Имитация на деятелността
Декември 9, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : протойерей Владимир Воробьов, протойерей Димитрий Смирнов
Има два пътя. Единият от тях е бързият и краткият. Това е да имитираш дейност. Такива имитатори има и в чиновническия апарат, и в средата на военнослужещите, на учителите, полицаите, съдиите и т.н. Те имитират дейност, и цялата им енергия отива именно за тази имитация. С помощта на някои прости похвати човек създава илюзията, че полага сериозен труд, благодарение на което да напредва в кариерата си и заплатата му да расте.
А има и истински работници. Това е дългият път.
В крайна сметка имитаторът се разкрива като некадърник. Търпят го, ако е нечий син или роднина, а ако ли не, освобождават го, при това с лоша характеристика.
Един добър музикант или художник не може да бъде имитатор. За лаиците имитаторът може и да им се струва интересен, но тези, които разбират от изкуство, веднага ще разберат, че това е халтура.
Какъв е бил проблемът на Христос с фарисеите? Те са били ненавистни на Господ, именно за това, че са били имитатори. Имитация на духовен живот. Св. Григорий Богослов е казал: „ Христос е разрушител на буквата на закона“. Вместо благодатното разбиране на Божията воля, тези хора са предлагали буквата, един напълно неодухотворен закон, и резултатът е мъртво, зло дело, заради което човек е готов да убие даже и Месията.
Има и имитатори сред свещениците. Престъпление против пастирсвото, когато човек не гледа душата на ближния, а колко е издут джоба му.
Ние не водим сметка кои са повече, но Църквата се гради именно на тези, които действително желаят да служат на Спасителя.
Не се представяй за такъв, какъвто не си
Като продължение на думите на о. Димитрий искам да кажа, че думата „ антихрист“ означава в превод „ вместо Христос“ (αντι΄ – на гръцки - вместо, против). Това е този, който се представя за Христа. Това е имитация, измама – вместо истинското предлага сурогат, фалшификат.
Всеки свещеник, който не живее по Христовия закон, и не води хората към Христос, а към себе си, превръща себе си в малък антихрист. Тоест, ако преследва някакъв свой личен интерес, понякога паричен, а често и някакъв друг, например, ако търси емоции, чувства. Привързва паството към себе си, за да бъде в центъра, да има власт върху него. И по този начин затваря Пътя към Христа за себе си и за другите. Това е голям проблем и заплаха. Проблем, свързан с истинското значение на нещата. За всеки свещеник съществува риска да стане такъв малък антихрист.
В началото на моето свещеническо служение, по време на една от първите ми срещи с о. Йоан Крестянкин, той ми каза: „ Най- важното е да не се представяш за такъв, какъвто не си “.
Никога не се старай да правиш това. Защото светът стои в зло и в лъжа. Сатаната е лъжа. И една от главните мисии на Църквата е да свидетелства за истината, да говори за правдата.
Затова свещеникът е длъжен да говори за истината, да живее по истината, винаги да свидетелства пред хората за истината. И не трябва да изисква от тях онова, което сам не прави. Не трябва да проповядва това, което самият той не изпълнява. Той не трябва да свидетелства за Бога, за вярата, ако сам не е убеден в това. Трябва да прекарва всичко през сърцето си. Чистото и правдиво сърце привлича хората към Бога.
И винаги трябва да се помни, че задачата на свещеника е да бъде пътеводител към Христа, да бъде просто оръдие в Божиите ръце, и нищо повече.
