Целта на думите е мълчанието.

***

Ако не можеш да извлечеш духовна полза от мълчанието на един свят човек, то и от думите му полза няма да можеш да извлечеш.

***

Бъдете малкодумци и сладкодумци.

***

По-добре е да паднеш от високо, отколкото от езика си (т.е. поради него).

***

Бъди бавен, когато говориш, и бърз, когато се молиш.

***

Нека и ние придобием малко от смиреността и мълчанието на Света Богородица.

***

Думите без живот са безгласни, докато животът без думи е красноречив. Тоест думи, които не са съпроводени от аналогични дела, са празни, докато последователният живот, макар и да не е съпроводен от думи, прави най-гръмката проповед.

***

Най-добрият учител е мравката, която изобщо не говори.

***

Когато говориш малко, ще чуеш и много.

***

В мълчанието печелиш, в думите губиш.

***

Без нужда не говори.

***

Слава на Троичния Бог, че тежко чувам и така се избавям от много и излишни думи.

***

Сред многото думи се крият и много скърби.

***

Стани като небето, което милиарди години наред разказва за славата на Бога без да има уста и да говори. Затова най-добрите думи са мълчаливите думи и най-доброто говорене е говоренето без думи.

***

Велико богатство е светото мълчание. В мълчанието не съществува никаква грешка. Всички изкушения и грешки се намират в думите.

***

Когато имаш умиротворение в душата си, тогава ставаш най-добрият мисионер. С умиротворение се променят всички и всичко около теб.

***

Където има мир, там е и Христос. Където има смут, там е дяволът.

***

- Геронда, как да придобием умиротворение в живота ни?

- Човекът не е от желязо. Много пъти е подвластен на промени. Дори и от времето, ако има облаци или влага, може да се промени душевното му настроение. Толкова е променлив. Затова не търси съвършеното. Но най-доброто лекарство, за да изчезне смутът, е спокойната съвест. Доброто известие, коeто съвестта ни дава, че вършим Божията воля.

Също така изключително много помага и младенческото доверяване на Бога. Виждаш ли малките деца? Изпитват ли изобщо стрес или тревога за това дали на обед ще намерят ядене или през нощта легло, за да спят? Смятат всичко за даденост от дадената любов и грижа на родителите си и така нямат никакъв стрес, а чувстват мир. Ако успеем и ние да придобием такава вяра и доверие в Бога Отца и в Света Богородица, тогава ще живеем и ще дишаме спокойно като малки и незлобливи деца. При това да не забравяме, че и доверяването на Бога от само себе си е косвено една тайна молитва.

Да внимаваме обаче в човешката логика, която, след като се отклонила от Бога, тежко се разболяла и прилича на автомобил, който хвърчи по пътя без волан и завива постоянно и назад към тъмни мисли и така сърцето ни се изпълва с демонична тревога.

***

Вътрешното умиротворение поражда и смирението и любовта.

***

Каквото е отмората за тялото, същото е и безмълвието за душата.

***

Доведената сестра на благодатта е безмълвието.

***

Ако човек не се отдаде на безмълвие, не може да види себе си.

***

За предпочитане е сиромашията, тоест бедността, с безмълвие, отколкото богатство със смут.

***

Който човек е засаден в Христос, независимо дали е сам или с други, винаги е спокоен и навсякъде чувства мир.

***

Сред безмълвието човек се очиства, а не сред смущението.

***

Смъртта за невярващите е краят. За вярващите обаче е началото.

***

Погребалните повивки и погребалните костюми нямат джобове.

***

- Геронда, починалите имат ли изобщо полза от св. Литургия?

- Разбира се! И благодатта не е по-малка от тази, която приемаме и ние, живите. Защото Христос предава Себе Си и на починалите по начин, който само Той знае. На св. Литургия душите на починалите чрез молитвите на свещениците получават опрощение на греховете. И се заличава всеки техен дълг или най-малкото част от него.

***

Веднага щом приключи този живот в това изгнание и склопим плътските очи, тогава именно се откриват истинските очи, сякаш се събуждаме от дълбок сън и тогава започва новият, вечният живот. Близо до нашия Христос, до Богородичка, до роднините ни, до приятелите ни, до светците и до Ангелите.

***

В гроба не можем да кажем нито едно “Господи помилуй!”, нито да извършим някакво добро дело. Следователно, каквото извършим… тук и сега.

***

Смъртта е тиха за онзи, който е живял тихо живота си.

***

Божията милост ще ни спаси, а не добрите ни дела. Няма да се спасим поради нашите фарисейски дела, които крият безкрайно и неявно тщеславие, а по Божията милост и любов. Какво си мислим, нима Бог ще превърне Рая в бакалия, където, изчислявайки, ще казва: „Дадох ти, дай Ми!”, за да ни постави вътре? Само на любовта Му да се надяваме. На Божията милост.

