Индивидуализмът и социализмът – това са зверските имена на сатанинското човечество
Февруари 20, 2019 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Николай Велимирович
Вие сте Божията църква, братя мои. Знаете ли, че сте светиня Божия? Знаете ли, че телата ви са храмове на Бога? Знаете ли, че не сте свои, а Божии? Знаете ли, че вашият Небесен Отец ви очаква, за да ви приеме като свои храмове в безграничния и вечен храм? Ако знаете това, трябва да се пазите от всяка нечистота, както в дела, така и в желания и помисли. Трябва да живеете в голям страх от Божия съд и да се държите като в олтар на живия и страшен Бог.
Когато ви наричам храм на Светия Дух, не ви наричам аз така, а Божият апостол. Аз само потвърждавам това и подчертавам личността на всеки от вас. И когато ви именувам – не аз отново, а Божият апостол – Божия Църква, то така изтъкваме и ви потвърждаваме като членове на Христовата Църква или Божието семейство. Така че, и като индивиди и като членове на църкви, вие сте и в двата случая Божии. И като личности и като членове на Църквата, вие и в двата случая сте светиня Божия. По този начин по най-добрия начин са решени два въпроса, които безбожният свят никак не можеше да реши; два въпроса, за които Европа наистина проля реки от кръв, но ги остави неразрешени. И това са въпросите за личността и общността, или казано по друг начин: за индивидуализма и социализма.
В реките от кръв един път е потъвало едното, а друг път другото, веднъж се е издигало едното, а след време другото. Но никога не са могли и двете да получат от хората правото си на съществуване. Винаги едното крещи от едната страна: „Нека личността да се удави, за да има общество!“ А другото крещи от другата: „Нека обществото да се удави, за да бъде личността!“ Но и двете никога не е могло да бъдат приведени в хармония. Защо? Знаете ли заради какво? Защото светостта се губи. Свещеното бе премахнато от човека и от обществото и всичко започна да върви вулгарно по вулгарни пътища към вулгарни цели. Вече нито човека има съжаление и уважение към обществото, нито обществото към човека. Личността престана да се смята за свещен храм на Божия Дух и обществото престана да се счита за свята Църква, т.е. свещената общност, или дори още по-добре семейство на Бога.
И веднага щом Бог се отдалечи, Сатана се яви на мегдана, за да разярява индивидуалистите срещу социалистите, от една страна, с едната си армия и социалистите срещу индивидуалистите, от друга страна, с другата си армия.
Индивидуализмът и социализмът – това са зверските имена на сатанинското човечество, които потискат наименованията: храм и църква.
Ние християните казваме, както и апостолът за личността – храм, а за обществото казваме църква. Всеки християнин е свят храм на Светия Дух и събранието на християните е свята Църква на Светия Бог. И в двата случая светиня. И в двата случая Божии дял. Да, и в двата случая се уважава християнинът като самия Христос, а християнското общество като събрание на богове. И в двата случая се разбира Божието бащинство от Божия страна, а от човешка страна в първия случай – човешкото синовство (спрямо Отца) и човешкото братство (на всеки човек спрямо другите хора).
В храма на Светият Дух владее Дух Свети. Което означава, че и в мен и в теб, в роднините ми и в близките ти, във всички нас, кръстените, които сме храмове на Светия Дух, пребивава Дух Свети и сме ръководени от един и същ Свят Дух. С тоя Дух ние дишаме и живеем. Чрез Него се освещаваме, обединяваме се в едно тяло, не в тяло скотско, нито в естествено, а в тяло Христово, заченато в Назарет без човешка похот, преобразено на Тавор, възкръснало на Голгота, възнесено на небето.
И когато във всички нас, както в свети храмове, владее Светият Дух, то тогава и в събранието на всички нас, т.е. в Църквата на живия Бог царува същият Свят Дух. И когато в много хора има един и същ Божий Свят Дух, тогава всички, хиляди или милиони или милиарди – всички са като един единствен човек. Тъй като в единия и същ Дух Господен множеството става единно. И отново, чрез грижа и любов за всички и за всеки, един човек става като мнозина, и единното е като множеството. Всичко чрез силата на Светия Дух и святата любов.
По този начин явеният Бог в лика на Иисус Христос е решил напълно и съвършено тези два мъчни въпроса, които самите хора никога не са могли, нито биха могли някога да решат. Както без дъжд не могат умовете на всички хора да решат въпроса за оранта и сеитбата, а когато Бог даде дъжд от висините, тогава всичко е добре решено. Така нито въпросът за ценността и свободата на личността, от една страна, нито въпросът за обществото (от тесен до най-широк кръг от хора, от най-малкото до най-голямото), не могат да бъдат решени без нещо небесно. Трябва да слезе при хората нещо от небето, тъй както дъждът пада на сухата земя. А това нещо небесно не е нещо, но е някой, и то не е някой друг, а самата преславна трета ипостас на Светата Троица, Светият Дух. Когато Той слезе от небето, и направи от пръстените и тленни човешки тела Божии храмове, и когато всички тези храмове съедини в свята Божия Църква, тогава човешкият ум и човешката ръка няма вече какво да добавят, нито да отнемат. Човешкият ум и човешките ръце могат само да унищожат това, което Бог е създал. Това стана в Европа. Заради това се стигна до мъгла и объркване, бунт и революция, война и унищожение. Защото безбожниците възлюбиха мрака повече от светлината и пътя на Сатана повече от пътя на Христос. И както отпаднаха от Христос, така и се провалиха. Захвърляйки от себе си всяка светиня и отблъсквайки Светия Дух от себе си, те станаха подигравка на демоните и животните. Знаят това демоните и чувстват това животните. Ето защо демоните все по-силно нападат бившите хора и животните все повече се страхуват и бягат от тях. Амин.
Извор: https://svetosavlje.org/kroz-tamnicki-prozor/73/
