Без любов, да се помогне на човека е невъзможно
Декември 12, 2013 in Беседи, Начална страница
Автор : иеромонах Иов
Въпрос: Отец Иов, на всеки свещеник се налага в течението на годините да отговаря на едни и същи въпроси. Изхождайки от своя опит, можете ли да дадете съвет на младите пастири, какво е необходимо да имат в предвид при отговорите?
- Човекът, когото Бог е поставил за духовник, е длъжен да пази в себе си деятелна любов. Мисля, че най-важното е този, който се обръща за духовна помощ, да почувства, че в неговите нужди и в неговите проблеми свещеникът му съчувства. Всеки човек, даже и не притежаващият изтънчено чувство в душата си, много добре усеща как се отнасят към него: вежливо и формално, или проявяват сърдечно участие.
Помня, преди много години четох малката книжка “58 съвета на един атонски старец”. Мен буквално ме завладя една мисъл, към която после постоянно се връщах: “Не пропускайте да угодите на Бога чрез ласкаво отношение към хората.” Ние често търсим какво добро да направим за своето спасение. Но не се замисляме и не осъзнаваме, че имаме такава възможност под ръка. Ласкавото общуване с хората не е нещо друго, а е проявяване на деятелна любов в ежедневието. Това трябва постоянно да се помни. И първото, което е нужно да прояви пастирът, когато към него се обръщат за съвет, е да прояви доброжелателност и откритост. Това е основа, на която той трябва да строи по-нататъшното си общение със събеседника.
Забелязал съм, ако това не се получи, и още в първите думи има някаква хладност, то често и по-нататък няма положителен резултат. За всеки, който идва при него, свещеникът е длъжен, макар и кратко, да се помоли. Господ вижда, че ние искрено желаем и съчувстваме в неговите проблеми и подава на пастира Своята всесилна помощ.
Важно е, свещеникът да не показва на събеседника своята заетост. Трябва да направи всичко, за да може този, който е дошъл в нужда да не почувства, че свещеникът бърза за някъде или е изморен. Вниманието на свещеника трябва напълно да бъде заето със събеседника, който е дошъл при него за съвет.
Понякога аз казвам на своите енориаши: “Не се смущавайте, разказвайте, имам достатъчно време”. Това много помага на човека да преодолее своята скованост или да се избави от мнимото опасение, че отнема на свещеника много време.
От друга страна трябва всичко да се прави с разсъждение. Ако не се направлява, макар и деликатно, беседата в нужната посока, то тя може да продължи и часове. Тия, които отиват при свещеника имат нужда да се изкажат, да поговорят. Човекът счита, че ако той разкаже със всички подробности и детайли това, което го вълнува, то ще бъде по-лесно за свещеника да му помогне. За много хора, които са дошли с тежки проблеми, дългият и подробен разказ ги разтоварва психически. Затова е много трудно на свещеника да намери точната мярка в общуването.
Източник: Православие.ру