***

- Геронда, ще се спасим ли?

- Какво да ти кажа, бре, детенцето ми? Между нас казано, „фасонът” ни не е за Рая, но и нито за ада, след като сме Божии образи. Бог и за нас нещо ще устрои, не може да не направи нещо.

***

Преподобната кончина на християнина по това се отличава: ако в душата си чувства увереност за собственото си недостойнство.

***

Един старец видял насън йеромонах от братството, който наскоро бил починал, и го попитал:

- Какво правиш, детето ми, там, където си? Как мина изпитът?

- По отношение на калугерските задължения се представих добре. Но по отношение на Свещенството се затрудних много, защото Христос ме подложи на подробен и строг изпит и се затрудних за неща, които смятах за малки и несъществени и не ги слагах в сметката.

***

Не се надявам на постите ми, на броеницата ми, на поклоните ми, на бденията ми, а само на пролятата върху Кръста Кръв на моя Христос.

***

- Геронда, има ли някакво средство, някакво прозорче, за да влезем в Рая? Защото реално не го виждам (как ще стане).

- Както казва и св. Максим Изповедник, „съществуват три начина за спасение, които не принадлежат към главните начини на спасение”. Те са като странична врата, която те поставя, макар и „нелегално”, в Рая: „Първо, да не съдим. Второ, да прощаваме другите, след като и ние сме подобострастни човеци и на свой ред и ние сме изтерзали и наскърбили братята ни. И, трето, да славословим Бога в нашата болест”.

***

На нас принадлежи реално само това, което продължава да съществува и след гроба.

***

Всички можем да бъдем напълно блажени, но само на небето. Тук е изгнаничество и който търси да намери Рая на тази земя, постоянно търси сурогати на блаженството и никога не може да утоли своята жажда.

***

- Геронда, ще се удостоим ли да видим някога Христос?

- Добри ми чеда, както ни казва и свети Симеон Нови Богослов: „Човек, който не види духовно Христос в този живот, нито в другия, във вечния живот има надежда да Го види”.

***

Ако Бог беше справедлив, както ние, хората, разбираме справедливостта, тогава всички щяхме да сме отишли в ада.

***

Всички временни неща, които тук ни изглеждат красиви и привлекателни, в сравнение с онези, вечните, които Христос ще ни подари, ще приличат на мрак и ад.

***

- Геронда, колко трудно е да отиде някой в Рая?

- Никак! Най-лесното нещо е. Напротив, да отидеш в ада изисква много труд, разходи и усилие. Трябва да посветиш трудове, нощи, терзания, пари за грехове, да не спиш, водейки покварен живот, и на всичко отгоре да страдаш цял живот от отчаяние, страх, вини и стрес, с които грехът ще те изпълни. Докато, за да отидеш в Рая, просто една изповед да направиш, едно „Съгреших” да кажеш под епитрахила на свещеника, веднага си вадиш безплатен билет първа класа за небесното царство. Не виждаш ли разбойника на кръста? Едно „Спомни си (за мене, Господи)” казал и станал първият заселник на Рая.

***

Каквото дадем с ръцете си, само това е наше. Останалите неща други ще ги вземат. Каквото сме дали с искрена милостиня на братята ни, то е влог във вечния живот, който ни очаква. Докато това, което задържаме изключително за нас, не го вземаме с нас, а, умирайки, други ще го вземат и ще му се радват. Не виждате ли магарето, което може да тегли цяла каруца с жълтици, но въпреки това яде сено…

***

Какавидата, ако не остане в пашкула, не може да стане пеперуда. Така е и с християнина. Той минава през тайната на гроба и на смъртта и, бидейки приел възраждащата благодат на Кръщението, възкръсва вечно в небесното царство на Христос.

***

Нито постите, нито бденията, нито някоя друга добродетел ще ни спаси, ако нямаме смирение и любов. И дяволът, виждате, нито спи, нито яде, но има гордост и омраза, затова и се мъчи.

***

Три неща представляват най-дивните и съвършени дела на Божията любов. Първо, приснодевството на Света Богородица, която преди, по време и след божественото раждане остава Дева. Второ, Въплъщението на Бог Слово. Трето, славата на светците в Рая. С толкова красота е обогатил Рая добрият Бог, като резултат от Неговата божествена и безкрайна любов, мъдрост и сила, че не може да стане още по-хубав. Тук е в сила светоотеческия т израз „безкрайно съвършенство”- едно съвършенство, което никога не свършва! Тварният ум на човека не може да разбере тези неща, божествените понятия и състояния, просто успява леко да ги докосне и завинаги да славослови Христос, където Самият Той е Раят и всички негови блага.

***

Никога не откривай греха на ближния си, за да се оправдаеш, защото тогава Бог допуска да се открият и твоите грехове. Затова, доколкото с любов покриваш брата си, дотолкова Бог ще те покрива от хорските клевети.

