Лице в лице със себе си
Октомври 24, 2013 in Отечески съвети
Автор : иеромонах Дамаскин Христенсен
Ако не спираме да наблюдаваме нашите мисли и да сме дистанцирани от тях, ние ще продължим да сваляме множество пластове условности, както и безкраен низ от натрапчиви мисловни модели. И в най-неочаквани моменти от живота си внезапно ще проглеждаме за неосъзнати дотогава страни от нашата поквара. Най-важното е, че ще си дадем сметка за скритото в нас негодувание към Бога, което намира проява при всяко осъждане на ближния или при всеки изблик на неудовлетворение.
Осъзнаем ли цялата своя нищета, в очите ни ще бликнат сълзи, за да отмият натрупаната в душата кал. От какво точно се раждат тези сълзи няма да видим, защото те няма да бъдат породени от конкретно преживяване – просто ще бъдат сълзи за това, което в действителност сме. Никита Стифат (св. Никита е бил духовно чедо и животописец на св. Симеон Нови Богослов – ХІ в.сл.Хр.) пише така: „Достигнете ли до познанието на самите себе си, душата ни внезапно се изпълва със свръхрационално, Божествено смирение , а сърцето ни започва да прелива от сълзи на покаяние и гореща скръб.”
Нашата цел е не стремежът ни към духовен опит, нито желанието да почувстваме „умиротворение”, защото това би бил само поредният израз на нашите егоистични стремежи и на опитите да избягаме от себе си. Целта не трябва да е и добиването на просветление чрез силата на дълбоки прозрения. Бдителността не е средство за постигане на желания, тя е средство за вярно познание. Тя не идва, за да се почувстваме по-добре, а за да станем по-добри. Трябва да я търсим със смирен труд, с молитвен копнеж и с ревностно желание да познаем истината.”
Познанието на истината идва едва когато познаем истината за самите себе си. Ето защо нашата цел е да познаем себе си, да се вгледаме и да осъзнаем нашата греховност: да я видим не просто под формата на предишни действия, а като наше състояние.
„За да познаеш себе си – пише св. Никита Стифат, – трябва усърдно да се браниш от всичко външно; трябва да отбягваш светските грижи и кръстосания разпит на съзнанието. Това е истинското смирение – смирението, което ни учи на душевна благост и сърдечно покаяние. Целта на добродетелния живот е да достигнем до познание за себе си.”
За да познаем себе си, трябва да се видим в цялата си нищета. Трябва най-сетне да се изправим пред светлината на прозрението, от която не спираме да се крием; и щом тя ни открие истината, не бива да извръщаме очи. Трябва само да застанем безмълвни пред Бога и да пожелаем да се променим. В това е целият смисъл на покаянието. Наличието или липсата на силни емоции в случая е без значение; възможно е да пролеем сълзи без никакви подобни чувства. Най-важна е появата на сърдечен копнеж да се променим и тогава предишното ни греховно състояние моментално бива заменено от новото ни състояние на покаяние.
Да не се доверяваме на мислите
Когато надникнем вътре в сърцата си и започнем истински да се разграничаваме от мислите, ние загубваме доверие към низшата душа с пресмятащия механизъм вътре в нея, както и към нейния водач в решаването на всеки проблем – егото. Започваме да гледаме с отвращение на нашите глупави съждения и на угоеното ни его, започваме да се доваряваме по-скоро на интуитивното познание на нашия дух, доколкото той познава Твореца.
В самодоволството на нашето его ние сме привикнали да се доверяваме на нашия водач в решаването на проблемите заедно с всички негови мисли и чувства. С поддържане на състояние на бдителност ние по същество ги лишаваме от доверие.
С навлизането в нашия дълбок вътрешен свят ние добиваме съзнание за духа в нас и тогава припомнянето, че можем да правим прехвърляне нагоре към по-висш източник на познание, само поставя дистанция между духа и мисловния продукт на низшата душа. И колкото по често духът ни се издига към Бога и ни позволява да го опознаем истински, толкова по-ясно си даваме сметка за цялата пустота и фалш на нашите средства за познание, изградени върху основата на абстрактни понятия, дедукции, информация и т.н. Все по-ясно осъзнаваме колко слабо оръдие е човешкият мозък със своя пресмятащ механизъм, колко оскъдни са всичките му форми на познание. Освен да действа според своите механизми, той само привидно постига някакво временно разрешаване на проблемите; нерядко дори ги усложнява, но никога не решава действителния проблем.
У нас е утвърдена нагласата на съвременния западен манталитет, вследствие на което ни е особено трудно да се откажем от доверието си към нашите мисли, защото цялото ни общество е изградено върху основите на човешкия интелект. Ще се изправим и пред допълнително препятствие, в случай че гледаме на себе си като на интелигентни и образовани хора, възпитани в убеждението, че само външно придобитата образованост води до истинското познание. Ето защо, както и Лао Дзъ отбелязва, истински мъдрият човек „се учи да не търси ученост”.
Нашата ученост трупа у нас товари ден след ден.
Следването на Пътя ги отнема ден след ден.
Румънският пастор Рихард Бурмбранд разказва как по време на престоите му по комунистически затвори първи са се пречупвали при изтезанията и първи са предавали другарите си хората с високо образование, а семинаристите първи са отричали съществуването на Бога, просто защото всички са се осланяли на своите мисли. Този факт ще ни помогне още по-ясно да разберем думите на Лао Дзъ:
В отдавна отминали времена
благополучните последователи на Дао
не търсели как да просвещават другите,
напротив: търсели как да укрепят тяхното простодушие.
Вече споменатият старец Паисий Светогорец – един човек с дивна, непорочна душа и любим духовен наставник в наши дни, ни дава следното наставление: „Дяволът не преследва заблудени души, той преследва онези, които вече носят съзнание и са близо до Бога. Той им отнема вярата в Бога и започва да им насажда самоувереност, мъдрувания, мисли, преценки. Ето защо не бива да се доверяваме на нашите логични умове. НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ВАШИТЕ МИСЛИ.
Живейте просто, без да влагате мисли прекалено, също като дете до своя баща. Вяра без много мисли твори чудеса. Логиката на ума е пречка за благодатта Божия и за чудесата. Учете се на търпение, без да съдите с логиката на ума.”
Из “Христос вечното Дао” превод от английски Анжела Лазарова
Изд. Дамян Яков, София 2007
