Извън вярата нищо не може да бъде добро
Май 30, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Св. Йоан Златоуст
Можеш да видиш много дела, които изглежда да блестят като добри, бидейки извън думите на истината, можеш да намериш мъже състрадателни, милостиви, загрижени за справедливостта, но в делата им няма плодове, защото (тези хора) не знаят делата на истината. Тези дела са прекрасни, но преди тях трябва да върви едно още по-високо дело. Когато някога иудеите попитали Господа „какво трябва да направим, за да извършваме делата Божии?“, Той им отговорил, че „делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил“ (Йоан 6: 28-29). Обърни внимание, че Той назовава вярата – дело. И така, когато повярваш, едновременно с това ти процъфтяваш и с дела, и това не зависи от броя им, а защото вярата сама по себе си е пълна с добри дела. Делата стоят по отношение към хората и от хората, а вярата – от хората в отношението им към Бога; вярата прави от онзи, който се обръща към нея – гражданин на небето; вярата превръща човека, сътворен от пръст, в събеседник на Бога; извън вярата нищо не може да бъде нещо добро.
Струва ми се, братя, че – искам да направя едно сравнение – делата, макар да са цветущи, добри дела, но лишени от благочестие в Бога, ми приличат на останки на мъртъвци, наистина великолепно облечени, но без чувство за прекрасното. Каква полза от една мъртва душа, мъртва за Бог-Слово, но облечена в добри дела? Делата си струват, ако са извършена с надежда за отплата и получаване на венци. Ако не познаваш Основоположника на подвизите, тогава за кого се подвизаваш?
Не е задължително вярата да бъде лишена от дела, за да не бъде поругавана, но все пак, вярата стои по-високо от делата. За хора, които са заслужили да бъдат назовавани човеци, преди всичко е необходимо надеждата в Христа да върви пред всичко останало в живота им, и след това тя да бъде подкрепена с добри дела. Душата трябва да се подхранва с добри дела, но преди всичко трябва да е вярата; не може да се приеме човек да живее и твори справедливи дела без вяра, но за верния, дори и да няма дела, мога да твърдя, че е изживял и постигнал придобиването на царството Божие. Никой не е жив без вяра; ето, че разбойникът, като повярвал, бил оправдан (Лука, 23: 40-43). И не ми казвай – той не е имал време да живее праведно, аз не оспорвам това, но подчертавам, че просто самата вяра го е спасила. Ако той по-нататък би останал жив и би живял без дела, то тогава би се лишил от спасение.
От това става ясно, че вярата сама по себе си носи спасение, но делата сами по себе си, не оправдават онзи, който ги извършва. И Петър, блаженият и почитан апостол, идвайки от Йопия и виждайки Божията благодат, изливаща се върху ония, които били считани за чуждоплеменни, прониквайки се в Божията воля, казва: „наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10: 34-35). Не казал: „всеки народ, постъпващ по правдата Му“ се спасява, но – приятен Му е, т.е., става достоен да бъде приет. Затова е нужно вярата да блести преди делата и след вярата да следват делата. И никой да не хули вярата за това, че е безплодна, и да не безчести делата заради неверие. Стани плодоносна маслина, но в Божия дом. И тук под плодоносна маслина се разбират делата, а домът Божий – това означава вярата.
Източник: назиданиясвятихотцов@zhiviy v pomochti