***

Всеки както живее, така и гледа, и както гледа, така и говори.

***

Децата се страхуват от тъмнината, а големите от… Светлината.

***

Човекът е сътворен за радостта, а не за скръбта. Но радост, която не се споделя, е загубена и адска радост. Както застоялата вода мирише и се разваля, така и затворената и неподвижна радост, която държим за нашето „азче“, тя сама те трови и трови и душата ни. „Радост, която не се споделя, умира млада”! Но когато правим и братята ни съпричастни на радостта ни, тогава и тях правим радостни, и самата радост усилваме и умножаваме. Радост, която се споделя, нараства, и тъга, която се споделя, намалява.

***

Една поговорка гласи: „Когато един човек бърза, дяволът е доволен”. Бързането крие егоизъм, стрес и неверие, докато в търпението са скрити смирението и мъдростта, редът и красотата, благословението на Бога.

***

Трудиш ли се (εργάζεσαι) или любопитстваш (περιεργάζεσαι)? Тоест оставаш в същността на нещата, в ядката на ореха и се трудиш за истината, или оставаш в черупката, занимавайки се с излишни, блудкави и лъжливи въпроси, губейки напразно времето си?

***

Днес имаме много транспорт (συγ-κοινωνία) и много комуникация (επι-κοινωνία), но никакво общение (κοινωνία) между нас. Всеки има една-две коли и една-две електронни щракалки, за да говори, но изобщо не го е грижа за общението (κοινωνία) и особено за св. Причастие (Θεία Κοινωνία). Повечето хора днес са самотни, без нашия Бог Отец, без братята до тях, докъде ще стигне това?

***

Геронда, много искам да дойда на Света Гора, но обстоятелствата не ме оставят.
Е, тогава върви у дома, затвори вратата, дръпни пердето, помоли се, чети, пости, моли се с броеница, и ето, Света Гора!

***

Злите и зверовете нито плачат, нито се смеят.

***

Да се прелъстиш духовно е лесно, да излезеш от прелестта обаче трудно.

***

Старецът Паисий искаше да вижда хората радостни, а не начумерени.

***

Когато злото иска да те завладее, първо ти отнема ума.

***

Живеем, не защото дишаме, а защото Бог иска и живеем.

***

Дяволът поробва, Христос освобождава.

***

Дяволът иска доброволно подчинение. Както и преди Кръщението изповядваш дръзновено, че се съчетаваш с Христос и се отричаш от сатаната, така той иска съзнателно подчинение и признание. Когато дойде моментът, ще те призове ясно да му се поклониш видимо, а не с трикове, лазер, скрити числа и тайни кодове в картите.

***

Когато станеш свещеник на Висшия, преставаш да принадлежиш на себе си. Принадлежиш вече на Бога и на хората.

***

Словото ти ще бъде като гръм, ако животът ти е светъл като светкавица.

***

Бог е огън, който или ще те осветли, или ще те изгори, ако не внимаваш. Колкото по-близо се намирате до Бога, толкова по-близко сте и до огъня. Внимавайте да не свикнете (т.е. да станете равнодушни) със св. Тайни.

***

Когато службата започвате, не бързайте. Древните отци казвали, че веднага щом свещениците започнат да бързат и да служат нечестиво, тогава ще настъпи и краят на света. Да знаете само времето на началото на службата, но не и на нейния край. Оставете края й във вечността.

***

Дори появата на облечения в расо традиционен свещеник само по себе си е проповед.

***

Един белобрад свещеник казваше:

- За да спасиш (други) и да се спасиш като свещеник, трябва да оцветиш расото си или с кръв или със сълзи. Помня малко преди да ме ръкоположат думите, които ми каза един добър християнин: „Сега, когато ставаш свещеник, от десет пъти единадесет пъти ще плачеш.” Но „блажени плачещите, защото те ще се утешат” (Мат. 5:4).

***

Бог почива във вътрешната красота, а не толкова във външната, макар и да е свещена. Великолепни храмове без духовност не са благоугодни Богу. Затова не се учудвайте защо Бог допуснал Соломоновият храм да бъде оставен в ръцете на Навуходоносор и след това да бъде разрушен, след като юдеите първи оставили Бога и Го прогонили от живота си.

***

Епитрахилът на свещеника не е за обогатяване, а за да спасява души. Затова и Църквата не ни го поставя в ръцете, а на врата. Оттам зависят толкова души, за които ще отговаряме пред Христос.

***

Да възлагате върху гърба на изповядващите се товар, който могат да издържат. Да не си тръгват от вас нито пренатоварени, нито празни от Христос. Един товар ще поставиш върху велосипеда, а друг върху камиона.

***

Ако повече от св. Трапеза те вижда компютърът (υπολογιστής), тогава никой няма да те зачита (υπολογίζει).

 

Превод: Константин Константинов