Love hurts

Август 26, 2014 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : схиарх. Йоаким Пар

 

Хората са сътворени за връзка. Това е единствената причина, поради която сме били създадени и това е най-трудно да направим. Всички ние имаме много лоши взаимоотношения. Всичко е в хаос. Където и да отида, всички се оплакват от ужасните си взаимоотношения; или те не се получават; или ги няма въобще; или пък са били налице множество връзки, които са разрушени. Става въпрос за родители, които не могат да живеят вече със своите деца или деца, които не могат да живеят със своите родители.

 

Без Него не искам да живея

 

Ако вие нямате живи взаимоотношения с Бога, вие нямате живот. Господ не е идея, не е теория, не е концепция, а Личност. Но повечето от нас никога не са Го срещали. Аз винаги се разстройвам, когато някой говори за Бог, като че ли Той е абстрактна философска идея, защото като чуя това, аз зная, че тези които го казват, не знаят Кой е Бог.

 

Преди няколко години при мен дойде младо момиче и каза: „Искам да се кръстя”. Аз казах: „Ние трябва да те научим на вярата, нужно е някой от енорията да поговори с тебе и да те научи”. Тя ми каза нещо много дълбоко: „Аз чух за Иисус Христос, и искам да бъда с Него. Искам да се кръстя, за да имам в себе си кръвта и тялото на Иисуса Христа, защото знам кой е Той и без Него не искам да живея”. Аз я кръстих същата седмица. Цялото необходимо образование, което й беше нужно, тя получи по-късно, основното вече го знаеше. Познавате ли вие Господ по този начин?

 

Велико тайнство

 

Бракът е много велико тайнство. Понякога в живота се срещат двама души, които в живота никога не биха си съвпаднали един с друг и в нормална ситуация биха се разрушили взаимно. Но поради това, че са готови да правят всичко необходимо, за да обичат другия, нещата се получават. Защото смисълът на любовта и взаимоотношенията е да се жертваш за другия.

 

Ние всички сме били луди, когато сме били млади. Като млади ние знаем как да вземаме. Да даваме нито знаем, нито разбираме защо. Ние даваме само това, което ще ни помогне да вземем нещо обратно. Ние даваме не защото обичаме, а защото искаме нещо от другите.

 

Любовта – това е…

 

Аз винаги казвам на младите хора: „Ако търсите любов, а повечето от младите я търсят, също и възрастните, аз ще ви кажа за единственото място, в което вие никога няма да я откриете – любовта никога няма да я откриете между чаршафите. Никога!” Болшинството от хората я търсят именно там. Нужно е да живеем реален живот. Ние правим всички грешни неща и в същото време очакваме правилни резултати, но това няма как да стане. Ако днес искате да изпечете хляб, всичко, което ви е нужно  са дрожди, брашно и малко сол – повече нищо. Но ако имате един килограм брашно, 10 литра вода и един грам дрожди, и смесите всичко това, вие няма да получите хляб. Не защото не сте имали правилните съставки, а защото не сте смесили правилно пропорциите.

 

Четири неща, които убиват взаимоотношенията.

 

Много от вас имат опит от взаимоотношения, когато Бог е отсъствал от вашия живот; когато Бог го няма в живота на вашите деца, когато живеете с хора, които ненавиждате, защото в тези взаимоотношения Го няма Бог и вие поставяте себе си на първо място. Навярно вие ще ми кажете: „Не, не, не, аз се намирам в ситуация, в която винаги се опитвам да предприема нещо.” Позволете да ви кажа за четири неща, които убиват взаимоотношенията. Това е практически съвет.

 

Вие имате връзка – брак или други близки взаимоотношения. Единият човек в този съюз или и двамата си мислят, че другият участник във връзката е длъжен по някакъв начин да чете неговите мисли. Първият очаква от втория, че той ще знае, за какво мисли, какво чувства, защо е обиден или се разстройва. Ако този човек не знае, отговорът ще бъде: „Ти не ме обичаш.” Очакването някой да ти чете мислите убива взаимоотношенията. Мнозина в тази аудитория знаят за какво говоря и са виновни за това.

 

Второто нещо, което убива връзките между хората е ,когато вие очаквате взаимност. Ако аз правя нещо за теб, считам, че имам правото да очаквам, че и ти ще правиш същото за мен. И ако ти не го правиш, то значи нещо не е в ред. И тогава започвам да се озлобявам, ставам емоционален, по-нататък вече разбирате какво следва… Това също е прекрасен път да се унищожат отношенията.

