Спомени със св. Паисий Светогорец
Март 27, 2019 in Беседи, Начална страница, Отечески съвети
Автор : Арголидски митрополит Нектарий
Старецът Паисий ни отвори веднага. Имаше много добро настроение. Останахме при него три часа и половина. През цялото време вършеше ръчния си труд и ни говореше по много теми. В началото, искайки да ни почерпи, отиде да извади вода от кладенеца. Въжето се беше оплело. Опитваше се да го разплете с голямо търпение. Бях започнал да губя търпение. Бях и жаден… Старецът ни погледна с блага усмивка и ни каза:
- Имало едно малко дяволче, на което големите дяволи му се подигравали. „Ти си малък, не можеш нищо да направиш. Слаб си и не можеш да изкушиш хората, да ги завлечеш в някой грях.”
А то отвърнало:
- Е, и аз правя нещо. Отивам и оплитам въжетата и конците, за да ругаят хората…
Накрая въжетата се разплетоха и старецът ни даде прясна вода и локум.
- Една вечер видях да блещукат две очи. Помислих, че е изкушение, но на сутринта видях две заешки стъпки. На другия ден ме посети едно малко зайче. Взех го на ръце, нахраних го, взех боя и сложих един кръст на челото му. Тръгна си и след малко дойде отново с братчетата си. Нахраних ги, сложих и на тях един кръст с думите: “Къде ви остави безсърдечната ви майка? Поставих ги на едно място и на сутринта си бяха тръгнали.”
Г. от нашата компания поиска прошка, че така често го безпокоим.
- Не, не е така. Приятно ми е да разговарям с хора, които имат духовни интереси. Това е равносилно на молитвата, която бих отправял. Онова, което ме разстройва, е, че идват някои любопитковци и очакват да видят някаква… зоологическа градина. Дойдоха веднъж трима. Видях ги от прозореца и разбрах, че са любопитковци. Рекох да им отворя да видя какво ще излезе. Седнаха мълчаливи и ме гледаха вцепенено. Не след дълго единият попита:
- Вали ли много сняг тук?
- Е, не много.
Не след дълго вторият попита:
- Морето далеч ли е оттук?
- Е, половин час.
Мина малко време в мълчание и третият попита:
- От дълги години ли сте тук?
- От еди-колко си.
Видях, че нямат нищо друго да кажат и им казах:
- Я да ви попитам и аз сега. Караманлис къде се намира?
- В Париж.
- Папандреу?
- Ама умря, не го ли научихте?
- А, така ли? Я ми кажете, как върви лирата сега?
Започнаха да спорят, единият каза еди-колко си, другият еди-колко си. Слушах ги и им казвам:
- Добре, не се карайте. Я ми кажете, каква духовна полза получихте и какво излезе от разговора, който имахме?
Затова се крия от любопитните. Имам шест бърлоги тук наблизо и отивам и се крия.
(Спомних си, че веднъж старецът беше поставил една табела и пишеше „Подивях, отидох в гората”.)
Старецът Тихон казваше, че „Бог всяка сутрин благославя с едната си ръка целия свят. Когато вижда смирен човек, го благославя с две ръце”. Божията благодат идва задължително в смирения човек.
Не е нужно да се тревожим за спасението ни. Божията милост ще ни спаси даром. „Милост Твоя поженет мя… (Твоята милост ме преследва)”, не казваме ли така? Разположение иска Бог. Разбойникът горе на кръста разположение имал, затова и пръв влязъл в Рая. Даже скочил през оградата, защото св. ап. Петър, който държал ключовете за вратите на Рая, още не бил влязъл…!
Децата искат нещо по-дълбоко. В неделните училища осакатяват децата. Създават разглезени християни. Само тра-ла-ла и игрички. За жертва – нищо. Също така светските хора имат театър? Да направим и ние християнски театър. Светските хора имат телевизия? Да направим и ние християнска програма. Разбира се, детето иска и топката да играе. Но ние даваме само светски радости на децата. Скриваме истинската радост.
Най-малкият от компанията ни попита:
- Тоест е лошо да гледаме телевизия?
- За духовна телевизия не ви ли е говорил никой?
- Не, какво е това?
- Не го ли знаете, че съществува духовната телевизия? Както за тялото съществува телесна наслада, така и за душата съществува духовна наслада. Затова много светци виждали какво става в същия момент далеч от тях. Живеели други духовни състояния.
- Грях ли е, че не се молим?
- Ама кой има нужда, ние или Бог? Ние имаме нужда, не Бог.
Тези, които не се подвизават, имат тревога, те са за съжаление. Докато малката борба загася тревогата.
Когато човекът придобие чистотата на Адам, природата около него се опитомява. Тук имах доста змии. Но аз съм пълен със страсти. Когато змията ме вижда, бяга, не прави място на гнева, дразнението, затова и е по-добра от мене. Мен Бог ме сътвори човек, домоуправител. Можеше да ме създаде змия, не е ли Негово право? И за съжаление още не съм Му благодарил, че ме е сътворил човек.
Направи ми впечатление едно маслиново дърво до него. Беше орязано и обелено. Попитахме го защо е така и той ни каза с кимване:
- А, маслината… Подстригах я, обръснах я, свалих й и расото да видя какъв плод ще даде!
В Атина и в мегаполисите децата живеят в кафези. Не виждат природата. Имат изкуствени цветя, изкуствени животни, изкуствени игри, затова израстват сред фалш и свикват с него. Живеят фалшив живот.
Да сравняваме себе си със светците, не с другите. Аз например постих три дена. Когато обаче чета, че преп. Паисий Велики е постил 20 дни, какво мога да кажа?
Аз, който съм толкова години калугер, ако благодатта ме остави, ще ме видите в някоя долнопробна кръчма в Солун, макар никога досега да не съм ходил.
Светите канони са ограда. Нужно е духовникът да има голяма разсъдителност. Св. Василий Велики постановявал строги канони, но накрая с това, което казва за начина на покаяние и т.н. отхвърля по някакъв начин всичко.
превод: Константин Константинов
