Седем правила относно пастирската грижа за душата

Ноември 25, 2017 in Свещеническа конференция

Автор : архимандрит Тихон (Агриков)

 

 

На 15 ноември 2000 г. се представи пред Господа опитния духовник, известен проповедник и преподавател от Московската Духовна Академия архимандрит Тихон (Агриков), в монашеска схима Пантелеймон.

 

По случай седемнадесетата годишнина от блаженната памет на стареца привеждаме някои правила които, по убеждението на о. Тихон ще помогнат в развитието на пастирската грижа за душата.

 

1. Никога и на никого да не се отказват каквито и да е пастирски грижи – извикат ли те да причастиш болен, помолят ли те да извършиш някаква треба в храма, подадат ли ти листче с литургия за упокой или за здраве – всичко да се приеме със сърце и на всичко да се отговори с радост.

2. Ако не можете да направите нещо сам, помолете да го направи вашия съслужител.

3. Ако не можете да свършите нещо днес (например, да се причасти болен), не отлагайте да го свършите на следващия ден, разбира се, ако болния не е в смъртна опасност.

4. Окуражавайте хората при тяхната индивидуална (частна) изповед, като вземате сърдечно участие в душевните страдания на ближния, същевременно така ще обогатите и своята душа с опита на духовно ръководство и попечителство.

5. Молете се със сърдечна молитва пред Бога при тежки душевни страдания на ближния, чак до самия край на болестта.

6. Доколкото ви стигат силите, съразпъвайте душата си заради ближния пред Бога и всички негови скърби и духовни нужди възприемайте молитвено в Бога и ги преживявайте, като свои собствени.

7. Най-малко от всичко мислете за възнаграждение (пари) при изпълняване на пастирските си задължения. Ако има молитвеност, вътрешно съучастие в скърбите на ближния и добросъвестно изпълнение на требите, то ще има и добро, и даже свръхзаслужено възнаграждение. Парите не са причина, а следствие от грижата за душите. Затова, каквато е грижата за душата, такова ще бъде и възнаграждението.

 



Източник: „Пастирско богословие“, т.1, 1967 г.