Рождество Христово

Декември 25, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Свети Йоан Златоуст

 

Настъпи празникът на всички празници и изпълни с радост вселената! Празник за тържеството на всички добродетели, корен и извор на всички наши блага. Празник, чрез който небето се отвори, Духът се изпрати, средостението се унищожи, преградите паднаха, разделението се съедини, мракът се разсея, светлинното блесна, небето прие естество, произлязло от земята, земята прие Този, Който почива на херувимите, робите станаха свободни, враговете – чеда, другородците – наследници!

 

Чрез този празник е унищожена продължителната вражда и дългата война, и настъпил мир, отдавна очакван от ангелите и желан от праведните люде. И Павел възклицавал, говорейки: „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, която беше посред, като с плътта си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир… (Еф. 2:14-15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно знамение на кръста – придобивка Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия Цар!

 

Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людите, а людите са в общение с небесните сили; демоните бягат, смъртта е унищожена, раят е отворен, клетвата е снета, грехът е изчезнал, заблуждението е изгонено, истината е възтържествувала!

 

Природата, от която херувимите пазели рая, днес се съединила с Бога. Като слушаш това – прости се с унинието – по-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек! Ако това е станало, то и всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе Си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас. Христос се родил по плът, за да възроди теб по дух; родил се от жена, за да престанеш ти да бъдеш син на жена; допуснал Неговия Отец да стане роб, та ти робът, да станеш отец на Господаря! Нека се възрадваме и развеселим – нека с радост си спомним за всички Божии благодеяния към нас! Как обаче е станало това удивително и велико дело? Как ние, огрешените, които се оказахме недостойни за земята, понеже се лишихме от властта долу, бяхме въздигнати на такава висота?! Как се прекрати войната? Как се унищожи гнева? Как…?

 

Размишлявайки за величието на това Христово снизхождение към човешкия род, нека отдадем на Бога достойна чест и прилична награда! Нашата награда към Бога не може да бъде нищо друго, освен нашето спасение и нашите души, освен грижата за добродетели и жертви за нашите братя. Нищо друго не може да бъде признак и отличие за вярващия в Христа и любещия Бога, освен грижата за нашите ближни и попечението за тяхното спасение – защото и Христос не дойде да угоди на Себе Си, а да послужи на мнозина!