себе си, със себеподобните и с Бога. Нима има някой от нас, който да не иска това?
Братя, признак за това, че сме изцелени или се намираме на пътя на изцелението, признак за това, че посещаваме духовния си човек, признак за това, че влизаме в Царството небесно, което е вътре в нас, е това, че имаме жалост, съчувствие към подобните на нас люде, които са изпаднали в беда. Това е признак, че нашето сърце се разширява и в него може да се вмести цялото Царство, а в цялото Царство може да се вмести целият Адам, всеки един човек.
Няма човек, който Бог да не иска да обичаме, с неговите грехове, падения, недостатъци. Бог иска от нас да го обичаме, защото тази любов е целебна, това е тази любов, която идва от Бога и по благодат се отразява в подобните на нас, това е тази любов, която побеждава смъртта.
Ето това е посланието на Бога към нас, и не само днес, но и всеки миг.
Бог да ви благослови, да ви даде сила и разум, за да се избавите от вашите грижи, както казваме на Светата Литургия, по време на Херувимската песен: „Всякое нине житейское отложим попечение” (Нека сега оставим всяка житейска грижа). Да вземем върху себе си благата грижа за това да не се лишим, никой от нас да не се лиши, от царството и единението с Бога. Амин!
Източник: Православие ру
