Владиката, който знаеше всичко
Декември 13, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Монахиня Теодосия
Ако мога да се гордея с това, съм кръстена от свети Йоан Шанхайски. Родила съм се рано в шестия месец и половина, с тегло – един и половина килограма и едва съм оцеляла, а седмица по-късно са ме кръстили. И смятам, че оттогава насам владиката е мой покровител.
В мен владика Йоан е оставил само детски впечатления. Той преди всичко много обичаше сираците, много се грижеше за тях. Учеше ни да обичаме молитвата и да бъдем милостиви.
Например, ни взимаше със себе си в болницата. Спомням си, че бяхме три момичета – Ляля, Леля и Люля. Аз бях Леля.
Имаше и едно момче Филип. Владиката първо ни заведе в един магазин и каза:
- Изберете си играчки.
А ние тогава изобщо нямахме играчки. Живеехме много бедно.
Той ми каза:
- А ти, Леля, вземи две играчки.
Аз бях малка, но вече знаех, че щом на етикета цифрата стои пред запетаята – това е скъпо, а ако е след нея – евтино. И все оглеждах играчките. Владиката се приближи до мен и каза:
- Не гледай колко струва, просто избери това, което ти харесва.
Много обичах като дете пухкавите зайци, и затова избрах един голям заек, и един малък.
По-късно отидохме в детската болница. Децата видяха владиката Йоан и веднага заплакаха. Защото той по външност не беше красив, беше прегърбен, с много необичайна коса, често ходеше бос, с една дума – юродив.
Приближихме се до едно момиче, и той каза:
- Леля, дай своята играчка на момичето.
Аз си помислих – та аз самата още не съм успяла да си поиграя. Поглеждам владиката, поглеждам момичето, а той ми казва:
- Това момиче сега е болно, а ти си здрава. После и ти също може да се разболееш.
Е, аз толкова обичах владиката, как бих могла да не го послушам? И веднага дадох по-големия заек, а малкия го скрих зад мен. От този ден ми се появи прякора – Заека.
Когато напуснахме болницата той каза на моята приятелка Ляле:
- Ти ще станеш монахиня.
А тя изкрещя:
- Аз не искам да живея в манастир.
- Нищо, нищо, ще станеш монахиня.
Тя в момента е съпруга на свещеник в Женева.
На мен каза:
- Където направиш своите първи крачки, там ще направиш и последните.
Владика Йоан често се изразяваше образно, затова разбрахме, че щом първите си крачки съм направила в манастира, то, това означава, че и последните ще ги направя в манастира.
Веднъж, когато пак бяхме отишли в детската болница, Филип не искаше да даде своята играчка на болните деца. Владиката стоеше с него близо до кревата на болното дете, което заплака, изплашено от непознатите хора. Плачеше също и Филип, защото не искаше да се раздели с играчката.
После владиката му каза:
- Ти ще завършиш зле.
И той, за съжаление, когато порасна, станал наркоман и умря рано.
Много обичахме нашия владика Йоан и бяхме готови да отидем навсякъде с него, въпреки че беше строг. Аз държах владишкия жезъл, когато служеше в Леснинския манастир. На мен ми беше трудно да стоя права и се прехвърлях от единия крак на другия. Държеше всички да стоят прави. Не можеше да се разговаря в храма. По време на богослужението нищо не пропускаше, службите бяха много дълги, така че ние понякога дори негодувахме – кога вече ще свърши?
Той знаеше всичко. Не мога да обясня с думи. В мен имаше детска любов и привързаност. Но дори и сега аз разбирам, че той всичко знаеше.
Да, той беше прозорлив. Например, стоим в църквата. Време е да се приближим до кръста, а зад мен две жени стоят и спорят. Едната казва:
-О, аз няма да дойда, гнуслива съм, няма да целуна ръката му.
А втората й казва:
-Да, ама това е владиката, трябва да отидеш.
А тя, в никакъв случай не иска и не иска. Приближава се втората, а владиката й казва:
- Кажи на своята приятелка, да дойде поне да целуне кръста. Ръката ми може да не целува.
Един друг случай стана с мен в моето ранно детство. Аз бях малка, но много упорита. По онова време вече ме бяха поставили да слагам орлите на архиерейската служба. И един ден някой владика взел и хвърлил орела, казвайки, че владика Йоан няма да стои после на него. А аз така го обичах – и си казах: „Ах, така значи! Аз ще ти покажа!” И замълчах. Аз разбира се, казах всичко на майка Теодора, и после реших да си мълча. На следващия ден беше заседанието на Синода, пет архиереи служиха на литургията. Оставих всички орли настрана, освен един. Майка ми каза:
- Леля, орлеца.
Аз поклащам глава. А тя отново:
- Леля, орлеца.
Аз отново поклащам глава.
След литургията ми поискаха обяснение. Всички питаха:
- Леля, защо не постави орела?
И тогава владика Йоан влиза и казва:
- А може, някой да не иска да стои на този орел?
Бях на пет и половина години, погледнах владиката и си помислих: „Сега той ще разкаже всичко за моите детски пакости”.
И без да чакам пълното разобличаване, казах:
- О, владико, простете, аз вчера откраднах краставиците от градината. Толкова ми се ядяха.
Той обичаше децата. И тази любов остана завинаги в сърцето ми.
Помня, че той често посещаваше болниците, довеждаше хората в църквата, причастяваше ги. И ако докторите казваха за някой, че той е безнадеждно болен, то владиката възразяваше:
- Не, той ще живее.
Той простичко утешаваше:
- Всичко ще бъде наред.
И човекът се възстановяваше.
Една жена се разболяла от рак, направили й операция, а на третия ден при нея отишъл докторът и й казал:
- Нищо ви няма.
- Как нищо? – се удивила тя.
- Не знам, но при вас дойде вашия дядо, прекръсти ви и ви поръси с вода.
- Но, аз нямам никакъв дядо – възразила жената.
- Ето на вашето нощно шкафче има снимка на вашия дядо.
А там стояла снимката на свети Йоан.
И в моя личен живот се случват удивителни неща. Ако с някой съм постъпила лошо, тогава аз виждам на сън владика Йоан, размахва пръст към мен и ми казва – „бъди внимателна, докато свещта не е угаснала”. И разбирам, че съм направила нещо неправилно. Всъщност не вярвам в сънища, но това беше особен случай.
Източник: православие ру