 

Третото – това е мисълта, че ти си достоен за нещо. Аз заслужавам любов. Имам право да имам партньор. Ти си длъжен да направиш така, че аз да съм щастлив. Длъжен си да си честен с мен, длъжен си да ме слушаш. Защо не се вслушваш в мен? Ние считаме, че имаме право на това.

 

И последното, което убива взаимоотношенията много по-сигурно от куршум, е ,когато не загърбваме някои конфликтни въпроси, а напротив постоянно ги натякваме. Това е отегчително и досадно.

 

Love hurts

 

Защо отношенията не се получават? Защото вие не можете да ги изградите. Вие не сте готови да умрете. Вие не сте готови да се отдадете на другия. Не вярвате в саможертвата.

 

Аз имах приятел, интересен човек, беше свещеник. Помня как веднъж разговаряше с млада двойка, опитвайки се да им помогне в сложните им взаимоотношения. И младото момиче казваше: „Аз просто искам да се наслаждавам, да се чувствам добре в тези взаимоотношения.” Свещеникът казал: „Ако се стремиш именно към това, може да си вземеш куче, а не мъж.” Центърът на брака не е наслаждението. Центърът е любовта.

 

Аз винаги се удивлявам, че хората в Русия слушат американска музика. Не разбират нито дума, но тя звучи постоянно. Преди четиридесет години имаше такава песен „Love hurts” (любовта ранява, причинява болка). Любовта причинява болка, защото ние не знаем как да обичаме. Защото очакваме нещо за себе си и, когато не го получаваме, изпитваме болка. Но любовта е способност да се дава, без да очакваме нищо обратно.

 

Страстите открадват любовта ни

 

Какво не е наред с нашите взаимоотношения? Даваме, за да получаваме. Всичко като че ли е оплетено от мрежи. Ние дърпаме струната, за да получим отговор. Живеем, а нашите страсти ни управляват. Страстта – това е ирационална сила, която ни влече. Да, страстта е винаги ирационална. Ние предпочитаме плътските отношения пред любовта… Ние много повече желаем да изглеждаме външно добре, отколкото да се държим добре. Нещо с нас не е в ред. И това нещо е следното: ние вярваме, че състоянието на човешкото падение е естественото състояние на човека.

 

Ние не сме създадени, за да грешим, а за да сме святи. Бог очаква това, а ние вдигаме рамене и казваме: не, това не е за мене. Считаме, че светостта е само за определени хора, а за всички останали е грехът. Не е така. Спомням си как веднъж попитах човек: „Как мислиш, кое е най-страшното, което може да ти се случи?” Мислех си, че отговорът ще е нещо подобно на: „Човекът, когото обичам да умре, или  ме напусне, или да се разболее; или детето да умре.” А той отвърна: „Най-страшното, което може да ми се случи, е да не позная Бога.” Той беше прав.

 

Ние не можем да изменим другите

 

Баща ми винаги ми казваше: „За това, че при теб нещата не сe получават, си виновен самият ти”. Този отговор никога не ми се нравеше. Но той беше правилен. Ние сами сме причина за своите проблеми. И докато не разберем, че именно ние създаваме нещастията и скърбите в своя живот и никой друг, ще продължаваме да се въртим в този порочен кръг и постоянно ще виним другите. Разбирате ли? Ние трябва да изменим себе си. Не можем да променим другите. Особено е нужно да кажем това за мнозина съпрузи и съпруги.

 

„Моят син, моята дъщеря не ходят на църква.” „Моят син или дъщеря живее с някого, с когото не е в брак. Какво да правя?” Ти нищо не можеш да направиш, те сами вземат своите решения. Но това, което се е случило, е станало много преди тези хора да се видят. Вие не сте ги научили, защото и сами не сте знаели, как се строят добри взаимоотношения.

 

Ние търсим това, което убива, вместо да търсим живота

 

Баща ми ми говореше, че най-лошото местоимение – това е „аз”. Защото „аз” е сам, местоимение от единствено число. Така че когато вие видите това „аз” в събитията на живота, тогава трябва да разберете, че започват проблеми. Но когато виждате, че там има повече от един, че там сме „ние”… Опитвам се да ви кажа: ако вие преди всичко мислите за себе си, винаги ще завършвате живота си в самота – без другите.

 

Последният път, когато бях в Русия, отговарях на въпроси и казах, че ако някой ви пита: „Обичаш ли ме?”- бягайте от него. Не към, а от него. Такъв ще изпие жизнените ви сокове. Защото такъв човек иска всичко от тебе, но не мисли за тебе. Ние не можем да сме във взаимоотношения с друг човек дотогава, докато не намерим своето място – третото място във връзката, не първото.