Защо имаме нужда от църквата?
Юли 13, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор :
“Когато сме в прегръдките на нашата майка – Църквата, ние трябва да знаем, че сме с нашия Господ”
Един от често задаваните въпроси, който чуваме е “Защо имаме нужда от църквата?” Хората искат да знаят, защо трябва да отиват в църквата, да присъстват на службите, които не могат да разберат, да се подчиняват на правила, които чувстват, че потискат техния начин на живот, и да прекарват времето си с други хора, които не знаят или искат да знаят всичко това. Казват, че е достатъчно, това че общуват с Бога по свой си начин, където и когато те имат настроение за това. Изгубили са основния смисъл за въплъщението на нашия Господ като човешко същество, и забравят, че ходенето на църква не е просто да се установиш на дадено място, където се събират за разни ритуали и на по чаша кафе. “Църквата” е много повече от сгради, ритуали и правила.
Защо имаме нужда от църквата? За да можем да вземем пример от Бога и да живеем с Бога, тук на земята, както и във вечността. Как можем да дадем възможност на това невероятно твърдение? От една страна е трудно да се опише живота с Бога само с думи, а от друга е трудно да се обясни, когато липсва любов. Светото Писание е много ясно, че познаването на Бога – това е всичко, на което Той ни е учил, и че да познаеш Бога – това е да живееш с Него. Той е създал всеки един от нас, съзнателно, целенасочено, с единствената цел да живеем с Него и Той да живее в нас тук и във вечността.
Това учение се среща навсякъде в цялото Писание. Старият Завет е една дълга история, в която Бог търси своя народ, защото хората винаги са бягали от Него чрез връщане към идолопоклонство. Когато Той всъщност дойде да живее сред нас в плът, не го направи за да се срещне само с Апостолите. Те бяха действително благословени да опознаят Богочовека с петте си сетива. Свети Йоан Богослов описва съвсем ясно това: “Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота… което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.”( 1 Йоан 1:3)
Въпреки това най-силните думи в Писанието за познаването на Иисус като Бог и човек идват директно от самия Господ. Той изрича думи като тези: “Аз съм добрият пастир, и познавам Моите Си, и Моите Ме познават (Йоан,гл. 10:14). “Пребъдете в Мене, и Аз във вас.”(Йоан, гл. 15:4). “А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан, гл. 17:3)
Как да познаем Иисус Христос? Той Самия ни казва, че ще изпрати Своя Свят Дух, за да ни научи на всичко, което трябва да знаем, включително и как да Му се молим. И Духът не само ще ни разкрие Иисус Христос, но Той всъщност ще заживее в нас: “Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава, а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.” (Йоан, гл. 14:17). Това учение за познаването на Бога не е само за ранните християни, но възможно е някак да не се предлага в днешно време. Свети Силуан, който починал само преди седемдесет години, ни засвидетелства следното:
“Нашия Отец ни обича толкова много и затова ни е дал Своя Син: но такава беше и волята на Сина, да се въплъти и да живее между нас на земята. И светите Апостоли и множество хора видяха Бога в плът, но не всички Го познаха като Бог; но това ми беше дадено на мен, бедния грешник, чрез Светия Дух да разбера, че Иисус Христос е Господ… душата ми изведнъж видя Господа, и разбрах, че това е Той… Господ с Неговата безгранична милост ми даде тази благодат на мене, грешния, та и другите да могат да опознаят Бога и да се обърнат към Него… Господ ми е свидетел (Св. Силуан от Света Гора, SVS Press, 1999.)”
Когато Нашия Господ реши да ни създаде, Той ни даде всичко, за да ни направи Негови. Той ни присъедини към Себе Си чрез Своето Тяло, което тук на земята се реализира в Църквата. Старецът Порфирий казва:
“С почитането на Бога вие живеете в Рая. Ако познавате и обичате Христос, живеете в Рая… Църквата е Рая на земята, същият Рай, който е на небето”
Когато погледнем към Църквата тук на земята, понякога виждаме само сгради, множество правила, които не винаги са ни удобни, както и много високи очаквания по отношение на нашето поведение и изборите, които правим в живота. Църквата се опитва да се включи в нашия живот по всякакъв начин, очаквайки от нас да отидем на служба, да постим, да даваме милостиня, да четем Писанието, да участваме в Тайнствата, и да се молим редовно у дома и навсякъде другаде. Църквата ни казва как да се държим, как да се обличаме, как да се отнасяме един към друг и към другите около нас. Всичко това може да започне да ни се струва много тежко и потискащо. Чувството за тежест в нас, не е била идеята на Господ! Всичко отнасящо се до Църквата има една цел: да ни доведе до тясна връзка с Нашия Бог, да ни подготви за вечността. Това е място, където опознаваме Бога и живеем в Неговата Църква всички заедно. Отец Захарий, йеромонах от манастира в Есекс, Англия, го описва по следния начин:
“Когато човек откликва на любовта на Христос, той осъзнава, че е над всички, покланя се пред Неговото Божествено същество. Божията благодат, която е докоснала неговото сърце му дава възможност да възприеме образа на Бога, Който е истинския модел за неговия живот, Който запалва вътре в него желание да живее повторно, в съответствие с първоначалната цел на създаването му.
Благодатта поставя началото на промяната в него, но за да даде тази благодат плодове, той трябва да живее като част от това поклонническо общество, което е Църквата. Църквата е събранието на светиите, чрез които Бог говори и в които Той се отразява. Нашето общо членство ни обединява с нашите братя, които непрекъснато стоят пред Бога, и това ни кара да се чувстваме в безопасност, защото и самите светии са пътували по пътя към очистването. И като членове на тази поклонническа общност, която е Църквата, ние участваме в Божествената чистота… Нашето пречистване не се случва механично… Човешката воля трябва да се труди заедно с Божията благодат (The Hidden Man of the Heart, Mt. Thabor Publishing, 2008, p. 125).
Църквата не е просто една земна институция, която има за цел да ни контролира чрез правила и да ограничава почитта ни към остарелите ритуали. Тя е жива, дишаща – буквално с Тялото Христово. Това означава, че животът ни с Христос може единствено да се живее в рамките на това църковно тяло. Всички аспекти на този живот възпитават, формират и защитават нашата душа. Границите определени от Църквата нямат за цел да ни ограничават, а да ни дават свобода. В рамките на тези стени, душите ни може да се издигнат. Когато стоим в прегръдките на нашата майка – Църквата , ние трябва да знаем, че сме в прегръдките на Самия Бог. Ако можем изцяло да се отдадем на Христовата любов, нашия духовен живот ще разцъфне в една безкрайна радост и мир.
източник: orthodoxwayoflife
Из вестник “Преобразен живот” на православните монахини, 2008 г. Православен манастир “Преображение”, Пенсилвания
